Старац
Старац или Старец (на сръбски: Старац или Starac) е село в община Буяновац, Пчински окръг, Сърбия.
Старац Старац/Starac | |
Страна | Сърбия |
---|---|
Окръг | Пчински окръг |
Община | Буяновац |
Надм. височина | 667 m |
Население | 260 души (2002) |
История
редактиранеВ края на XIX век Старац е село в Прешевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Старац е населявано от 520 жители българи християни.[1] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Старац има 91 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 в Старец (Staretz) живеят 680 българи патриаршисти.[3]
Селото според преброяването от 2002 година има 260 жители, всички сърби.
година | Население |
1948 | 622 |
1953 | 613 |
1961 | 610 |
1971 | 509 |
1981 | 315 |
1991 | 225 |
2002 | 260 |
В Старац са запазени останки от голяма църква, посветена на Светата Троица, може би най-старата църква в района на Буяновац. Според метната традиция църквата е била издигната преди манастира „Свети Прохор Пчински“ и в нея е отседнал Свети Прохор, преди заради появата на някакви диваци да отиде в Козяк. В землището на Старац според преданията имало още две църкви: „Свети Лука“ и „Свети Никола“.[4]
Личности
редактиране- Родени в Старац
- Христо Стефанов - Старачки (1870 – 1940), сръбски четнически войвода
Бележки
редактиране- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 220.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 144-145. (на френски)
- ↑ Храм Св. Тројице // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]