Уикипедия

Стефан Кисьов

български писател

Стефан Гъдев Кисьов е български писател. Първият носител на наградата „Български роман на годината“ на фондация „Вик“ (2004) с романа си „Екзекуторът“.

Стефан Кисьов
български писател
Роден
30 април 1963 г. (61 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Работилелектромонтьор, сценичен работник, сервитьор, журналист
Литература
Жанроверазказ, роман
Дебютни творби„Джубокс“ (1996)
Известни творби„Екзекуторът“ (2003)
„Твоето име е жена" (2007)
Награди„Вик“ (2004)[1]
„Хеликон“ (2007, номинация)
ПовлиянДжек Лондон[2]
Гюнтер Валраф[3]
Стефан Кисьов в Общомедия
Корицата на английското издание на романа на Стефан Кисьов „Екзекуторът“

Биография

редактиране

Роден е на 30 април 1963 г. в Стара Загора, където завършва гимназия с преподаване на френски език „Ромен Ролан“. Учил е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, в Софийския университет „Климент Охридски“ и парижката Сорбона.

В стремежа си да опознава живота и трупа жизнен опит като писател сменя множество професии, но никъде не се задържа за дълго, често пътува и живее в различни градове и държави. Работи като електромонтьор в трамваен парк в София (1984 – 85), като сценичен работник в Старозагорската опера (1986) и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1999), като сервитьор в НДК (1988), Интерпред (1990) и резиденция „Бояна“ (1998), в хотели на Черно море в Слънчев бряг (1986, 1987) като администратор, а по-късно в софийската Нова телевизия (1995 – 1996). През 1990 година емигрира със семейството си в Швейцария, където остава да живее в продължение на две години предимно в Цюрих, но след това се завръща в България.

Пише от съвсем малък, започва да публикува сравнително късно в „Литературен вестник“ през 1995 година, където създава и поддържа рубриката „Криминале“ в продължение на шест години. През 1996 година дебютира с романа си „Джубокс“, в който пресъздава атмосферата на т.нар. „гларуски години“ от времето на социализма. Следват романите „Никъде нищо“ и „Не будете сомнамбула“ (2000). С романа си „Екзекуторът“ става първия носител на наградата за български роман „Вик“ през 2004 година.

Между 2010 и 2014 г. живее в Прага, където сътрудничи на сп. „Българи“.[3][4][5] От началото на 2017 година живее в Куба.

Библиография

редактиране
 
„Един сервитьор в резиденция „Бояна“, първото издание в среда, 2004
  • Джубокс, роман. София: Литературен форум, 1996.
  • Никъде нищо, роман. София: Графити, 2000.[6][7]
  • Не будете сомнамбула, роман. 2000.[8][9]
  • Екзекуторът, роман. Пловдив: Жанет 45, 2003, 2004, 2005, 108 с. София: издателство ЕРА, 2007.[10]
  • Един сервитьор в резиденция „Бояна“, публицистика. София: Изток-Запад, 2004.
  • Твоето име е жена, роман. София: издателство ЕРА, 2007, 302 с.
  • Воайорът и квартиранткатa, роман. София: издателство ЕРА, 2008, 408 с.[11]
  • Тайната на рицаря Капулети, роман. София: издателство ЕРА, 2011, 352 с. ISBN 9789543891207[12][13]
  • Нощта на удавниците, разкази. София: „Безсмъртни мисли“, 2012, 144 с. ISBN 9789549016864
  • Житиеписецът, роман. Прага: Българска културно-просветна организация, 2022, 160 с. ISBN 9788011026325[14]

Драматургия

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ „ВИК '2004“, в. „Култура“, бр. 46, 3 декември 2004 г.
  2. ↑ „Стефан Кисьов: Живеех с по 2 лв. на ден, но продължавах да пиша“, интервю на Мариана Антонова, сп. „Ева“, 3 януари 2005 г.
  3. ↑ а б „Стефан Кисьов пред Prekrasna.bg: Дълбоко в душата си аз съм тъжен, самотен и неразбран!“, интервю, prekrasna.bg, 22 септември 2012 г.
  4. ↑ „Писателят Стефан Кисьов: Трябва да се върнеш у дома. Във всеки смисъл на тази дума“, интервю на Невена Борисова, e-vestnik.bg, 26 юли 2014 г.
  5. ↑ „Писателят Стефан Кисьов: „Не знам друга държава, която да позволява на втора страна така да ѝ краде историята“, интервю на Сашка Александрова, в. „Борба“, бр. 206, 24 октомври 2013 г.
  6. ↑ Емилиян Николов, „Стефан Кисьов. Никъде нищо“, рец. в „Литературен клуб“, 23.07.2000 г.
  7. ↑ Лора Шумкова, „Стефан Кисьов? That's cool!“, рец. във в. „Литературен форум“, бр. 5 (428), 26 септември 2000 г.
  8. ↑ Силвия Чолева, „Как тъкмо от безмислиците се раждат значенията“, рец. във в. „Култура“, бр. 45, 17 ноември 2000 г.
  9. ↑ Симона Мирчева, „Прочетете сомнамбула“, рец. във в. „Капитал“, 11 август 2000 г.
  10. ↑ Ангел Игов, „Покана за екзекуция“, рец. във в. „Култура“, бр. 14, 15 април 2005 г.
  11. ↑ Воайорът и квартиранткатa на сайта на издателство „Ера“.
  12. ↑ Тайната на рицаря Капулети на сайта на издателство „Ера“.
  13. ↑ Деян Енев, „Стефан Кисьов надбяга Дан Браун“, електронно списание LiterNet, 16 февруари 2011, № 2 (135).
  14. ↑ Христо Трендафилов, „Романи за Кирил и Методий (1978–2023)“, Портал за култура, изкуство и общество, 11 май 2023.

Външни препратки

редактиране
За него
Интервюта
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Кисьов&oldid=12400868“.