Отваря главното меню

Стефан Стамболово е село в Северна България. То се намира в община Полски Тръмбеш, област Велико Търново, между селата Ресен и Полски Сеновец.

Стефан Стамболово
България
43.2667° с. ш. 25.55° и. д.
Стефан Стамболово
Област Велико Търново
43.2667° с. ш. 25.55° и. д.
Стефан Стамболово
Общи данни
Население 248 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22,28 km²
Надм. височина 182 m
Пощ. код 5192
Тел. код 061402
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 17467
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Полски Тръмбеш
Георги Чакъров
(независим)
Стефан Стамболово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Стефан Стамболово се намира на 17 km югозападно от Полски Тръмбеш, на 5 km след с. Полски Сеновец и на 27 km северно от Велико Търново.

 
Общ изглед към Стефан Стамболово
 
Керкенез заснет в землището на селото

ИсторияРедактиране

Вероятно селото е създадено преди 1650 г., оттогава са първите данни за поселение в тази местност. След Освобождението в селото се заселват много българи от Дряновския Балкан (Зая, Туркинча, Плачка, Марча, Длъгня, Гвоздейка, Пушево, Беляковец, Ганчовец; Робови от с. Каломен; някои родове пазят спомена за своето предишно мястоживеене във фамилията си - например Заевски са от село Зая, Густилски са от село Густиля). Първото име на селото е Бидерлий (начало на извор), другото по-познато име е Градина.

С указ № 283 от 3 юни 1893 г. то се преименува на Стефан Стамболово. Наименованието Градина получава на 19 февруари 1952 г. с указ № 72. През 1934 г. селското общинско управление се присъединява като кметско наместничество към община Полски Сеновец. От 1941 г. е отново самостоятелна община.

През 1995 г. село Градина се преименува отново на село Стефан Стамболово с Указ No 80/обн. 21.03.1995 г. (ДВ бр.30/1995 г.). Днес с.Стефан Стамболово е кметско наместничество към община Полски Тръмбеш.

През есента на 1878 г. е построено първото училище, но то е било в края на селото (където впоследствие е къщата на Недю Косев) и по-късно е преместено в къщата на Иван Бояджиев. След година част от децата учат в хана, където впоследствие е къщата на Йордан Петров. Първото частно училище състоящо се от две стаи и маза е служило и за църква. Пръв учител в селото е бил Никола Ангелов от с. Кантарджии, Дряновско (после преселил се в с. Обединение). През 1882 г. учител става Иван Шипченски от с. Шипка, Габровско, а след него Стефан Кротев от колибите Крота, Дряновско. След тях идват Герасим Ракаджиев (дякон от Килифаревския манастир), Рашко Робов от с.Каломен, Дряновско, Иван Илиев Попов от с. Беляковец, Търновско, Иван Бидерлийски от с. Куцина, Търновско, даскал Никифор от с. Цинга и др. [1]

Следващото училище е довършено през 1890 г., изградено е с 6500лв. дарение от населението и 3500 лв. заем от земеделската каса – БЗБ (там от 1896 г. се помещава читалище "Самообразование"). Състояло се е от 3 класни стаи и една за учителите. Около 1908/1909 г. една от класните стаи се прегражда на две и по този начин всяко отделение има отделно помещение. През 1921/1922 г. когато се открива прогимназия, която до 1924/1925 г. е напълно развита. До 1928 г. се помещава в зданието на общинското управление и частни къщи, защото построените класни стаи не стигат. Това налага през 1927 и 1928 г. да бъде построено ново училище. Зданието е построено със средства на училищния бюджет, приходите са изкарвани от училищни имоти. Състои се от 7 класни стаи, две канцеларии, една стая за прислугата, една за помагалата и две просторни коридори по един на етаж свързани с удобни камени стъпала. Училищния двор е ограден с масивна желязна ограда. Учители, които са работили в него са Райна Г. Пиперова от гр. Велико Търново, Димитър Ив. Добревски от с. Беляковец, Великотърновско, Веса Добревска от гр. Шумен, Борис Калев Петков, Кръстинка Колева и др., местни – Обрешко Пендашев, Цанко Недев Цанков, Мара Цанкова Цанкова.[1]

Читалището в селото е основано 1896 г. от група учители с дарение на лични книги – Райна Пиперова, Димитър Иванов Добревски, Веса Добрева, Борис Калев, Обрешко Пендашев и Петър К. Пендашев.

УправлениеРедактиране

  • Александър Коев — кметски наместник на с.Стефан Стамболово.

РелигииРедактиране

В селото живеят и християни, и мюсюлмани. Патрон на църквата е св. Иван Рилски. На неговия ден е сборът (съборът) на селото. По традиция се прави курбан (за да се запазят лозята от градушка). Преди, ритуалът се е извършвал на могилата над селото, където са били лозята, сега е преместен в двора на църквата на празника Св. Дух. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на Свети Иван Рилски, която се намира в специален ковчег пред иконостаса на църквата.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Селото има прекрасна архитектура, напомняща много стила на Арбанаси (къщи на два етажа с големи дворове, всички огради и първият етаж от къщите са от характерния за района бял камък) както и многото чешми в селото. Най-добре е поддържана тази в центъра на селото.

Редовни събитияРедактиране

В селцето, се събират вечер на дюкяна, особено когато по-младите хора от населението са в селото. Продължават историята с така наречените вечеринки до сутринта по площада и пазенето на младите моми от хората от останалите села в окръга. Известни са и много хора от селото с това, че се занимават предимно със земеделие и скотовъдство. Едни от най-расовите коне за езда "Шагия" и породи за впряг "Дунавски" се отглеждат. В селото се събират пенсионерите на чаршията и нищят политиката. Едно от най-дългите и продължителни хора са се водили в центъра на селото по време на разцвета му през 1887, тази традиция се спазва и до днес.

ДругиРедактиране

Навремето се е смятало, че Бидерлий означава нещо като „огрята вода при пълнолуние“, или по-скоро, когато изгреела луната и всички чешми в селото засиявали. Това е прието като някакво поверие. В старо време българите смятали всеки извор за свещен. Има легенда, която разказва че малко след Освобождението, на една от чешмите в центъра на селото се е проляла много кръв, заради една мома и досега се смята, че там водата е най-хубава и „свещена“ при пълнолуние. По времето, когато селото се е казвало Бидерлий, след турското освобождение, започнали да го заграбват, промъквали се нощем от другите земи покрай селото. Крадяли са добитък и дърва. По-късно след това, селото се прекръства на село Градина. Открита е една тракийска чешма в една от горите край селото. Селото има библиотека и парк. Училището вече не функционира.

Земите там са много хубави и плодородни, не само заради климата, но и заради доброто разположение на селцето. Голяма част от населението напуснало селището.

По думите на възрастните хора, през селото са преминали руски конници. Предводителят им е бил на бял кон — Генерал Гурко. По земите има следи от времето на разцвета на римския център Никополис ад Иструм.

ИндустрияРедактиране

В Стефан Стамболово се намира цех за производство на пластмасови изделия.

Личности от Стефан СтамболовоРедактиране

  • Петър Пенчев (инженер) – вторият ректор на ВМЕИ-Варна (днес Технически университет Варна)
  • Пенчо Бояджиев — бивш кмет на Полски Тръмбеш, ръководител от ОТКЗС „Георги Димитров“ – Полски Сеновец

Външни препраткиРедактиране

  1. а б ДА – Велико Търново; Фонд: 659К