Старозагорско въстание
Старозагорското въстание е опит на Българския революционен централен комитет да организира общо въоръжено въстание в Българско през септември 1875 г.
| Старозагорско въстание | |||
 Карта на Старозагорското въстание | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1875 г. | ||
| Място | Стара Загора | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Старозагорско въстание в Общомедия | |||
Подготовка
редактиранеИзбухването на въстанието в Босна и Херцеговина и изострянето на Източния въпрос спомагат да се пристъпи към революционна обстановка и в българските земи. [1]На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание.[1] Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководител Стефан Стамболов, тъй като старозагорският комитет е най-силен.
Ход на въстанието
редактиране
Подготовка на въстанието
редактиранеНякои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно. Също така младите революционери провяват склонност към наивитет; голяма част от старите воеводи провяват позьорство напр. в свое писмо от 30 август 1875 г. Ботев известява Панталей Кисимов, че „Панайот (Хитов) ще да мине с 2000 души през Сърбия“. Впоследствие Хитов не взима участие в Старозагорското въстание.[2] Вероятно е разчитал на сръбско-турска война, но такава не се отваря. (Подобни позьорски клетви има и от дядо Никола - само че за 700 души) Преди това Хитов успява да изиска да му се плати една солидна сума, която да се предаде като пенсия на вдовицата му - т.е. като един вид социална застраховка.Според З. Стоянов "Той докопчил от комитета около 250 жълтици, уж да събира чета, с които избяга в Сърбия, като си купи от Румъния лозови пръчки, да си сади лозе в Белград!"[3] По подобен начин воеводите Димитър Николов, Спиридон Танев, Стоян Вичюв и Панчо Македонецът искат да им се изплатят по 1000 наполеона на всеки, преди да изведат четници.[4] Впоследствие само последният действително излиза на бунт[5]. Освен това отделни революционни дейци проявят малодушие;
Ход на въстанието
редактиранеПоради изброените причини в уречения ден 16 септември в Стара Загора се събира твърде малък брой четници. Към всички това се добавя несъгласуваност в действията на революционерите. Около 40-50 души са се събрали на Чадър могила, но не успяват да се организират преди да се появи четата на Стамболов/Икономов; губят кураж и се пръсват по селата си.[6]
Основно се надигат селата около Стара Загора[7]. Оттук и идето името Заарско/Старозагорско въстание. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети.{{проверка}} Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100 – 120 души) и на Стефан Чифутов (105 души) водят сражения с турците в околностите на с. Елхово. Едновременно с това въстание в Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието. Стою Филипов на свой ред успява да повдигне на оръжие около 200 души в Чирпанското село Кара Терзeлий, но след като към тях не се присъденил никой, четата била разпусната.
В крайна сметка някои от апостолите се скриват (З.Стоянов), а повечето емигрират от страната (Ст.Стамболов, П.Волов,Г.Икономов, Г.Апостолов и пр.), но други като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от башибозушка потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба башибозуците подпалват плевнята. Георги решава да се предаде и е застрелян от брат си, а Михаил излиза да се бие и е застрелян.
Последици
редактиранеСтарозагорското въстание дава явен знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е проверка на силите за по-мащабна освободителна акция – Априлското въстание през следващата 1876 г., която ще привлече вниманието на Великите сили. През 1875 г. в Одеса се създава комитет за помощ на балканските народи за освобождение.
След въстанието следват мащабни наказателни мерки от страна на османските власти. Около 800-900 души са арестувани (сред които и част от организаторите на въстанието) и наказани, включително със смърт. Според З.Стоянов "в тяхното число влизаха и истинските бунтовници, и благоразумните, и учените, селяни, граждани и пр. Правителството не правеше разлика между поп Ивана, който не искаше да ни причасти, и между Господин Михайловски, който ни излъга, преди да излезем" [8]. Мнозинството от апостоли - революционери емигрират в Румъния, където на 30 септември БРЦК се разпуска, а З.Стоянов забягва в Харманли където 9 месеца е укриват от Ради Иванов.
Участници
редактиране39-тимата участници във въстанието са изброени на Паметника на участниците в Старозагорското въстание.
Памет
редактиранеНа Старозагорското въстание е наречена улица в кварталите „Надежда I“ и „Надежда II“ в София (Карта).
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ а б Кой кой е сред българите XV-XIX в. енциклопедичен сборник, под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев, Анубис 2000 стр. 50
- ↑ З.Стоянов. "Хр. Ботийов - опит за биография. Глава втора - политическа и литературна деятелност, част X" https://chitanka.info/text/3747-hristo-botjov/16#textstart
- ↑ З. Стоянов, Записки по българските въстония т.1, гл. IV. Въстанието в 1875 г. част II
- ↑ Захари Стоянов. Записки по Българските въстания, т1, глава IV Въстанието в 1875, част X https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/5#textstart
- ↑ З.Стоянов, Записки по българските въстания, глава IV "Въстанието в 1875 година", част X
- ↑ Захарий Стоянов, "Записки по българските въстания". Глава 4, "Въстанието в 1875 година", част 5,
- ↑ Милев, М. Д. Село Гита. Кратки исторически бележки за периода до Освобождението
- ↑ Стоянов, Захарий. Записки по Българските въстаня. Глава 4 "Въстанието в 1875 година", част IX https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/5#ref_3-1