Отваря главното меню

Страхил Топуков

български журналист и революционер

Страхил Георгиев Топуков е български журналист и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1]

Страхил Топуков
български революционер
Роден
Страхил Георгиев Топуков
неизв.
Починал
неизв.
неизвестна
Семейство
Баща Георги Топуков

БиографияРедактиране

Страхил Топуков е роден в северозападния македонски град Кратово в семейството на дееца на ВМОРО Георги Топуков. Племенник е на видния ВМОРО войвода Славчо Абазов, син на сестра му Зоица Топукова. Заминава за София при Абазов и става член на ВМРО.[2] Стаята му на улица „Веслец“ 55 става явка на организацията.[3] Топуков е член на Централно управително тяло на Съюза на македонските младежки организации. По-късно е репортер на вестник „Македония“. Топуков участва в убийството на Васил Пундев, но е оправдан.[1]

След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година е затворен в лагер в Ловеч заедно със Стоян Вардарски.

След Деветосептемврийския преврат, през юни 1946 година, по време на удара срещу водачите на ВМРО, при който загива Кирил Дрангов, е арестуван с Владимир Куртев и Жоро Настев.[4]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Страхил Топуков от Кратово, Вардарска Македония - „Бунтът в Крагуевац на младите българи от Македония взети да служат в сръбската армия“, публикувано във в-к „Вестник на вестниците“, бр. 145, София, 4 октомври 1942 година. // Библиотека „Струмски“. Посетен на 6 юни 2019 г.
  2. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 178.
  3. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 189.
  4. Мичев, Добрин. Македонският въпрос и българо-югославските отношения: 9 септември 1944-1949. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994. с. 238.