Отваря главното меню

Стефан Златарски

български офицер

Стефан Николов Златарски е български офицер – капитан, руски генерал-майор.

Стефан Златарски
български офицер
Stefan Zlatarski paradna uniforma.jpg

Звание
Генерал-майор от Руската императорска армия
Генерал-майор
Години на служба 1880 – 1912
Служил на Национално знаме на България Царство България
Национално знаме на Русия Царство Русия
Род войски артилерия
Военно формирование Българска армияРуска имперска армия през Първа световна война
Битки/войни

Сръбско-българска война

Награди „За храброст“орден „Свети Станислав“Орден „Свети Владимир"

Роден
Починал
1912 г. (49 г.)
Родства Александър Златарски,
Георги Златарски,
Васил Златарски

БиографияРедактиране

Роден е през 1862 г. в Търново като 3-ти син на възрожденеца Никола Златарски (1823 – 1875). Братята му са видни строители на следосвобожденска България: Александър Златарски е сред основателите на Сметната палата на България, проф. Георги Златарски е основоположник на минно-геоложката наука в страната, а проф. Васил Златарски е сред най-големите български историци.

Стефан Златарски избира офицерската професия. Учи във Военното училище в София и след завършването му с отличен успех заминава да продължи обучението си в Михайловското артилерийско училище, Михайловската артилерийска академия и Николаевската академия на генералния щаб.

След завръщането си в България участва с военно звание капитан в Сръбско-българската война (1885), в която е командир на 4-та батарея на 1-ви артилерийски полк. След първоначални неуспехи батареята му все пак успява да изпълни достойно задачата си, за което нейният командир е награден с Орден „За храброст“ IV ст.

Участва в преврата от 9 август 1886 г. срещу княз Александър I Батенберг. След провала на начинанието емигрира в Русия, където е приет на военна служба. Служи в различни гарнизони и развива активна военно-научна, преподавателска и публицистична дейност. Служи в Генералния щаб, повишен е във военно звание генерал-майор (1907).

През 1911 година генерал Златарски е награден с орден „Св. Владимир“ III степен.[1]

Копнежът да се завърне в България никога не го оставя и е на път да се реализира. В хода на подготовката на Балканската война (1912 – 1913) българските офицери в емиграция получават амнистия, за да се присъединят с уменията и опита си към Българската армия.

Съдбата му обаче избира друго. След заболяване генерал-майор Стефан Златарски умира в Новгород в навечерието на обявяването на войната, без да види отново Родината си, която е напуснал преди 25 г.

Военни званияРедактиране

  • Юнкер (12 декември 1878)
  • Прапоршчик (10 май 1879)
  • Подпоручик (1 ноември 1879)
  • Поручик (30 август 1882)
  • Капитан (30 август 1884)
  • Щабс-капитан от артилерията на Руската армия (26 юни 1889)
  • Щабс-капитан от гвардията на Руската армия (6 декември 1894)
  • Капитан от Руската армия (6 декември 1895)
  • Полковник от Руската армия (1 април 1901)
  • Генерал-майор от Руската армия (21 ноември 1907)

Заемани длъжностиРедактиране

  • Командир на рота в лейбгвардейския волински полк на Руската армия (3 март 1895 – 21 март 1896)
  • Командир на 5 батарея от 3 артилерийска бригада на Руската армия (20 февруари 1901)
  • Командир на 2-ри дивизион от 1-ва артилерийска бригада на Руската армия (15 март 1907)
  • Командир на 22-ра артилерийска бригада на Руската армия (21 ноември 1907 – 1912)

НаградиРедактиране

  • Военен орден „За храброст“ IV степен (1885)
  • Руски орден „Св. Станислав“ III степен (1901)
  • Руски орден „Св. Станислав“ II степен (1904)
  • Руски орден „Св. Владимир“ III степен (1911)

БележкиРедактиране

  1. Список генераламъ по старшинству, Часть I, II и III, Составленъ по 1-е Iюля 1912 г., стр. 579

Използвана литератураРедактиране

  • Список генераламъ по старшинству, Часть I, II и III, Составленъ по 1-е Iюля 1912 г.

Външни препраткиРедактиране

Българи - генерали в чужди армии
Руска и Съветска армия
генерал-лейтенант Анастас Бендерев • генерал-майор Симеон Ванков • генерал-лейтенант Петър Груев • генерал от инфантерията Радко Димитриев • генерал-лейтенант Марин Енчевич • генерал-майор Стефан Златарски • генерал-майор Константин Кесяков • генерал-майор Иван Кишелски • генерал-майор Христо Койчев • генерал-майор Петър Панчевски • генерал-лейтенант Иван Сарафов • генерал-майор Георги Силяновски