Станимир Стоилов – Мъри

български футболист
(пренасочване от Станимир Стоилов)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Станимир Стоилов.

Станимир Колев Стоилов (с прякор Мъри) е български футболист и треньор по футбол. Роден е на 13 февруари, 1967 г. в с. Въгларово, Хасковско.

Станимир Стоилов
Лична информация
ПрякорМъри
Роден13 февруари 1967 г. (57 г.)
Ръст171 см
ПостПолузащитник
Настоящ отбор
Отбор Гьозтепе (треньор)
Юношески отбори
1977 – 1985България Канев Хасково
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1985 – 1990
1990 – 1992
1992 – 1993
1993 – 1994
1994 – 1995
1996 – 1997
1997 – 1998
1998 – 2003
Общо:
България Хасково
Левски София
Фенербахче
ЦСКА София
Левски София
Кампомайорензе
Славия София
Левски София
101
74
23
19
38
52
29
153
489
(61)
(27)
(0)
(4)
(15)
(19)
(12)
(9)
(147)
Национален отбор
1992 – 2000 България14(3)
Треньор
2004
2004 – 2008
2007
2008 – 2009
2009 – 2010
2010 – 2011
2013 – 2014
2014 – 2018
2018 – 2019
2021 – 2023
2023 –
България до 16 г.
Левски София
България
Литекс Ловеч
България
Анортозис
Ботев Пловдив
Астана
Казахстан
Левски София
Гьозтепе
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Отбелязва единствения си гол във Вечното дерби за отбора на ЦСКА през сезон 1993/94.

Състезателна кариера

редактиране

Като футболист започва кариерата си във втородивизионния Канев Хасково, откъдето през 1990 г. преминава в столичния Левски. До 1995 г. участва в 83 шамп. мача с 31 гола, 23 мача за купата с 11 гола, 22 международни мача с 10 гола и 19 други срещи с 9 гола. Веднъж става шампион на страната (1995) и 2 пъти вдига купата на България (1991 и 1992). До лятото на 1998 г. последователно облича екипите на турския Фенербахче, португалския Кампомайорензе, както и на българските Славия и ЦСКА.

Отбелязва единствения си гол във Вечното дерби за отбора на ЦСКА през сезон 1993/94, въпреки времето, прекарано като играч на Левски.

От сезон 1998/99 г. до края на кариерата си като футболист през 2003 г. отново играе за Левски, като изиграва още 120 шампионатни срещи с 6 гола, 22 мача за КРБ с 3 гола и 26 международни мача с 1 гол. На 8 март 2003 г. изиграва последния си мач срещу Славия (1:2). Общо в А група има 234 мача с 53 гола. Като футболист има 4 шампионски титли с Левски (1995, 2000, 2001, 2002) и 5 национални купи (1991, 1992, 2000, 2002, 2003). От 1992 г. до 2000 г. играе и в националния отбор на България (14 мача с 3 гола).

Треньорска кариера

редактиране

Треньорската си кариера започва в началото на 2004 г. като селекционер на юношеския национален отбор до 16 години. От лятото на 2004 г. е старши треньор на Левски, с който печели Купата на България два пъти (2005, 2007), Суперкупата на България (2005) и шампионската титла (2006, 2007). През сезон 2005/2006 с отбора на Левски достига до четвърт финал в турнира за купата на УЕФА. С Левски става първият български треньор, чийто отбор влиза в груповата фаза на Шампионска лига.

През 2007 г. е селекционер на националния отбор на България в двата мача срещу Беларус от квалификационните групи за европейското първенство през 2008 г. Като печели и двата мача.

От 21 юни 2014 г. води ФК Астана.[1] На 26 август 2015 г. отстранява кипърския шампион АПОЕЛ Никозия и класира тима за груповата фаза на Шампионска лига, ставайки първия български треньор класирал чуждестранен отбор. Астана е и първият отбор от Казахстан, който участва в групите на турнира. През следващия сезон (2016/17) отпада в третия квалификационен кръг на Шампионската лига след поражение от шотландския шампион Селтик, но впоследствие отстранява беларуския БАТЕ Борисов, с което се класира за Груповата фаза на Лига Европа, което участие също е първо в историята на клуба. В групите на турнира попада в Група B, заедно с АПОЕЛ Никозия, Олимпиакос и Йънг Бойс. Казахстанският тим завършва на последното 4-то място, но все пак записва престижна победа над АПОЕЛ, което е първата победа за тима в груповата фаза на ЕКТ. В следващата кампания достига до плейофите на Шампионската лига, но за втора поредна година тимът на Селтик се оказва непреодолимо препятствие. Като утеха за тима е второто поредно участие в групите на Лига Европа, където попада в компанията на Виляреал, Славия Прага и Макаби Тел Авив. След като в първите пет мача записва две победи срещу Макаби и на два пъти губи от Виляреал, решаващ за класиране за фазата на елиминациите се оказва последният мач – гостуване на Славия в Прага. В чешката столица скромният казахстански отбор сътворява поредна сензация, постигайки победа с 1:0, с което си осигурява историческо първо участие в пролетната, елиминационна фаза на Лига Европа. На 1/16-финалите съперник е португалският гранд Спортинг Лисабон. Астана записва равенство 3:3 в гостуването на Лисабонските лъвове, но губи с 1:3 като домакин, с което отпада.

От 1 март 2018 г. е селекционер на националния отбор на Казахстан.

На 1 септември 2021 г. застава начело на Левски[2] за втори път в кариерата си.

На 8 април 2023 г. Стоилов подава оставка като треньор на Левски.

На 21 ноември 2023 г. е официално обявен като старши треньор на турският втородивизионен тим Гьозтепе.

Професионална кариера

редактиране

Представяне в Левски

редактиране
  • 1990/91 – 38 мача; 13 гола; Носител на купата на България'91
  • 1991/92 – 36 мача; 14 гола; Носител на купата на България'92
  • 1994/95 – 31 мача; 15 гола; шампион на България'95
  • 1998/99 /4 място/ – 32 мача; 2 гола
  • 1999/00 /13 място/ – 35 мача; 3 гола; шампион на България'2000; Носител на купата на България'2000
  • 2000/01 /5 място/ – 17 мача; 4 гола; шампион на България'2001
  • 2001/02 /9 място/ – 45 мача; 0 гола; шампион на България'2002; Носител на купата на България'2002
  • 2002/03 – 24 мача; 0 гола

Общо: 258 мача; 51 гола

  • 15 място в ранглистата по участия за всички времена
  • 25 място в ранглистата по вкарани голове за всички времена
  • Брой сезони в „Левски“: 7,5

Треньорска кариера

редактиране
  • Левски (София): от 2004 г. до 2008 г. е треньор на ПФК „Левски“. В А група има 116 мача (87 победи, 18 равни и 11 загуби с голова разлика 296:72). В турнира за купата на УЕФА има 18 мача с 9 победи, 3 равенства и 6 загуби при голова разлика 9:21. В квалификациите и в Шампионската лига има 3 победи, 1 равенство и 8 загуби при голова разлика 9:21.
  • Литекс (Ловеч): от 2008 г. до 2009 г. е треньор на ПФК „Литекс“. Печели Купата на България през 2008/2009 срещу Пирин (Благоевград) с резултат 3:0. До зимната пауза на сезон 2008 – 2009 в А група има 15 мача с Литекс – 8 победи, 4 равни и 3 загуби при голова разлика 22:13. В турнира за купата на УЕФА има 4 мача с 1 победа, 2 равенства и 1 загуба при голова разлика 4:5. [3]
  • Национален отбор: от началото на 2009 г. е треньор на Националния отбор по футбол на България. Уволнен е от там през септември 2010.[4]
  • Анортозис: от 27 декември 2010 г. е треньор на кипърския Анортозис. Напуска Анортозис в края на 2011 г.[5]
  • Ботев (Пловдив) – от 1 януари 2013 става треньор на Ботев Пловдив като подписва договор за 2,5 години. [6][7] За периода през който е треньор на Ботев (Пд) достига до финал за Купата на България през сезон 2013/2014, загубен от Лудогорец с 1:0.
  • Астана: Стоилов поема отбора през лятото на 2014 г. като печели 4-ри пъти последователно шампионата на Казахстан през 2014, 2015, 2016, 2017 г. Като и Купата на Казахстан през 2016 г. и Супер купата на Казахстан през 2015 г.
  • Левски: Станимир Стоилов става новият старши треньор на „ПФК Левски“. Печели Купата на България за сезон 2021/22, като финалът е срещу вечния съперник ЦСКА с 1:0.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране