Старавина
Старавина (на македонска литературна норма: Старавина; на гръцки: Σταράβινα или Σταραβίνη) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
| Старавина Старавина | |
| — село — | |
 Поглед на Старавина | |
  Старавина | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 858 m |
| Население | 23 души (2002) |
| Пощенски код | 7000 |
| МПС код | BT |
| Старавина в Общомедия | |
География
редактиранеСтаравина е разположена в северните склонове на планината Нидже, в областта Мариово.
Селото се дели на три махали: Горна, Долна и Средна.[1]
История
редактиранеАнтичност и средновековие
редактиранеНа хълм непосредствено западно от Градешница, между селото и Старавина, на 1100 m надморска височина са развалините на крепостта Пеща.[2]
В Османската империя
редактиране| Османски статистики[3] | Ханета | Неженени | Вдовици | Годишен приход |
|---|---|---|---|---|
| Дефтер № 4 от 1476/77 г. | Смятано с Градешница | |||
| Дефтер № 16 от 1481/82 г. | 38 | 1208 | ||
| Дефтер № 73 от 1519 г. | 80 | 14 | 5 | 4156 |
| Дефтер № 149 от 1528/29 г. | 77 | 8 | 6929 | |
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. | 63 | 9 | 2190 | |
В селото има няколко църкви. Главната „Успение Богородично“ е изградена в 1860 година. „Свети Николай“ е разположена в най-високата част на селото и не е изписана,[4] третата е „Свети Атанасий“, разположена на Старавинското тумбе и е манастирска църква, изградена също около 1860 година. Църквата-костница „Свети Архангел Михаил“ не е довършена.
В XIX век Старавина е село в Прилепска кааза, Мариховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Старавина (Staravina) е посочено като село с 39 домакинства със 178 жители българи и 3 цигани.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Старавина има 590 жители, от тях 570 българи християни и 20 цигани.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Старавина е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 79 къщи.[7]
В началото на XX век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старавина има 560 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[8]
Според Георги Трайчев Старавина има 50 къщи с 590 жители българи гъркомани.[9]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
редактиранеСлед Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През Първата световна война в селото е създадено българско военно гробище.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Вангел Чукалев от Битоля е български кмет на Старавина от 27 септември 1941 година до 3 юни 1942 година. След това кметове са Борис Ив. Кьорпанов от Ресен (18 юни 1942 - 25 ноември 1942), Григор п. Георгиев от Острово (25 ноември 1942 - 22 февруари 1943), Кирил П. Кондов от Прилеп (1 април 1943 - 24 април 1943) и Иван Дим. Групчев от Охрид (26 април 1944 - 9 септември 1944).[10]
До 2004 г. Старавина е център на самостоятелна община.
- Преброявания в Югославия и Северна Македония[3]
| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 666 | 741 | 655 | 405 | 217 | 43 | 26 | 23 |
| македонци | 718 | 649 | 405 | 214 | 42 | 26 | 22 | |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 5 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 13 | 5 | 0 | 1 | 1 | 0 | 1 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 5 | 1 | 0 | 2 | 0 | 0 | 0 |
Личности
редактиране- Родени в Старавина
Йоан Дамянов (Йоанис Дамянопулос), агент (първи и трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[11]
Петко Петков (1867 – ?), деец на ВМОРО- Яни Мяковчиев или Петропулос (1881 – 1962) (Γιάννης Μιακόφτσης, Πετρόπουλος), гъркомански андартски деец[12][13]
- Починали в Старавина
- Алберт Соломон Илиев, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[14]
- Велислав Николов Панайотов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[14]
- Минко Иванов Памукчиев, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[15]
- Петко Матеев Момчилов, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[14]
- Христо Кирков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[14]
Бележки
редактиране- ↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.17, бел. 11. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 17.
- ↑ Знаменитости // Општина Новаци. Архивиран от оригинала на 2015-09-16. Посетен на 28 ноември 2017.
- ↑ а б Старавина (Staravina) Мариово – родното село на Калеш Анѓа // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-02. Посетен на 2 март 2014 г.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 – 81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150 – 151. (на френски)
- ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Δαμιανόπουλος Ιωάννης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-24.
- ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
- ↑ Μιακόφτσης ή Πετρόπουλος Ιωάννης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2023-03-30.
- ↑ а б в г ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 64
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 64; а.е. 538, л. 44