Уикипедия

Уикипедия:Значимост по академичен признак

Версия от 16:04, 13 декември 2020 на Iliev (беседа | приноси)
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание 		  Уикиетикет   Редактиране
на страници 		  Портал на
общността 		  Навигация  

Водещи принципи:

Препоръки за съдържанието:

Препоръки за редактиране:

Значимост:

Съкращение: У:ЗЛАС, У:ЗАК

Тази страница дава насоки при определяне на енциклопедичната значимост за българската Уикипедия на личности от академичните среди. За целите на страницата, в тази група влизат:

Страницата не обхваща учителите в средното образование и по-ранните стадии на обучение. Тя може да бъде частично приложима за популяризатори на науката и други личности, които имат отношение към науката и висшето образование. Критериите в тази страница не изключват една личност да е значима по критерии, посочени в други страници, свързани с енциклопедичната значимост за Уикипедия.

Основни насоки

  1. Уикипедия може да бъде редактирана от всекиго. Затова за енциклопедията цитирането на източници, които да са благонадеждни и проверими, е от критично значение. Значимостта е само необходимо, но не достатъчно условие за статия в Уикипедия. Статии, които не подкрепят съдържанието си с достатъчни като количество и качество източници, трябва да бъдат поправени, или е възможно да бъдат изтрити, независимо от значимостта на обекта им.
  2. Уикипедия не е обикновен източник на знания. Заради своята огромна популярност, тя създава особено голяма видимост за включената в нея информация, включително биографиите на личности. Особено важно е Уикипедия единствено да отразява съществуващата популярност на обектите на статиите си, и в никакъв случай да не бъде сама източник на нова, допълнителна популярност. По-просто казано, Уикипедия не трябва да служи за популяризация. В идеалния случай статия за дадена личност не би се отразила по никакъв начин на живота и кариерата ѝ (например не би предизвикала интерес от медии или предложения за работа).
  3. Наличието на значимост не отменя необходимостта от съблюдаване на неутрална гледна точка и енциклопедичност в статиите. Това се отнася особено до случаите на редактиране в конфликт на интереси.
  4. Освен неоправдан положителен ефект върху обектите си, статиите в Уикипедия биха могли да имат и неоправдан негативен ефект. Като цяло, важно е да се съблюдават изискванията за биографии на живи хора, особено отнасящи се до качеството на източниците. Колкото по-екстраординарни са дадени твърдения, толкова по-екстраординарен (като авторитет) източник трябва да ги подкрепя.
  5. Уикипедия не е място за всички знания. Конкретно по отношение на личностите, универсален принцип е в енциклопедията да бъдат отразени личности, които са изпъквали над средното ниво в своята област. Не е достатъчно една личност просто да е толкова „добра“, колкото „добри“ са мнозинството останали хора в дадена област. Уикипедия не бива да бъде справочник „кой кой е“, нито „база данни“ с биографии.

Критерии за оценка

Личности, които изпълняват един или повече от изброените критерии, може да бъдат приемани за имащи значимост за целите на Уикипедия. Някои от критериите не са достатъчни сами по себе си, затова са отделени в обособени групи.

  1. Универсален критерий за енциклопедична значимост за всички хора е личността да е била първостепенен обект на множество нетривиални (съществени) публикации, чийто източник е независим от нея.
    • „Първостепенен обект“ означава, че публикацията трябва да била основно фокусирана върху личността. Примери за такива публикации са очерци, представящи единствено тази личност, и интервюта с личността, публикувани като самостоятелна публикация. Публикации, в които личността е спомената мимоходом, особено заедно с повече на брой други личности, не отговарят на този критерий. Междинни случаи може да бъдат въпрос на преценка от страна на редакторите, но тогава е още по-важно да бъдат спазени останалите изисквания: множество публикации, нетривиални, с независим източник.
    • „Нетривиална публикация“ означава, че публикацията е имала достатъчен обем и качество, демонстриращо вложено време и усилия, т.е. била е съществена. Примери за несъществени публикации са особено кратки дописки в „телеграфен стил“, съобщаващи единствено най-основни факти, и кратки биографични справки.
    • „Множество“ означава, че публикациите трябва да демонстрират значителен и продължителен интерес към личността. Не отговарят на това условие единични публикации, както и повече на брой публикации, но само в много ограничен отрязък от време, например седмица или месец.
    • „Независим източник“ означава, че публикацията не трябва да е повлияна от обекта на статията. Това изключва както публикации в директно зависими от дадената личност издания (например притежавани от нея медии), така и публикации, за които е известно, че е заплатено или по-друг начин овъзмездено публикуването.
  2. Председателите и заместник-председателите на Българската академия на науките, ректорите и заместник-ректорите на акредитираните висши училища в България.
  3. Директорите на самостоятелни научни звена към БАН, деканите на факултети в акредитираните висши училища в България.
  4. Действителните членове (академиците) на Българската академия на науките. Дописните членове (член-кореспондентите) не влизат като самостоятелен критерий.
  5. Главните редактори на основни научни издания, директорите на издателствата на БАН и акредитираните висши училища в България.
  6. Отличените с високопрестижни и утвърдени награди за наука и висше образование. Критерий за висок престиж е наградените да бъдат малък брой. (примери?)
  7. Професорите и старшите научни сътрудници I степен, на които званието е присъдено от специализираните научни съвети към Висшата атестационна комисия.
  8. Притежаващите научна степен „доктор на науките“ (да не се бърка с „доктор“, по-рано „кандидат на науките“, на английски Doctor of Philosophy, Ph.D.).
  9. Личности с приноси или дейност, които изпъкват над средното ниво. Този критерий изисква да бъдат покрити едновременно поне няколко от изброените, които да бъдат подкрепени и с благонадеждни източници:
    1. Пионери в научни и научноприложни области, особено когато новаторството е не само в български, но и в световен мащаб.
    2. Личности с особено значими приноси към науката, които са широкоразпознаваеми и признати в научната област, особено в световен мащаб.
    3. Автори с популярност на научните си публикации значително над средната. В този обхват не влизат научнопопулярните публикации. Оценката следва да се извършва по утвърдени метрики, най-вече h-index, с изключени явни и скрити самоцитирания. Конкретният размер на индекса, който би бил „значително над средния“, може да зависи от специфичната научна област, но като груб ориентир може да се приеме h-index ≥ 10.
    4. Авторите на изобретения, прототипи, модели, рационализации, патенти, ноу-хау, методи, теории, хипотези, концепции и други, които са имали особено важно значение за съответната област. (това определено е добре да се пренапише)
    5. Координаторите на изключително големи или постигнали особено значителни успехи научни и научноприложни проекти. В този кръг следва да бъдат включвани само много малък брой проекти от върховете на съответните класации. (трудно е да се дефинира летва, но цялата тази група критерии е донякъде въпрос на преценка по здрав разум)
    6. Авторите на голям брой книги, включително научнопопулярни, учебници и други обемни трудове. (в крайна сметка, за писатели по едно време водехме, че някакъв малък брой книги са достатъчни за статия)

Заключителни бележки

Значимостта за Уикипедия неизбежно включва елементи на субективизъм, затова е особено важно редакторите да търсят консенсус със своите колеги. Статии, за обектите на които има или може да има съмнения, че не отговарят на критериите за значимост, може да е добре да бъдат премествани в инкубатора, в лични пясъчници или на други подходящи места. Особено желателно е да избягват грозни спорове за личности, които може дори да не знаят, че са обсъждани в Уикипедия, затова е важно редакторите да бъдат отговорни в преценките си дали да създадат дадена статия или не. Винаги може да бъде потърсен съвет или помощ на Уикипедия:Разговори или други подходящи страници.

Също не трябва да се забравя, че значимостта е комплексно понятие. Една личност от академичните среди може например да има само обичайно добри резултати в своята област и да не покрива критериите в тази страница, но може да има значимост по други критерии, например като член на популярна музикална група. Обратното също е вярно: например музикант от не особено известна група, чието хоби е математиката, направил значителен принос в тази област.

Вижте също

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия:Значимост_по_академичен_признак&oldid=10584610“.