Златарица
- Вижте пояснителната страница за други значения на Златарица.
Злата̀рица е град, разположен в област Велико Търново, Северна България. Градът е административен център на община Златарица.
Златарица | |
---|---|
![]() Сградата на общината | |
Общи данни | |
Население | 2665 души[1] (15 септември 2022 г.) 53,8 души/km² |
Землище | 49,557 km² |
Надм. височина | 102 m |
Пощ. код | 5090 |
Тел. код | 0615 |
МПС код | ВТ |
ЕКАТТЕ | 30962 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Велико Търново |
Община – кмет | Златарица Михаил Ганев (БСП) |
Адрес на общината | |
ул. Ст. Попстоянов 22 тел.: 0615/ 35 490; 35 551 web: zlataritsa.net web: zlataritsa.bg e-mail: mail@zlataritsa.net ob_zlatarica@mail.bg | |
Златарица в Общомедия |
География Редактиране
Град Златарица се намира на 15 km югоизточно от град Велико Търново, на 12 km северно от град Елена и на около 45 km североизточно от град Габрово. Разположен е в Предбалкана, в Старопланинската геоморфоложка област, с надморска височина около 100 метра. От юг на север през града преминава река Златаришка, която е десен приток на река Веселина.[2]
История Редактиране
Близо до град Златарица са открити три селищни могили, възникнали през средния неолит и са продължили съществуването си през ранния и средния халколит. В тях са намерени дребни оръдия на труда.
През 1923 година край Златарица (тогава село) е открито съкровище от 400 електронови[3] монети на Мануил I Комнин, Исак II Ангел и Андроник I Комнин. То е било е укрито в края на XII век.[4]
По времето на султан Мехмед IV (1648 – 1687) землището на Златарица е сред тези, които остават вакъф на султанската майка (валиде ханъм), приходите от които са предназначени за издръжката на свещената джамия и училището в Юскюдар.[5]
Селището възниква през 14 век. Още след Освобождението на България от османска власт Златарица съществува като самостоятелна административна единица. Сто години по-късно с Указ № 2295 на МС, публикуван в ДВ бр. 101 от 1978 година, градът отново се обособява като община в бившия Великотърновски окръг с център Златарица. Селищата от общината са създадени още преди Освобождението – през Втората българска държава. Името на град Златарица е свързано с добиването на златоносен пясък от реката.[6]
Политика Редактиране
Кметове Редактиране
Кметове на Златарица след 1989 година:[7]
Име | Период | Партия | Забележки | |
---|---|---|---|---|
Минко Дживдеров | 1989 – 1991 | БКП/БСП | ||
Минко Дживдеров | 1991 – 1993 | БСП | ||
Петьо Русев | 1993 – 1995 | БСП | ||
Никола Радев | 1995 – 1999 | |||
Петьо Русев | 1999 – 2003 | Коалиция на гражданите за гражданска местна власт „Ясно“ | ||
Стефан Добрев | 2003 – 2007 | БЗНС-НС | ||
Пенчо Чанев | 2007 – 2011 | ВМРО-БНД и СДС | ||
Пенчо Чанев | 2011 – 2019 | ВМРО-БНД | 2 и 3 мандат | |
Михаил Ганев | 2019 – | БСП за България |
Образование Редактиране
В град Златарица функционират две средни училища (СУ „Св. св. Кирил и Методий“ и ПГМСС „Никола Златарски“), едно читалище (Читалище „Развитие 1885“) и една детска градина (ЦДГ „Славейче“).[8]
Транспорт Редактиране
Златарица е свързвана със съседните общини Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец и Елена чрез удобна пътна мрежа. Редовни автобусни линии се поддържат по направления Велико Търново, Горна Оряховица, Елена и населените места в общината.
От 1949 година града има железопътна линия, свързваща го с Лясковец и Горна Оряховица, през 1974 година е построен и участъкът Златарица-Елена.[9] През 2002 г. пътническото движение по линията е преустановено със заповед на Правителството. През 2003 г. линията е закрита като нерентабилна с постановление на Министерски съвет.[10]
Спорт Редактиране
През годините град Златарица е развивал различни спортове, като футбол, борба, хандбал, тенис на маса, лека атлетика и др. Съществуващата спортна база е остаряла и амортизирана.
Градът има местен футболен отбор на име ФК Ботев 1921, който до 2014 г. играе в ОФГ Велико Търново. Техен стадион е 23-ти септември. След 2014 г. клубът не развива дейност и отказва участие в шампионата поради липса на състезатели и средства.[11]
През 80-те години на 20 век градът има и отбор по мотобол.
Забележителности Редактиране
- Читалище „Развитие“, разполагащо с два киносалона и библиотека.
- Исторически музей
- Църква „Свети Никола“, обявена заради своите стенописи, икони и архитектура за паметник на културата.
- В СУ „Св. св. Кирил и Методий“ се помещава Музеят на етносите, в който са изложени сечива, оръдия на труда, носии и др. характерни предмети за различните етноси на територията на общината – българи, цигани, власи и турци.
Редовни събития Редактиране
- 9 май – празник на града от 1997 г. и храмов празник на църква-храм „Св. Николай“
- 11 май – празник на СОУ „Св. св. Кирил и Методий“
- 24 май – събор на града.
- 3 септември – Ден на градинарската чорба
Личности Редактиране
Родени в Златарица Редактиране
- Никола Златарски (1823 – 1875) – български просветен деец
- Иван Мешеков – литературен критик
- Димитър Стоянков (бай Митьо) – народен лечител, посмъртно удостоен със званието „почетен гражданин“ на града.
- Стефан Самсиев (1932 – 2009) – актьор, ръководи Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ почти 15 години – от 15 август 1976 г. до 1 септември 1991 г.
- Михаил Ганев – световен шампион за юноши и световен шампион за мъже по свободна борба, „почетен гражданин“ на града.
- Светлозар Савов – състезател по ММА (свободни боеве)
- Стефан Василев (р. 1955), генерал-лейтенант
- Никола Матев (1911 – ?), български политик от БКП
Галерия Редактиране
-
Златаришка река
-
Историческият музей – бившето класно училище
-
Църква-храм „Св. Николай“
Източници и бележки Редактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ www.iantra.com, архив на оригинала от 15 май 2012, https://web.archive.org/web/20120515134621/http://www.iantra.com/index.php?option=com_content&view=article&id=18:-&catid=14&Itemid=36, посетен на 2011-12-08
- ↑ Електро̀н (Electrum) е минерал, разновидност на самородното злато. Представлява сплав на сребро и злато с примес и от мед и други метали, като среброто преобладава. Среща се и във вид на ковки пластинчати образувания. Цветът му е от златисто-жълт до сребърно-бял.
- ↑ treasures.zonebg.com
- ↑ history.elena.bg
- ↑ www.teambulgaria.com
- ↑ www.borbabg.com
- ↑ uchilishta.guide-bulgaria.com
- ↑ www.lyaskovets.net
- ↑ Постановление № 324 от 23 декември 2003 г. за промяна на категорията на железопътни линии и участъци от железопътни линии и за преустановяване експлоатацията на железопътни линии
- ↑ www.borbabg.com, архив на оригинала от 25 юли 2019, https://web.archive.org/web/20190725215456/https://www.borbabg.com/2014/09/04/без-ботев-златарица-и-фк-лозен-в/, посетен на 2021-02-15