Стефан Таралежков
Стефан Димитров Таралежков е български офицер, генерал-майор.
| Стефан Таралежков | |
| български генерал | |
| Битки/войни | Втора световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 1972 г.
|
Биография
редактиранеРоден е на 10 юли 1894 г. в Ихтиман. Завършва Военното училище през 1917 г. От 1928 г. е адютант на Осма пехотна тунджанска дивизия. От 1930 г. е командир на взвод в единадесети пограничен участък. През 1933 г. е назначен за командир на рота в Дванадесети пехотен полк. През 1941 г. е назначен за комендант на Скопие. Същата година издава и книгата „Силата на духа и кризата в боя“, отпечатана от Военноиздателския фонд от поредицата „Военна библиотека“ №111[1]. От 1943 г. става командир на Тридесети пехотен шейновски полк. С Министерска заповед №123 от 14 септември 1944 г. е назначен за командир на Седма пехотна рилска дивизия, с която участва в първата фаза на т.нар. Отечествена война 1944 – 45., а от 15 декември 1944 г. е командир на Дванадесета пехотна дивизия.[2] След края на войната е назначен за командир на Единадесета пехотна дивизия. В периода 20 декември 1945 – 21 януари 1946 г. е командир на Трета българска армия. През 1946 г. е назначен за командир на Осма пехотна тунджанска дивизия. Излиза в запас през 1947 г. като началник на учебния отдел в Щаба на армията[3]. На 21 януари 1948 г. Държавна сигурност образува отчетно наблюдателно дело на генерал Таралежков, което през 1951 г. преминава на активна разработка „Бодил“ по линия на бивши хора.[4] Известно време е член на „Звено“, но после отпада от организацията. Работи за кратко в министерство на отбраната през 1950 г., където се пенсионира. След като не е открита вражеска дейност от негова страна разработката е прекратена през 1960 г.[5] Умира през 1972 г.
Военни звания
редактиране- Подпоручик (1 август 1917)
- Поручик (30 юни 1919)
- Капитан (1926)
- Майор (6 май 1935)
- Подполковник (6 май 1939)
- Полковник (3 октомври 1942)
- Генерал-майор (5 април 1945)
Награди
редактиране- Орден „За храброст“ III степен II клас
- Орден „Свети Александър“ III степен м.с.
- Орден „Александър Невски“ – СССР
- Орден „Партизанска звезда“ I степен – Югославия
Източници
редактиране- ↑ Георгиев, Лъчезар. Книги, студии и поредици по военна психология 1938 – 1946 г. // Научно списание за книгата, 2018, № 2 (кн. 3 – 4), с. 89 – 93.
- ↑ Ташев, Ташо. Българската войска 1939 – 1945. София, Военно издателство, 2008, с. 138.
- ↑ Кратка биография[неработеща препратка], посетен на 14.03.2013
- ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.1243
- ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.1247