Отваря главното меню

Сълпово (на гръцки: Άρδασσα, Ардаса, до 1927 Σούλποβο, Сулпово, катаревуса Σούλποβον, Сулповон,[1] на турски: Sulpa, Сулпа) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Еордея на област Западна Македония с 952 жители.

Сълпово
Άρδασσα
Църква в Сълпово
Църква в Сълпово
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Надм. височина 605 m
Население (2001) 952 души

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 5 километра югозападно от Кайляри (Птолемаида) и на 7 километра югоизточно от Емборе, в северната част на котловината Саръгьол. Между Сълпво и Радунища (Криовриси) е разположен Сълповският манастир „Свети Козма Етолийски“.[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Сълпово е смесено село в Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Сълпово (Slpovo) е посочено като село с 90 домакинства и 70 жители мюсюлмани и 260 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сълпово има 160 жители българи християни и 650 турци.[4]

Според гръцка статистика от 1904 година в Сирпово живеят 100 гърци и 650 турци.[5]

В 1902 година християнското население на селото преминава под върховенството на Българската екзархия, но след два месеца под натиска на гръцките чети се отказва от нея и се връща към Патриаршията.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) християните в селото са цигани – 180 души.[7]

В ГърцияРедактиране

Цялото население на Сълпово – и мюсюлманско и християнско се изселва още по време на Балканската война, когато в селото влизат гръцки части - християните емигрират в България, а мюсюлманите в Турция. След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война в Сълпово са заселени понтийски гърци бежанци от Мала Азия. В 1927 година селото е прекръстено на Ардаса.[8] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 212 семейства и 910 жители.[9].

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Сълпово живеят 300 чисто бежански семейства от Понт.[10]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 927 души
  • 1920 – 100 души
  • 1928 – 973 души
  • 1940 – 1382 души
  • 1951 – 1271 души
  • 1961 – 1225 души
  • 1971 – 997 души
  • 1981 – 1036 души
  • 1991 – 997 души
  • 2001 – 952 души

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σούλποβον -- Άρδασσα
  2. Ι.Μ. Αγίου Κοσμά του Αιτωλού – Άρδασσα. // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.98-99.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 270.
  5. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX - началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 46.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
  8. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.