Тихон Тивериополски

Епископ на Българската Православна Църква

Тихон е български духовник, тивериополски титулярен епископ на Българската православна църква от 6 юли 2003 година.[1][2][3]

Тихон Тивериополски
Епископ на Българската Православна Църква
Роден
26 май 1945 г. (78 г.)
Религияправославие
Учил вСофийска духовна семинария
Богословски факултет на СУ
Тихон Тивериополски в Общомедия

Биография редактиране

Роден е на 26 май 1945 година със светското име Христо Георгиев Иванов в Щутгарт, Германия.[1] Майка му Елисавета е германка, а баща му Георги Христов е българин – оперен певец.[3] Внук е на дарителката Велика Попданаилова. Кръстен е в руската църква в града „Свети Николай“,[1] тогава под управлението на Руската православна църква зад граница.[4] В 1946 година семейството му се връща в България. Завършва средно образование в Седмо училище.[3] От 1959 година Христо Иванов започва да учи в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, която завършва в 1965 година.[1] Класен наставник в семинарията му е бъдещият митрополит Симеон Западно и Средноевропейски.[3] От 1967 г. до 1971 година учи в Софийската духовна академия „Свети Климент Охридски“, където е съученик с бъдещия патриарх Неофит Български. Дипломната му работа е на тема „Единството на църквата“.[3] Като студент е сред основателите на хор „Йоан Кукузел“.[3] От 1967 до 1975 година е патриаршески иподякон при патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София.[1][3] Служи като певец в храма „Света София“. От 1971 г. до 1973 г. е технически редактор и коректор на „Църковен вестник“ и на списание „Духовна култура“. През 1973 година до 1975 година е библиотекар на Светия синод.[3]

Тъй като майка му е германка, е преследван от властите и интерниран в провинцията.[4] В 1977 г. се изселва в Германия, където от 1978 до 1981 година учи в средно медицинско училище и след това работи като фелдшер в болница в Щутгарт.[4][1][3] От 1980 г. до 2000 г. е секретар на епископ Симеон Главиницки, от 1986 г. митрополит Симеон Западно и Средноевропейски.[1] Жени се и има две деца.[2] По-късно се развежда и на 11 ноември 2000 година в Берлин е постриган в монашество от митрополит Симеон, който на 12 ноември го ръкополага за дякон. На 19 ноември 2000 г. е ръкоположен за йеромонах от архиепископ Теофан Берлински и Германски от Руската православна църква в град Берлин и в края на същата година е назначен за протосингел на Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа[3][2]. На 8 юли 2001 година в „Свети Седмочисленици“ е възведен в архимандритско дойстойнство[1].

На 6 юли 2003 година в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ е ръкоположен за епископ с титла Тивериополски и е назначен за викарий на митрополит Симеон.[1] Хиротонията е извършена от патриарх Максим Български в съслужение с митрополитите Калиник Врачански, Дометиан Видински, Кирил Варненски и Великопреславски, Симеон Западно и Средноевропейски, Неофит Русенски, Игнатий Плевенски, Галактион Старозагорски, Гавриил Ловчански и епископите Иларион Траянополски, Теодосий Деволски, Евлогий Адрианополски и Павел Левкийски.[3] Хиротонията му е в нарушение на устава на Българската православна църква, който изисква 10-годишно монашество преди епископска хиротония.[2]

Епископ Тихон е председател на църковната община „Св. св. Кирил и Методий“ в Рим в църквата „Св. св. Викентий и Анастасий“.[3]

В 2004 година епископ Тихон Тивериополски започва неканонично и противоуставно да раздава титлата „архонт на Българската православна църква“.[5][2]

На 1 декември 2009 година Светият синод освобождава митрополит Симеон и викария му епископ Тихон от заеманите длъжности на основание, че митрополит Симеон много години живее извън епархията си.[6] Според медиите епископ Тихон е подозиран в прокатолически действия.[7]

На 22 декември 2009 година, след решението на Синода от 1 декември 2009 година,[8] поема функциите на председател на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ от епископ Наум Стобийски.[9]

На 16 март 2014 година на епархиалните избори в Русенската епархия измежду Крупнишкия епископ Инокентий, Месемврийския епископ Иаков, Величкия епископ Сионий, Драговитийския епископ Даниил, Траянополския епископ Киприан, Главиницкия епископ Йоан и Браницкия епископ Григорий[10], епископ Тихон е избран, заедно с епископ Наум Стобийски като кандидат за митрополит.[11][4] На 23 март Синодът единодушно избира епископ Наум.[12]

На 15 юни 2014 година е назначен за патриаршески викарий.[13]

На 10 декември 2015 година Светият синод го освобождава от поста Председател на настоятелството на патриаршеския храм „Свети Александър Невски“ и го заменя с архимандрит Дионисий Мишев.[14]

Тихон Тивериополски е първият духовник в България,[15] и вторият българин[16] който се ваксинира срещу коронавирус на 27 декември 2020 година[17] в столичната болница „Света Анна“, веднага след като инжекция е поставена и на здравния министър Костадин Ангелов.[18]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. а б в г д е ж з и Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Princeps, 2003. ISBN 9548067757. с. 127.
  2. а б в г д Представяне на достоизбираемите епископи // Двери на православието, 31 януари 2007. Посетен на 9 юни 2017.
  3. а б в г д е ж з и к л м Хиротонията на епископ Тихон // Двери. Посетен на 9 юни 2017.
  4. а б в г В Болгарской Православной Церкви избраны кандидаты на Русенскую митрополичью кафедру // Седмица.Ru, 17 март 2014. Посетен на 9 юни 2017.
  5. Дачков, Явор. Началото на архонтската афера – скандално писмо на архимандрит Дионисий // Гласове, 10 май 2016. Посетен на 9 юни 2017.
  6. Решения на Светия Синод на Българската православна църква от заседанието му на 1 декември 2009 г. // Българска православна църква – Българска патриаршия, 9 декември 2009. Архивиран от оригинала на 2017-08-24. Посетен на 9 юни 2017.
  7. БПЦ е заплашена от разкол заради отстраняването на митрополит Симеон // БНТ, 6 декември 2009. Посетен на 9 юни 2017.
  8. Решения на Светия Синод на Българската православна църква в Пълен състав от заседанието му на 2 декември 2009 г. // Българска православна църква – Българска патриаршия, 9 декември 2009. Архивиран от оригинала на 2020-08-07. Посетен на 9 юни 2017.
  9. Негово Преосвещенство Тивериополският епископ Тихон влезе във функциите си на председател на ПКСХП „Св. Александър Невски“ // Българска православна църква – Българска патриаршия, 22 декември 2009. Архивиран от оригинала на 2017-02-19. Посетен на 9 юни 2017.
  10. Епископите Наум и Тихон са двамата кандидати за Русенски митрополит // 16 Mar 2014. Посетен на 17 Jan 2021.
  11. Стобийският епископ Наум и Тивериополският епископ Тихон са двамата кандидати за русенски митрополит // Посетен на 17 Jan 2021.
  12. Наум е новият русенски митрополит // Дневник, 23 март 2014. Посетен на 9 юни 2017.
  13. Св. Синод на Българска православна църква. Решения на Св. Синод от 10. 06. 2014 г. // 10.06.2014. Архивиран от оригинала на 2019-04-04. Посетен на 14 февруари 2020 г.
  14. Дионисий назначен за председател на „Св. Александър Невски“ // Двери на православието, 10 декември 2015. Посетен на 9 юни 2017.[неработеща препратка]
  15. Bulgaria’s first Covid-19 vaccinations broadcast live on television // Посетен на 17 Jan 2021.
  16. PM Thanks Church for Supporting COVID Vaccination // Посетен на 17 Jan 2021.
  17. Ваксинирането в България стартира официално (ВИДЕО+СНИМКИ) // 27 Dec 2020. Посетен на 17 Jan 2021.
  18. Църквата с пример. Дядо Тихон се ваксинира // Стандартнюз. Посетен на 29 декември 2020.
Никодим тивериополски епископ
(6 юли 2003 – …)
настоящ