Факултет по славянски филологии (Софийски университет)
Факултетът по славянски филологии (абревиатура: ФСФ / ФСлФ) на Софийския университет предлага обучение по специалностите българска, руска и славянска филология и балканистика. Също и магистърски програми по лингвистика, литературознание и др. Факултетът разполага с библиотека, компютърна зала и се намира в централното крило на СУ.
Факултет по славянски филологии | |
---|---|
![]() | |
Основаване | 1888 г.[1] |
ВУЗ | Софийски университет „Св. Климент Охридски“ |
Местоположение | бул. Цар Освободител 15, София |
Декан | Доц. д-р Бойко Пенчев |
ИсторияРедактиране
Факултетът е първият факултет на основания през 1888 г. Софийски университет,[2] като тогава е част от Историко-филологическия факултет и в него се обучавали студенти по специалностите Славянска филология и История.
Специалности и програми, предлагани от ФакултетаРедактиране
- Бакалавърски специалности
- Магистърски специалности
- Славянска филология
- Полска филология
- Сръбска и хърватска филология със специализация по словенски език
- Чешка филология
- Украинска филология
- Словашка филология
- Балканистика
- Магистърски програми
- Лингвистика - езикова система и речеви практики
- Литературознание
- Преводач-редактор
- Литература, кино и визуална култура
- Интерпретативна антропология
- Литературата - творческо писане
- Трансгранична българистика
- Старобългаристика
- Компютърна лингвистика. Интернет технологии в хуманитаристиката
- Опазване на българското културно наследство
- Език и културно пространство (приложна лингвистика – български език като чужд)
- Образованието по български език и литература в средното училище
- Език. Култура. Превод
- Руска литература, култура и художествен превод
Декански съветРедактиране
- Декан: доц. д-р Бойко Пенчев
- Заместник-декан учебна дейност – бакалавърска степен, магистри след средно образование: проф. д-р Гергана Дачева
- Заместник-декан учебна дейност – магистърски програми, докторанти и СДК: проф. дфн Амелия Личева
- Заместник-декан научна, проектна дейност и акредитационни процедури: проф. д-р Петя Осенова
КатедриРедактиране
- Български език (1893)[3]
- Българска литература (1888)
- Общо, индоевропейско и балканско езикознание (1921)
- Теория на литературата (1894)
- Кирилометодиевистика (1980)
- Славянско езикознание (1953)
- Славянски литератури (1953)
- Руски език (1946)
- Руска литература (1946)
- Методика (1955)
- Български език като чужд (1986)
ПреподавателиРедактиране
Преподавателите във ФСлФ са изтъкнати учени в българските лингвистична и литературоведска школи.
Настоящи хабилитирани преподавателиРедактиране
- Лингвисти
- проф. д-р Алла Градинарова
- проф. дфн Ангел Ангелов
- проф. д-р Андрей Бояджиев
- проф. дфн Анна-Мария Тотоманова
- проф. д-р Валентин Гешев
- проф. д-р Владимир Жобов
- проф. д-р Гергана Дачева
- проф. дфн Искра Христова-Шомова
- проф. д-р Йовка Тишева
- проф. д-р Красимира Алексова
- проф. д-р Маргарет Димитрова
- проф. дфн Маргарита Младенова
- проф. дфн Найда Иванова
- проф. д-р Петя Осенова
- проф. д-р Ростислав Станков
- проф. д-р Татяна Алексиева
- проф. дфн Татяна Славова
- доц. д-р Атанас Атанасов
- доц. д-р Биляна Михайлова
- доц. д-р Величко Панайотов
- доц. д-р Владислав Миланов
- доц. д-р Димка Сааведра
- доц. д-р Екатерина Търпоманова
- доц. д-р Марина Джонова
- доц. д-р Надежда Михайлова-Сталянова
- доц. д-р Пенка Баракова
- доц. д-р Римма Спасова
- доц. д-р Силвия Петкова
- доц. д-р Стефка Фетваджиева
- доц. д-р Събка Богданова
- доц. д-р Цветана Ралева
- доц. д-р Цветанка Аврамова
- доц. д-р Ценка Досева
- Литературоведи
- проф. дфн Амелия Личева
- проф. д-р Ангелина Вачева
- проф. д-р Божидар Кунчев
- проф. дфн Боян Биолчев
- проф. дфн Валери Стефанов
- проф. дфн Калина Бахнева
- проф. д-р Людмил Димитров
- проф. д-р Миглена Николчина
- проф. дфн Милена Кирова
- проф. дфн Николай Чернокожев
- проф. дфн Панайот Карагьозов
- проф. д-р Паулина Стойчева
- проф. д-р Ренета Божанкова
- доц. д-р Бойко Пенчев
- доц. д-р Дарин Тенев
- доц. д-р Диана Атанасова
- доц. д-р Димитър Камбуров
- доц. д-р Добромир Григоров
- доц. д-р Ирен Александрова
- доц. д-р Калин Михайлов
- доц. д-р Катя Станева
- доц. д-р Майя Станилова-Йонова
- доц. дфн Николай Папучиев
- доц. д-р Огнян Ковачев
- доц. д-р Цветанка Хубенова
- Методисти
- проф. дпн Адриана Симеонова-Дамянова
- проф. д-р Ангел Петров
- проф. д-р Владимир Атанасов
- проф. д-р Татяна Ангелова
- доц. д-р Антония Радкова
Преподаватели от предходни години, включително от създаването на университета през 1888Редактиране
- акад. проф. Александър Теодоров-Балан (първият ректор на СУ)
- акад. проф. Михаил Арнаудов
- акад. проф. Иван Шишманов
- акад. проф. Иван Дуриданов
- акад. проф. дфн Михаил Виденов
- чл.-кор. проф. дфн Тодор Бояджиев
- чл.-кор. проф. дфн Милена Цанева
- проф. Боян Пенев
- проф. Любомир Андрейчин
- проф. Мирослав Янакиев
- проф. Стойко Стойков
- проф. Иван Леков
- проф. Светомир Иванчев
- проф. дфн Петър Пашов
- проф. д-р Живко Бояджиев
- проф. Георги Веселинов
- проф. д-р Христо Първев
- проф. дфн Здравко Чолаков
- проф. д-р Никола Георгиев
- проф. дфн Петко Троев
- проф. дфн Симеон Хаджикосев
- проф. дфн Донка Петканова
- проф. д-р Климентина Иванова
- проф. дфн Петя Асенова
- проф. дфн Василка Радева
- проф. дфн Руселина Ницолова
- проф. дфн Венче Попова
- проф. д-р Дина Станишева
- проф. д-р Кирил Топалов
- проф. д-р Иван Павлов
- проф. д-р Иван Буюклиев
- проф. дфн Мая Велева
- проф. дфн Боян Вълчев
- проф. дфн Юлияна Стоянова
- проф. дн Андреана Ефтимова (понастоящем във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ)
- проф. д-р Цветан Йотов
- проф. дфн Искра Ликоманова
- проф. Кирил Димчев
- доц. Георги Герджиков
- доц. дфн Мая Байрамова
- доц. д-р Йорданка Холевич
- доц. д-р Росица Димчева
- доц. д-р Румяна Евтимова
- доц. д-р Пенка Илиева-Балтова
- доц. д-р Анна Липовска
- гл. ас. д-р Маргарита Караангова
- гл. ас. д-р Кунка Молле
Източници и бележкиРедактиране
- ↑ История на Факултета по славянски филологии в сайта на СУ „Св. Климент Охридски“
- ↑ История на Факултета по славянски филологии в сайта на СУ „Св. Климент Охридски“
- ↑ В скоби е дадена годината на създаване на съответната катедра.