Якоб Фугер

Якоб Фугер Богатия (на немски: Jakob Fugger „von der Lilie“, „der Reiche“, „Jakob II. Fugger“; * 16 март 1459, Аугсбург; † 30 декември 1525, Аугсбург) от фамилията Фугер, линията „Лилията“ (фон дер Лилие), е търговец и банкер от Аугсбург, става граф през 1514 г. Между 1495 и 1525 г. е най-значимият търговец, бизнесмен и банкер в Европа.

Якоб Фугер
германски благородник
Портрет на Якоб Фугер, худ. Албрехт Дюрер (ок. 1519)
Роден	6 март 1459 г. Аугсбург, Свещена Римска империя
Починал	30 декември 1525 г. Аугсбург, Свещена Римска империя
Погребан	Аугсбург, Федерална република Германия
Семейство
Баща	Якоб Фугер Стари
Братя/сестри	Георг Фугер Улрих Фугер Стари
Деца	няма
Якоб Фугер в Общомедия

Биография

Той е син (10-то дете) на текстилния търговец Якоб Фугер Стари († 1469) и съпругата му Барбара Безингер († 1497), дъщеря на Франц (Улрих) Безингер от Аугсбург († 1467), мюнцмайстер в Тирол, и Доротея Зайденшванц.

На 14 години Якоб започва да учи във Венеция, където е до ок. 1487 г. Освен това той е клерик, но никога не е живял в манастир.

През 1473 г. император Фридрих III разрешава да се отвотри банка. След смъртта на баща му на 23 март 1469 г. майка му Барбара Безингер ръководи фамилната фирма за синовете им. Едва след смъртта на майка им през 1497 г. синовете имат достъп до цялото състояние.

Братята Улрих (1441 – 1510) (ръководител в Аугсбург), Георг (1453 – 1506) (ръководител на филиала в Нюрнберг) и Якоб (за международните връзки) основават търговската фирма „Ulrich Fugger und Gebrüder von Augsburg“. Започват да финансират Хабсбургите. След 1487 г. Якоб Фугер определя de facto политиката на фирмата. Фирмата има печалба над 54 000 гулдена през 1494 г.

Якоб Фугер финансира издигането на кайзер Максимилиан I, също и избора на внука му испанския крал Карл V, за римско-немски крал. Той финансира и двойната сватба във Виена през 1515 г.

Якоб Фугер построява замъка Фугерау в Тирол. Неговото състояние на края на живота му е ок. 400 милиарда евро, затова е наричан Богатия.

Умира на 30 декември 1525 г. на 66 години и е погребан в „Св. Анна“, Аугсбург. Понеже той няма деца, фирмата отива на племенниците му Раймунд и Антон Фугер. Антон ръководи фирмата и с неговата смърт през 1560 г. завършва „ерата Фугер“.

Фамилия

Якоб Фугер се жени за Сибила Арцт (* ок. 1480, Аугсбург; † 1546, Аугсбург). Бракът е бездетен.

Галерия

• 
  Якоб Фугер (вдясно) в кантората
• 
  Герб на Фугер фон дер Лилие, даден 1473
• 
  Якоб Фугер и Сибила Арцт, ок. 1500

Литература

• Bruno Bushart: Die Fuggerkapelle bei St. Anna in Augsburg. München 1994.
• Richard Ehrenberg: Das Zeitalter der Fugger, Geldkapital und Creditverkehr im 16. Jahrhundert. 2 Bände, Jena 1896.
• Peter Geffcken: Jakob Fuggers frühe Jahre. In: Martin Kluger (Augsburg): Jakob Fugger (1459 – 1525). Sein Leben in Bildern. context medien und verlag, Augsburg 2009, ISBN 978-3-939645-14-6.
• Peter Geffcken: Jakob Fugger der Reiche (1459 – 1525): „Königsmacher, Stratege und Organisator“. In: Damals. 7/2004.
• Peter Geffcken: Fugger – Geschichte einer Familie: „Die Handelsherren mit dem Dreizack“. In: Damals. 7/2004.
• Mark Häberlein: Die Fugger. Geschichte einer Augsburger Familie (1367 – 1650). Stuttgart 2006.
• Sarah Hadry: Die Fugger in Kirchberg und Weißenhorn. Herrschaftsverfassung und Leibeigenschaft, Konfessionalisierung und Residenzbildung. Augsburg 2007.
• Max Jansen: Die Anfänge der Fugger. Leipzig 1907.
• Peter Kalus: Die Fugger in der Slowakei. Augsburg 1999.
• Franz Karg: Eines Stadtherren Profil. Jakob der Reiche, der erste Fugger in Weißenhorn. In: Weißenhorner Profile 1160 – 2010. Beiträge und Untersuchungen zur Stadtgeschichte. (= Kataloge und Schriften des Weißenhorner Heimatmuseums. 5). Weißenhorn 2010.
• Hermann Kellenbenz: Die Fugger in Spanien und Portugal bis 1560. Ein Großunternehmen des 16. Jahrhunderts. 2 Bände. München 1990.
• Martha Schad: Die Frauen des Hauses Fugger von der Lilie (15.-17. Jahrhundert) Augsburg-Ortenburg-Trient. Mohr-Verlag, Tübingen 1989, ISBN 3-16-545478-7.
• Norbert Lieb: Die Fugger und die Kunst. Band 1: Im Zeitalter der Spätgotik und der frühen Renaissance. München 1952.
• Götz von Pölnitz: Fugger, Jakob der Reiche. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 710 – 714
• Götz Freiherr von Pölnitz: Die Fugger. 6. Auflage. Mohr & Siebeck, Tübingen 1999, ISBN 3-16-147013-3.
• Götz Freiherr von Pölnitz: Jakob Fugger. Mohr & Siebeck, Tübingen 1949. (online auf: books.google.de)
• Benjamin Scheller: Memoria an der Zeitenwende. Die Stiftungen Jakob Fuggers des Reichen vor und während der Reformation (ca. 1505 – 1555). Berlin 2004.
• Aloys Schulte: Die Fugger in Rom 1495 – 1523. 2 Bände, Leipzig 1904.
• Marion Tietz-Strödel: Die Fuggerei in Augsburg. Tübingen 1982.
• Eike Eberhard Unger: Die Fugger in Hall i. T. Tübingen 1967.
• Баварска държавна библиотека, Мюнхен: Die Fugger im Bild. Selbstdarstellung einer Familiendynastie in der Renaissance, Ausstellungskatalog, Quaternio Verlag, Luzern 2010 ISBN 978-3-88008-003-4
• Johannes Burkhardt: Das Ehrenbuch der Fugger. Faksimile, Transkription und Kommentar, 2 Bände, Wißner Verlag, Augsburg 2004, ISBN 3-89639-445-2.
• Christian Meyer, Carl von Landmann: Fugger. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 179 – 185.
• Ute Monika Schwob: Fugger. In: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Band 1. München 1974, S. 554 – 557
• ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 9:34

Белетристика

• Günter Ogger: Kauf dir einen Kaiser. Die Geschichte der Fugger. 17. Auflage. Droemer Knaur, München 1995, ISBN 3-426-03613-4.
• Peter Dempf: Das Amulett der Fuggerin. BLT, Bergisch Gladbach 2006, ISBN 3-404-92273-5.
• Tanja Kinkel: „Die Puppenspieler.“ Goldmann, ISBN 3-442-42955-2.