Малка водна земеровка

Малката водна земеровка (Neomys anomalus) е вид дребни бозайници от семейство Земеровкови (Soricidae). Разпространена е главно в гористи местности, в планините в Западна Европа и в по-ниски области в Източна Европа, вероятно и в западните части на Мала Азия.

Малка водна земеровка

Природозащитен статут

Незастрашен

Червена книга на България

Незастрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (†Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) разред: Насекомоядни (Eulipotyphla) семейство: Земеровкови (Soricidae) триб: Nectogalini род: Водни земеровки (Neomys) вид: Малка водна земеровка (N. anomalus)

Научно наименование

Neomys anomalus A.Cabrera, 1907

Разпространение

Малка водна земеровка в Общомедия

[ редактиране ]

Макар и подобна на цвят, малката водна земеровка е с по-къси косми и е малко по-дребна от голямата водна земеровка (Neomys fodiens). Дължината на главата и тялото е 70-92 mm, а на опашката – 46-59 mm. Косменият кил на опашката е слабо изразен или напълно отсъства.

Малката водна земеровка е активна през цялото денонощие, но с най-голяма интензивност между 4 и 6 часа сутринта и между 16 и 20 часа следобед. Прави си гнездо под земята или на повърхността между камъни, корени, пънове. Храни се главно с насекоми, охлюви, червеи, по-рядко с дребни риби и жаби. Женските раждат по два пъти в годината от 5 до 12 малки.