Стефан Иванов (писател)

български поет и културолог
Тази статия е за писателя. За други хора с това име вижте Стефан Иванов.

Стефан Любенов Иванов е български поет, драматург, публицист и културолог. Публикува и под псевдонимите „СИв“ и „Сив Анов“. Поезията му се отличава с атмосфера на носталгия и декаданс, и с предимно урбанистичната обстановка, особено свързана със София.

Стефан Иванов
български поет и културолог
Роден
Стефан Любенов Иванов
13 май 1986 г. (38 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
ПсевдонимСИв, Сив Анов
Периодот 2001 г.
Жанровелирика
НаправлениеСъвременна българска поезия
ПовлиянАлан Гинсбърг, Чарлз Буковски, Георги Рупчев, Димитър Воев[1]
Семейство
Уебсайтsiv.sofiascape.com

Биография

редактиране

Стефан Иванов роден през 1986 година в София. Завършва Френската езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ и философия в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирал е в Сорбоната.[2] В гимназията е вокалист и автор на текстовете на група Homesick[3].

Публикува поезия, проза, пътеписи, интервюта, есета и литературна критика в повече от двадесет вестника и списания „Егоист[4], „Maxim“, „Една седмица в София“, „Капитал Лайт[5], „Алтера“, „Жената днес“, „Мениджър“, „Интро[6], „Hustler“, „Ах, Мария“, вестниците „24 часа“, „Литературен вестник“, „Монитор“, „Сега“ и „Култура“). Част е от писателския кръг „Бързалитература“, наред с Тома Марков, Радослав Парушев и Момчил Николов. Поддържа популярен поетичен блог.[7][4]

Негова поезия е превеждана на английски, гръцки, португалски, хърватски и сръбски език.

Превеждал е Алън Гинсбърг и Сергий Жадан.

Редактор е на романа „Алкохол“ на Калин Терзийски и на романа „Невидимо присъствие“ на Момчил Миланов.

Организира литературно-музикални събития като „Зачитане“ в кино „Влайкова“ в София, „Точка срещу точка“ в клуб „Бекстейдж“, „Бавно: изговорен свят“ (заедно с музикалната група Блуба Лу) в Театрална работилница „Сфумато“[8][9][10]. Участвал е в организирането и на чисто музикални събития в клубовете О!Шипка[1] и Бекстейдж.

Доктор по философия с дисертация на тема „Естетически режими на визуалните образи на Франсис Бейкън. Традиция и трансформация“ с научен ръководител Мая Иванова (2018).[11]

Стихосбирки[1]

редактиране
  • 4 секунди лилаво (под псевдонима Сив Анов), София 2003, изд. Литавра;
  • Гинсбърг срещу Буковски в публиката, Пловдив 2004, ИК "Жанет 45, ISBN 954-491-204-5;
  • Списъци, София 2009, изд. Сиела, ISBN 9789542806059
  • Без мен, София 2024, изд. Кота 0, ISBN 9786197766004

Участия в сборници

редактиране
  • Разговори с Маргарита Младенова, София 2024, изд. Кота 0, ISBN 9786197766011

Драматургия

редактиране

През 2012 Стефан Иванов започва работа по първата си пиеса, плод на сътрудничество с театралите от Театрална работилница „Сфумато“. Постановката на пиесата се подготвя в съавторство с Иван Добчев под името „Медея – майка ми“.[12] Пиесата е изградена върху злободневни сюжети, вълнуващи българското общество и медии през последните няколко години преди създаването ѝ, и по-конкретно моралните конфликти, свързани с отглеждането и възпитанието на децата в бедни семейства, сираците и децата в институциите, социалното дъно, гетата и социално слаби малцинствени групи.[13] Според авторите на постановката, актуалността е задължителна за всяка театрална драма още от корените ѝ.[14]

На 14.12.2012 г. е премиерното представление на Голямата сцена на театър „Сфумато“, постановката получава положителни отзиви от критиката.[15][16] Получава наградата „Икар 2013“ за най-добър театрален спектакъл за 2012 г.[17]

Отличен като „лауреат на логото за sms-поезия“, една от трите първи награди за 2005 г. в ежегодния конкурс на Мтел.[18]

Два пъти е бил подгласник, според гласуването на публиката, във фестивала „София: Поетики“ (2008, 2010)[19]. В списъка на списание „Егоист“ за стоте най-успешни хода на списанието и виновниците за тях е на 16 място. Номиниран е за Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2009 г.[20]

Носител е на първата награда за поезия за 2009 г. на литературен клуб Spirt & Spirit, поддържан от Любен Дилов - син и издателство „Сиела“, което издава една от трите стихосбирки на Стефан Иванов.[21][22]

През 2011 и след две втори места, Стефан Иванов най-сетне печели наградата във фестивала „София: Поетики“ 2011, определяна с гласуване от публиката.[23][24]

За постановката „Медея – майка ми“ Стефан Иванов и Иван Добчев получават наградата „Икар 2013“ на САБ за най-добър театрален спектакъл за 2012 г.[25]

Източници

редактиране
  1. а б в Жюстин Томс. Стефан Иванов: „Списъци“, ценности, спомени и истории // Кафене.бг, 11 януари 2010. Посетен на 20 януари 2011.
  2. Ирина Маринова. Списъкът на Стефан // Програмата.бг, 12 ноември 2009. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 20 януари 2011.
  3. Lrprjud // в-к „Сега“, 2004-4-17. Посетен на 29 януари 2011.
  4. а б Александър Кръстев. Стефан Иванов: Писането е покана за диалог // azcheta.com, 13 ноември 2009. Посетен на 21 януари 2011.
  5. Статии от Стефан Иванов // в. Капитал. Посетен на 20 януари 2011.
  6. Гергана Стойчева. Стефан Иванов: „Аз тепърва се уча да пиша“ // Словеса, 7 април 2010. Посетен на 20 януари 2011.
  7. „Списъци“, Стефан Иванов // Разпилени парченца weblog, 20 ноември 2009. Посетен на 21 януари 2011.
  8. Стефан Иванов и „Блуба Лу“ в интерактивен мултиарт пърформанс // bTV, 2010-16-11. Посетен на 21 януари 2011.
  9. Георги Марчев. Видео: „Бавно: Изговорен свят" // в. „Дневник, 29 ноември 2010. Архивиран от оригинала на 2011-01-29. Посетен на 20 януари 2011.
  10. Светослава Кузманова. Бавно: Изговорен Свят // "Дарик Радио, 22 януари 2011. Посетен на 22 януари 2011.
  11. Стефан Любенов Иванов // НАЦИД. Посетен на 1 октомври 2024.
  12. „Медея, майка ми“ в ТР Сфумато", интервю с Иван Добчев // БНР Христо Ботев, 14 декември 2012. Посетен на 31 март 2013.
  13. Виолета Цветкова. „Сфумато“ сменя посоката // в. Труд, 2 януари 2013. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 31 март 2013.
  14. Театрални пресконференции: „Медея, майка ми“ в ТР Сфумато // Teatralnow, 14 декември 2012. Посетен на 31 март 2013.[неработеща препратка]
  15. Патриция Николова. Медея – майка ми, Или защо „мярата на мярата ни убягва“ // SOFIA LIVE, 17 декември 2012. Архивиран от оригинала на 2015-04-25.
  16. Сабина Василева. Прокудени търсят корените си в „Сфумато“: „Медея, майка ми“ успява в намерението си да предизвика осезаема реакция у публиката // в. Сега, 3 януари 2013. Посетен на 31 март 2013.
  17. СТС / ИКАР® 2013 // Съюз на артистите в България, 2013-3-27. Посетен на 31 март 2013.
  18. Мартин Митов. Едвин Сугарев е носителят на голямата награда за SMS-поезия // Словеса, 10 юни 2005. Архивиран от оригинала на 2014-08-11.
  19. Ясен Василев взе голямата награда на София: Поетики 2010 // Кафене.бг, 31 август 2010. Посетен на 28 януари 2011.
  20. Номинации за наградата „Иван Николов“ // Кръстопът, 3 декември 2009. Посетен на 5 октомври 2024.
  21. Литературен клуб Spirt and Spirit раздава награди // bTV, 18 февруари 2010. Посетен на 26 януари 2011. (мъртъв линк)
  22. Ясен Василев – поетът на София // БНР, 14 октомври 2010. Архивиран от оригинала на 2013-06-28. Посетен на 29 януари 2011.
  23. Борисовата градина на Стефан Иванов // webcafe.bg, 30 август 2011. Посетен на 31 март 2013.
  24. Кремена Димитрова. София Патетики // в. Новинар, 31 август 2011. Архивиран от оригинала на 2011-12-05. Посетен на 31 март 2013.
  25. СТС / ИКАР® 2013 // Съюз на артистите в България, 2013-3-27. Посетен на 31 март 2013.

Външни препратки

редактиране