Сълпово

селище в Гърция

Сълпово (на гръцки: Άρδασσα, Ардаса, до 1927 година Σούλποβο, Сулпово, катаревуса Σούλποβον, Сулповон,[1]на турски: Sulpa, Сулпа) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Еордея на област Западна Македония.

Сълпово
Άρδασσα
Църква в Сълпово
Църква в Сълпово
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Надм. височина 605 m
Население 874 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 5 километра югозападно от Кайляри (Птолемаида) и на 7 километра югоизточно от Емборе, в северната част на котловината Саръгьол. Между Сълпво и Радунища (Криовриси) е разположен Сълповският манастир „Свети Козма Етолийски“.[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Сълпово е смесено село в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сълпово (Slpovo) е посочено като село с 90 домакинства и 70 жители мюсюлмани и 260 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сълпово има 160 жители българи християни и 650 турци.[4]

Според гръцка статистика от 1904 година в Сирпово живеят 100 гърци и 650 турци.[5]

В 1902 година християнското население на селото преминава под върховенството на Българската екзархия, но след два месеца под натиска на гръцките чети се отказва от нея и се връща към Патриаршията.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) християните в селото са цигани – 180 души.[7]

В ГърцияРедактиране

Цялото население на Сълпово – и мюсюлманско и християнско се изселва още по време на Балканската война, когато в селото влизат гръцки части - християните емигрират в България, а мюсюлманите в Турция. След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сълпово (Слпово) има 180 къщи турци и 20 къщи цигани мохамедани.[8] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война в Сълпово са заселени понтийски гърци бежанци от Мала Азия. В 1927 година селото е прекръстено на Ардаса.[9] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 212 семейства и 910 жители.[10]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Сълпово живеят 300 чисто бежански семейства от Понт.[11]

ПреброяванияРедактиране

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 927 100 973 1382 1271 1225 997 1036 997 952 874

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Ι.Μ. Αγίου Κοσμά του Αιτωλού – Άρδασσα. // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  5. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX - началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 46.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  9. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.