Отваря главното меню

Старавина (на македонска литературна норма: Старавина; на гръцки: Σταράβινα) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

Старавина
Старавина
— село —
Поглед на Старавина
Поглед на Старавина
North Macedonia relief location map.jpg
41.0909° с. ш. 21.7333° и. д.
Старавина
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Новаци
Географска област Мариово
Надм. височина 858 m
Население 23 души (2002)
Пощенски код 7214
МПС код BT
Старавина в Общомедия

ГеографияРедактиране

Старавина е разположена в северните склонове на планината Нидже, в областта Мариово.

Селото се дели на три махали: Горна, Долна и Средна.[1]

ИсторияРедактиране

Античност и средновековиеРедактиране

На хълм непосредствено западно от Градешница, между селото и Старавина, на 1100 m надморска височина са развалините на крепостта Пеща.[2]

В Османската империяРедактиране

Османски статистики[3] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. Смятано с Градешница
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 38 1208
Дефтер № 73 от 1519 г. 80 14 5 4156
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 77 8 6929
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 63 9 2190

В селото има три църкви. Главната „Успение Богородично“ е изградена в 1860 година. „Свети Николай“ е разположена в най-високата част на селото и не е изписана[4] и третата „Свети Атанасий“ е на Старавинското тумбе и е манастирска църква, изградена също около 1860 година.

В XIX век Старавина е село в Прилепска кааза, Мариховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Старавина (Staravina) е посочено като село с 39 домакинства със 178 жители българи и 3 цигани.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Старавина има 590 жители, от тях 570 българи християни и 20 цигани.[6]

В началото на XX век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старавина има 560 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[7]

Според Георги Трайчев Старавина има 50 къщи с 590 жители българи гъркомани.[8]

В Сърбия, Югославия и Северна МакедонияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. До 2004 г. Старавина е център на самостоятелна община.

Преброявания в Югославия и Северна Македония[3]
Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 666 741 655 405 217 43 26 23
македонци 718 649 405 214 42 26 22
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 5 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 13 5 0 1 1 0 1
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 5 1 0 2 0 0 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Старавина
  •   Петко Петков (1867 – ?), деец на ВМОРО
  •   Янис Мякофцис (Γιάννης Μιακόφτσης), гъркомански андартски деец[9]
Починали в Старавина
  •   Алберт Соломон Илиев, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
  •   Петко Матеев Момчилов, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[11]
  •   Христо Кирков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[12]

БележкиРедактиране

  1. Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.17, бел. 11. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 17.
  2. Знаменитости. // Општина Новаци. Посетен на 28 ноември 2017.
  3. а б Старавина (Staravina) Мариово - родното село на Калеш Анѓа. // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г.
  4. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80-81.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 150-151.
  8. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  9. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 64
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 64
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 64