Уикипедия

Старавина

селище в Република Македония

Старавина (на македонска литературна норма: Старавина; на гръцки: Σταράβινα или Σταραβίνη) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

Старавина
Старавина
— село —
Поглед на Старавина
Поглед на Старавина
41.0909° с. ш. 21.7333° и. д.
Старавина
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областМариово
Надм. височина858 m
Население23 души (2002)
Пощенски код7000
МПС кодBT
Старавина в Общомедия

География

редактиране

Старавина е разположена в северните склонове на планината Нидже, в областта Мариово.

Селото се дели на три махали: Горна, Долна и Средна.[1]

История

редактиране

Античност и средновековие

редактиране

На хълм непосредствено западно от Градешница, между селото и Старавина, на 1100 m надморска височина са развалините на крепостта Пеща.[2]

В Османската империя

редактиране
Османски статистики[3] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. Смятано с Градешница
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 38 1208
Дефтер № 73 от 1519 г. 80 14 5 4156
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 77 8 6929
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 63 9 2190

В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от селата от вакъфите на починалия султан Сюлейман в казата Пирлепе от 9 ноември 1615 година селото е отбелязано като Истаравина с 52 ханета (домакинства).[4] В списък (иджмал дефтер) на селищата от вакъфа на султан Сюлейман в Морихова от 14 февруари 1628 година в Истаравина са отбелязани 59 ханета.[5]

В селото има няколко църкви. Главната „Успение Богородично“ е изградена в 1860 година. „Свети Николай“ е разположена в най-високата част на селото и не е изписана,[6] третата е „Свети Атанасий“, разположена на Старавинското тумбе и е манастирска църква, изградена също около 1860 година. Църквата-костница „Свети Архангел Михаил“ не е довършена.

В XIX век Старавина е село в Прилепска кааза, Мариховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Старавина (Staravina) е посочено като село с 39 домакинства със 178 жители българи и 3 цигани.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Старавина има 590 жители, от тях 570 българи християни и 20 цигани.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Старавина е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 79 къщи.[9]

В началото на XX век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старавина има 560 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[10]

Според Георги Трайчев Старавина има 50 къщи с 590 жители българи гъркомани.[11]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

редактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През Първата световна война в селото е създадено българско военно гробище.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Вангел Чукалев от Битоля е български кмет на Старавина от 27 септември 1941 година до 3 юни 1942 година. След това кметове са Борис Ив. Кьорпанов от Ресен (18 юни 1942 - 25 ноември 1942), Григор п. Георгиев от Острово (25 ноември 1942 - 22 февруари 1943), Кирил П. Кондов от Прилеп (1 април 1943 - 24 април 1943) и Иван Дим. Групчев от Охрид (26 април 1944 - 9 септември 1944).[12]

До 2004 г. Старавина е център на самостоятелна община.

Преброявания в Югославия и Северна Македония[3]
Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 666 741 655 405 217 43 26 23
северномакедонци 718 649 405 214 42 26 22
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 5 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 13 5 0 1 1 0 1
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 5 1 0 2 0 0 0

Личности

редактиране
Родени в Старавина
  •   Йоан Дамянов (Йоанис Дамянопулос), агент (първи и трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[13]
  •   Петко Петков (1867 – ?), деец на ВМОРО
  •   Яни Мяковчиев или Петропулос (1881 – 1962) (Γιάννης Μιακόφτσης, Πετρόπουλος), гъркомански андартски деец[14][15]
Починали в Старавина
  •   Алберт Соломон Илиев, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[16]
  •   Велислав Николов Панайотов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[16]
  •   Минко Иванов Памукчиев, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[17]
  •   Петко Матеев Момчилов, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[16]
  •   Христо Кирков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[16]

Бележки

редактиране
  1. ↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.17, бел. 11. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 17.
  2. ↑ Знаменитости // Општина Новаци. Архивиран от оригинала на 2015-09-16. Посетен на 28 ноември 2017.
  3. ↑ а б Старавина (Staravina) Мариово – родното село на Калеш Анѓа // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-02. Посетен на 2 март 2014 г.
  4. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 197 (превод Ст. Андреев).
  5. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 330 (превод П. Груевски).
  6. ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 – 81.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150 – 151. (на френски)
  11. ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  12. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  13. ↑ Δαμιανόπουλος Ιωάννης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-24.
  14. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  15. ↑ Μιακόφτσης ή Πετρόπουλος Ιωάννης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2023-03-30.
  16. ↑ а б в г ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 64
  17. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 64; а.е. 538, л. 44
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Старавина&oldid=12539872“.