Стефан Таралежков

български генерал

Стефан Димитров Таралежков е български офицер, генерал-майор.

Стефан Таралежков
български генерал
Битки/войниВтора световна война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1972 г. (77 г.)

Биография

редактиране

Роден е на 10 юли 1894 г. в Ихтиман. Завършва Военното училище през 1917 г. От 1928 г. е адютант на Осма пехотна тунджанска дивизия. От 1930 г. е командир на взвод в единадесети пограничен участък. През 1933 г. е назначен за командир на рота в Дванадесети пехотен полк. През 1941 г. е назначен за комендант на Скопие. Същата година издава и книгата „Силата на духа и кризата в боя“, отпечатана от Военноиздателския фонд от поредицата „Военна библиотека“ №111[1]. От 1943 г. става командир на Тридесети пехотен шейновски полк. С Министерска заповед №123 от 14 септември 1944 г. е назначен за командир на Седма пехотна рилска дивизия, с която участва в първата фаза на т.нар. Отечествена война 1944 – 45., а от 15 декември 1944 г. е командир на Дванадесета пехотна дивизия.[2] След края на войната е назначен за командир на Единадесета пехотна дивизия. В периода 20 декември 1945 – 21 януари 1946 г. е командир на Трета българска армия. През 1946 г. е назначен за командир на Осма пехотна тунджанска дивизия. Излиза в запас през 1947 г. като началник на учебния отдел в Щаба на армията[3]. На 21 януари 1948 г. Държавна сигурност образува отчетно наблюдателно дело на генерал Таралежков, което през 1951 г. преминава на активна разработка „Бодил“ по линия на бивши хора.[4] Известно време е член на „Звено“, но после отпада от организацията. Работи за кратко в министерство на отбраната през 1950 г., където се пенсионира. След като не е открита вражеска дейност от негова страна разработката е прекратена през 1960 г.[5] Умира през 1972 г.

Военни звания

редактиране

Източници

редактиране