Стоян Михайлов
Стоян Михайлов Мирчев е български социолог и политик от Българската комунистическа партия. Близък сътрудник на професор Живко Ошавков от 1956 година до смъртта му.[1][2] Той е съосновател и сред ръководителите на Института по социология на Българската академия на науките. От 1976 до 1988 г. е член на ЦК на БКП.[3] Част е от групата, инициирала т.нар. Възродителен процес,[4] а в началото на 1985 г. участва в специална временна комисия от висши функционери, която координира неговото реализиране.[5]
| Стоян Михайлов | |
| български социолог и политик | |
| Роден |
6 октомври 1930 г.
|
|---|---|
| Починал | 23 октомври 2020 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Партия | Българска комунистическа партия (1958 г. – 1990 г.) Българска социалистическа партия (1990 г.) |
| Секретар на ЦК на БКП | |
| 1978 – 1988 | |
| Народен представител | |
| VII НС VIII НС IX НС VII ВНС | |
Биография редактиране
Роден е на 6 октомври 1930 година в Скравена. Завършва философия в Софийския държавен университет през 1952 г. Става асистент по диалектически и исторически материализъм във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. От 1956 година е младши научен сътрудник в Института по философия на БАН. Между 1959 и 1962 г. е научен секретар на БАН.
Член е на Българската комунистическа партия от 1958 година.
Защитава докторска дисертация по философия през 1960 година. Работи в Института по социология от основаването му през 1968 г. като завеждащ катедра „Обща социология“ по-късно и директор. Получава званията старши научен сътрудник през 1965 година и доктор по социология през 1973 г. Между 1967 и 1969 г. е инструктор при ЦК на БКП. От 1968 до 1976 година е помощник-директор на Института по социология при БАН.
Професор е в БАН от 1970 година, професор и дългогодишен преподавател в Софийския университет от 1971 г. Член-кореспондент на БАН от 1984 г.
Главен секретар е на Българския организационен комитет за VII конгрес на Международната социологическа асоциация във Варна през 1970 година От 1973 година завежда отдел „Пропаганда и агитация“ при ЦК на БКП.[6]
През 1973 година започва работа в ЦК на БКП като завеждащ отдел[2] От 1978 до 1988 година е секретар на ЦК на БКП, отстранен е заради критични изказвания.
Главен редактор е на списание „Социологически проблеми“ от 1972 година.[7]
След свалянето на Тодор Живков за кратко става вицепремиер на Георги Атанасов през 1989 година. Депутат е в Седмото велико народно събрание.
През 1992 година е обвинен от главния прокурор Иван Татарчев, но обвинението е снето през 2000 година.[8]
Умира на 23 октомври 2020 година в София.[9]
Отличия редактиране
Носител е на ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“.
Семейство редактиране
Баща е на социолога и преподавател в УНСС Михаил Мирчев[10] и политоложката и преподавател в ЮЗУ Петя Пачкова.[11]
Библиография редактиране
Автор на много монографии, статии и студии:[12]
- „Обществото като социологическа система“ (1965)
- „Емпиричното социологическо изследване“ (1973)
- „Социологически студии“ (1982)
- „Сравнението“ (1984)
- „Градът и селото-1986“ (1991) [*]
- „Възрожденският процес в България“ (1992)
- „Живковизмът през призмата на една лична драма“ (1993)
- „Енциклопедичен речник по социология“ (1996, 1997) [*]
- „Сталинският тоталитаризъм“ (2000)
- „Социологията в България след Втората световна война“ (2003)
- [*] автор и редактор в колективни трудове
Източници редактиране
- ↑ УНСС, Икономически алтернативи – Ценен опит за историческия анализ на социологията в България след Втората световна война[неработеща препратка]
- ↑ а б Стоян Михайлов: Социалдемокрацията не предлага алтернатива, интервю на Любо Николов, в-к „Дума“, 6 октомври 2005.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 336, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Маринов, Чавдар. От „интернационализъм“ към национализъм. Комунистическият режим, македонският въпрос и политиката към етническите и религиозните общности // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 511.
- ↑ Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 313.
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 398
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 396.
- ↑ Приказката България – Стоян Михайлов на „Развигор“, в-к „Сряда“, Кюстендил, бр. 10, 5 август 1992 г.
- ↑ Почина секретарят на ЦК на БКП Стоян Михайлов, в. 24 часа, 23 октомври 2020 г.
- ↑ За Михаил Мирчев, сайт на АССА-М.
- ↑ Автобиография на Петя Стоянова Пачкова, сайт на ЮЗУ.
- ↑ АССА-М – Издателска дейност, Стоян Михайлов Архив на оригинала от 2006-08-27 в Wayback Machine.
Външни препратки редактиране
- s:Стоян Михайлов: Политбюро се изплаши – интервю във в-к „Новинар“
- Научна литература, свързана с Стоян Михайлов, в Google Наука