Отваря главното меню
История на Османската империя
Създаване на Османската империя
Османски бейлик
Османско междуцарствие
Zonaro GatesofConst.jpg Падане на Константинопол (1453)
Териториално разширение на Османската империя
Женски султанат
Епоха Кьопрюлю
Стагнация на Османската империя
Епоха Кьопрюлю
Епоха на лалетата
Кърджалийско време
Упадък на Османската империя
Кърджалийско време
Реформи на Махмуд II
Танзимат
Първа конституционна епоха
Разпадане на Османската империя
Втора конституционна епоха + Младотурска революция
Османската империя в Първата световна война
Разделяне на Османската империя
Тематични
Turkisch-day-in-Berlin.jpg Еничарски корпус
Ликвидиране на еничарския корпус
Pax Ottomana + Османистика
Jean-Baptiste van Mour 004.jpg Османско право
Харем-и Хумаюн
Реформи на Махмуд II

Женският султанат (на турски: Kadınlar saltanatı и на османски турски: قادينلر ساطنتي) е период в историята на Османската империя, през който основно влияние върху управлението и държавните дела играят Харем-и Хумаюн и институтът на Валиде султан. [1] За начало на женския султанат се счита 1550 г., а за негов край - 1656 г. [1]

Термина „женски султанат“ въвежда османският историк Ахмет Рефик Алтънай през 1916 г. със своята едноименна книга, в която посочва женския султанат като причина за упадъка на империята. [2]. Това едностранчиво схващане е отдавна опровергано от съвременната османистика. Историци като Лесли Пирс, Илбер Ортайлъ и редица други считат точно обратното. [1]

До времето на Александра Лисовска жените от харема не играят роля в управлението на империята. Три години след провъзгласяването на Руското царство това се променя. След Хюрем се изреждат две хасеки венецианки, а именно Нурбану Султан и Сафийе Султан, съответно съпруги на Селим II и Мурад III и майки на Мурад III и Мехмед III. Времето им не е особено запомнящо се, но влиянието на жените в двореца достига нов връх при прякото управление на гъркинята Кьосем Султан, която е майка на двама османски султани – Мурад IV и Ибрахим I. В крайна сметка властната Кьосем е убита, а нейното място като валиде заема Хатидже Турхан, която по народност е като Хюрем. [3]

Регентството на Хатидже Турхан бележи края на султаната на жените: управлението на нейния син Мехмед IV започва с назначението на Кьопрюлю Мехмед паша за велик везир през 1656 г., с което приключва и така нареченият женски султанат.[4]

По време на султаната на жените валиде упражнява значително влияние върху вътрешната и външната политика на Османската империя. Още при Сюлейман Великолепни започва разцвет на изкуството, културата и строителството. След сключването на френско-османски алианс културният обмен между империята и Европа на класицизма се засилва. Въпреки някои неблагополучия в османското управление след убийството на Соколлу Мехмед паша и увеличаването на корупцията при Мурад III, османците проключват успешно дългата война, а след успешната война с Персия (1623 - 1639) на изток те завладяват и Месопотамия, с което империята укрепва във времето на така наречената обща криза в Европа. Това позволява на Османската империя да достигне най-голямото си териториално разширение през епохата Кьопрюлю (1683). [5]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Tarihimiz ve Biz.
  2. Kadınlar Saltanatı. Mayıs 2005. ISBN 975-333-192-4.
  3. История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 45; 87. Фабер, Велико Търново., 2000.
  4. Ottoman Women Builders: The Architectural Patronage of Hadice Turhan Sultan (Women and Gender in the Early Modern World). 2007. ISBN 0-7546-3310-1.
  5. История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 106 – 111. Фабер, Велико Търново., 2000.

Вижте същоРедактиране