Отваря главното меню
Станислав Сивирев
български писател
Роден: 16 септември 1924 г.
Починал: 24 март 1989 г. (64 г.)
Народен представител в:
VIII НС   [1]

Станислав Стефанов Сивриев е български писател. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин от Втора родопска бригада „Васил Коларов“. Български офицер, полковник

БиографияРедактиране

Станислав Сивриев е роден на 16 септември 1924 г. в с. Даръдере, дн. Златоград. Изключен от гимназията в Райково като активен член на РМС. Завършва средното си образование във Велинград.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. На 19 години е партизанин в Партизански отряд „Колю Шишманов“ от състава на Втора родопска бригада „Васил Коларов“.

След 9 септември 1944 г. е военен комендант на Златоград. Участва във войната срещу Германия (1944 – 1945), където е тежко ранен.

Служи в Българската армия. Завършва висше военно образование във Военна академия „Георги Раковски“. Кадрови офицер до 1958 г.

През 60-те години работи като завеждащ литературния отдел на сп. „Български воин“. Председател на контролната комисия на СБП (1975). Избира да живее в с. Боженци и сам реставрира възрожденската си къща. Днес в Златоград има негов барелеф. Възрожденска къща в стария град е наименувана „Сивриева къща“.

Автор на 21 книги, сред които:

  • „Батальонът с песни се завръща“, стихове (1952)
  • „Пачка патрони“, разкази (1957)
  • „С едната истина“, роман-хроника (1958)
  • „Петко войвода“, разкази (1959)
  • „Если нужно умереть“, разкази на руски (1963)
  • „Хората са навсякъде“, разкази (1963)
  • „Люди повсюду“, разкази на руски (1966)
  • „Завръщане след бягство“ – разкази (1967)
  • „Светът е стар“, разкази (1968)
  • „Път към своите“, разкази (1969),
  • „И земята престана да се люлее“, разкази (1971)
  • „Върти се, върти се“, есета (1974)
  • „Искри от искри“, есета (1975)
  • „Когато бях офицер“, военни разкази (1976)
  • „Като печелим – какво губим“, есета (1978)
  • „Словото на Бешков“, мемоар (1982)
  • „Докато косих ливада“, есета (1983)
  • „Фронтова дреб“, военни разкази (1984)
  • „Обичка според ухото“, разкази (1985)
  • „Ръжено кафе“, разкази (1985),
  • „До видело“, разговори с Бешков (1988).

ИзточнициРедактиране

  1. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 383

Външни препраткиРедактиране