Златарица
- Вижте пояснителната страница за други значения на Златарица.
Злата̀рица е град в Северна България, област Велико Търново, административен център на община Златарица.
| Златарица | |
 Сградата на общинската управа | |
  Златарица  Златарица  Златарица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2720 души[1] (15 март 2024 г.) 54,9 души/km² |
| Землище | 49,557 km² |
| Надм. височина | 102 m |
| Пощ. код | 5090 |
| Тел. код | 0615 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 30962 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Златарица Петър Ганев (БСП – Обединена левица; 2023) |
| Адрес на общината | |
| ул. Ст. Попстоянов 22 тел.: 0615/ 35 490; 35 551 web: zlataritsa.net web: zlataritsa.bg e-mail: mail@zlataritsa.net ob_zlatarica@mail.bg | |
| Златарица в Общомедия | |
География
редактиранеГрадът се намира на 15 km югоизточно от Велико Търново, на 12 km северно от град Елена и на около 45 km североизточно от Габрово. Разположен е в Предбалкана, в Старопланинската геоморфоложка област, има надморска височина около 100 метра. От юг на север през града преминава Златаришка река, която е десен приток на река Веселина.[2]
История
редактиранеБлизо до град Златарица са открити три селищни могили, възникнали през средния неолит и продължили съществуването си през ранния и средния халколит. В тях са намерени дребни оръдия на труда.
Името на Златарица е свързано с добиването на златоносен пясък от реката.[3] През 1923 г. край Златарица е открито съкровище от 400 монети на Мануил I Комнин, Исак II Ангел и Андроник I Комнин. Монетите са били изработени от минерала електро̀н (electrum), представляващ сплав на сребро (преобладаващо) и злато с примес от мед и други метали, срещан и във вид на ковки пластинчати образувания, с цвят от златисто жълт до сребърно бял. Съкровището е било е укрито в края на XII век.[4]
По времето на султан Мехмед IV (1648 – 1687) землището на Златарица е вакъф на султанската майка (валиде ханъм), приходите от които са предназначени за издръжката на свещената джамия и училището в Юскюдар.[5]
Селището възниква през XIV век. След Освобождението на България от османска власт Златарица съществува като самостоятелна административна единица, а 100 години по-късно с Указ № 2295 на МС, публикуван в ДВ, бр. 101 от 1978 г., градът става център на община във Великотърновски окръг. Селищата от общината са създадени далеч преди Освобождението – през Втората българска държава.
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 2170 | 100,00 |
| Българи | 1654 | 76,22 |
| Турци | 49 | 2,25 |
| Цигани | 73 | 3,36 |
| Други | 46 | 2,11 |
| Не се самоопределят | 25 | 1,15 |
| Неотговорили | 323 | 14,88 |
Политика
редактиранеКметове на Златарица от 1989 година[7]
| Име | Период | Партия | Забележки | |
|---|---|---|---|---|
| Минко Дживдеров | 1989 – 1991 | БКП/БСП | ||
| Минко Дживдеров | 1991 – 1993 | БСП | ||
| Петьо Русев | 1993 – 1995 | БСП | ||
| Никола Радев | 1995 – 1999 | |||
| Петьо Русев | 1999 – 2003 | Коалиция на гражданите за гражданска местна власт „Ясно“ | ||
| Стефан Добрев | 2003 – 2007 | БЗНС-НС | ||
| Пенчо Чанев | 2007 – 2011 | ВМРО-БНД и СДС | ||
| Пенчо Чанев | 2011 – 2019 | ВМРО-БНД | 2 и 3 мандат | |
| Михаил Ганев | 2019 – | БСП за България |
Образование
редактиранеВ града функционират две средни училища (СУ „Св. св. Кирил и Методий“ и ПГМСС „Никола Златарски“), читалище „Развитие – 1885“ и детска градина (ЦДГ „Славейче“).[8]
Транспорт
редактиранеЗлатарица е свързвана със съседните общини Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец и Елена чрез удобна пътна мрежа. Редовни автобусни линии се поддържат по направления Велико Търново, Горна Оряховица, Елена и населените места в общината.
От 1949 година градът има железопътна линия, свързваща го с Лясковец и Горна Оряховица; участъкът Златарица – Елена е построен през 1974 г.[9] През 2002 г. движението на пътнически влакове по линията е преустановено със заповед на Правителството, линията е закрита като нерентабилна с постановление на Министерския съвет през 2003 г.[10]
Спорт
редактиранеВ град Златарица са развивани разни спортове, като футбол, борба, хандбал, тенис на маса, лека атлетика и др. Съществуващата спортна база е остаряла и амортизирана.
Градът има футболен клуб „Ботев 1921“, който играе в ОФГ Велико Търново до 2014 г. Ползва стадион „23-ти септември“. След 2014 г. клубът не развива дейност и отказва участие в шампионата поради липса на състезатели и средства.[11]
През 80-те години на 20 век градът има и отбор по мотобол.
Забележителности
редактиране- Исторически музей (бившето класно училище)
- Читалище „Развитие – 1885“, с 2 киносалона и библиотека
- Църква „Свети Никола“, обявена за паметник на културата заради нейните стенописи, икони и архитектура.
- Музей на етносите в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ с изложени сечива, оръдия на труда, носии и др. характерни предмети за етносите в общината – българи, цигани, власи и турци.
Редовни събития
редактиране- 9 май – празник на града от 1997 г. и храмов празник на църква „Св. Николай“
- 11 май – празник на СОУ „Св. св. Кирил и Методий“
- 24 май – събор на града
- 3 септември – Ден на градинарската чорба
Личности
редактиранеРодени в Златарица (по фамилно име)
- Стефан Брезински, езиковед и журналист
- Стефан Василев (р. 1955), генерал-лейтенант
- Михаил Ганев, борец, световен шампион за юноши и за мъже по свободна борба, „почетен гражданин“ на града
- Никола Златарски (1823 – 1875), български просветен деец
- Никола Матев (р. 1911), политик
- Иван Мешеков, литературен критик
- Светлозар Савов, състезател по смесени бойни изкуства (ММА)
- Стефан Самсиев (1932 – 2009), актьор, ръководил театър „К. Кисимов“ (В. Търново) 15 години (15.08.1976 – 01.09.1991)
- Димитър Стоянков (бай Митьо), народен лечител, посмъртно удостоен със званието „почетен гражданин“ на града
- Стефан Чакъров, футболист
Галерия
редактиране-
Златаришка река -
Историческият музей -
Църквата „Св. Николай“
Източници и бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.iantra.com, архив на оригинала от 15 май 2012, https://web.archive.org/web/20120515134621/http://www.iantra.com/index.php?option=com_content&view=article&id=18:-&catid=14&Itemid=36, посетен на 8 декември 2011
- ↑ www.teambulgaria.com
- ↑ treasures.zonebg.com
- ↑ history.elena.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ www.borbabg.com
- ↑ uchilishta.guide-bulgaria.com
- ↑ www.lyaskovets.net
- ↑ Постановление № 324 от 23 декември 2003 г. за промяна на категорията на железопътни линии и участъци от железопътни линии и за преустановяване експлоатацията на железопътни линии
- ↑ www.borbabg.com, архив на оригинала от 25 юли 2019, https://web.archive.org/web/20190725215456/https://www.borbabg.com/2014/09/04/без-ботев-златарица-и-фк-лозен-в/, посетен на 15 февруари 2021
