Уикипедия

Стефан Брезински

български езиковед

Стефан Христов Брезински e български езиковед, журналист, професор. Дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, автор на 14 книги. Наричан е баща на българската журналистическа стилистика.[1]

Стефан Брезински
български езиковед
Роден
Починал
11 януари 2018 г. (86 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Работил вСофийски университет

Биография

редактиране

Роден е на 9 януари 1932 в гр. Златарица, Великотърновска област. Висше образование завършва в Софийския държавен университет, специалност „Българска филология“. От 1959 г. е хоноруван асистент, от 1961 г. – редовен асистент, от 1973 г. – доцент, от 1984 г. – професор в Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии на СУ.

Член е на Съюза на българските журналисти.

Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. „Труд“, а от 2012 г. – във в. „Преса“ и в. „Дума“[2]. В нея засяга проблеми от областта на ортографията[3], [4], но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията[5], психо- и социолингвистиката[6], етимологията, фразеологията[7], историческата граматика[8], диалектологията и стилистиката[9]. Така Брезински, като проф. Владко Мурдаров (водещи телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ), е сред малкото широко популярни български езиковеди.

Последните повече от 10 години от живота си прекарва в Ново село, Видинско, като увековечава новоселяни и говора им в книгата си „Мацакурци ли?“ (2001)[10] Умира на 11 януари 2018 г.[1]

Библиография

редактиране
  • 1966 – „Езиковият шаблон", София: Наука и изкуство, 1966
  • 1976 – „Журналистическа стилистика“. София: Наука и изкуство, 1976, 307 с.
    • 2001 – „Журналистическа стилистика“. София: Юнона, 2001, 156 с. (ISBN 954-577-112-7)
  • 1979 – „Помагало по български синтаксис“. София: Наука и изкуство, 1979
  • 2000 – „Български синтаксис“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2000, 316 с. (ISBN 954071349)
  • 2001 – „Мацакурци ли?...“. Шумен: Университетско издателство „Еп. Константин Преславски“ (ISBN 954-577-112-7)
  • 2004 – „Езиковата култура, без която (не) можем“. София: Издателска къща „Хермес“, 2004, 224 с. (ISBN 954-26-0173-5)[11]
  • 2006 – „Трудният български език“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006, 284 с. (ISBN 9540722772)
  • 2012 – „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“. София: Изток-Запад, 2012 (ISBN 978-954-321-973-5)[12]

Източници

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ а б Отиде си проф. Стефан Брезински, СБЖ, 2018-01-15
  2. ↑ Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“.
  3. ↑ Типична е статията „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“, в. „Труд“, 17 януари 2011 г.
  4. ↑ По голям съвременен проблем на правописа е и статията „Прекаляваме с главните букви“ Архив на оригинала от 2013-02-15 в Wayback Machine., в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.
  5. ↑ Напр. статията „Замаскираните русизми в езика ни“ Архив на оригинала от 2018-11-21 в Wayback Machine., в. „Труд“, 13 септември 2010 г.
  6. ↑ Напр. статията „Доронин пък да бил омъжен!“, в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.
  7. ↑ Напр. статията „Развити устойчиви съчетания“, в. „Труд“, 6 декември 2009 г.
  8. ↑ Напр. статията „Имаме и звателен падеж“, в. Труд, 27 септември 2010 г.
  9. ↑ Напр. статията „Умряха благодарение на стреса...“, в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.
  10. ↑ Светла Бондова, „Почина българският езиковед проф. Стефан Брезински“, БНР, Видин, 16 януари 2018 г.
  11. ↑ Михаил Виденов, „За езиковата култура – четивно и с много знания“, рец. в електронно списание LiterNet, 2 април 2005, № 4 (65).
  12. ↑ „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“, съдържание, предговор и първи страници на сайта на издателство Изток-Запад

Външни препратки

редактиране
Интервюта
За него
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Брезински&oldid=12307490“.