Отваря главното меню

Стение (тъй като н е палатализиран се среща и днес неправилното изписване Стенье, на македонска литературна норма: Стење) е село в Община Ресен, Северна Македония.

Стение
Стење
— село —
Преспанското езеро и Стение на брега му (вдясно).
Преспанското езеро
и Стение на брега му (вдясно).
North Macedonia relief location map.jpg
40.9459° с. ш. 20.9014° и. д.
Стение
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 1063 m
Население 438 души (2002)
Пощенски код 7310
МПС код ВТ
Стение в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на юг от град Ресен, на брега на Преспасното езеро в непосредствена близост до албанско-македонската граница и край него има граничен контролно-пропускателен пункт.

ИсторияРедактиране

Църквата „Свети Атанасий“ е от поствизантийския период.[1] В XIX век Стение е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В средата на века селото е владение на манастира „Свети Наум“.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Стение (Sténié) е посочено като село с 15 домакинства и 42 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Стенье има 168 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Стение има 128 българи екзархисти и функционира българско училище.[5][6]

Според преброяването от 2002 година селото има 438 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 438
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Стение

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 28 февруари 2014 г.
  2. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 426-430.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 170-171.
  6. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.43.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 156.


Населени места в Община Ресен  
Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец