Уикипедия

Радунища

Радунища (на гръцки: Κρυόβρυση, Криовриси, до 1927 година Ραδούνιστα, Радуниста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

Радунища
Κρυόβρυση
— село —
Гърция
40.4833° с. ш. 21.6° и. д.
Радунища
Западна Македония
40.4833° с. ш. 21.6° и. д.
Радунища
Кожанско
40.4833° с. ш. 21.6° и. д.
Радунища
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина647 m
Население148 души (2011 г.)

География Редактиране

Селото е разположено на 10 километра западно от Кайляри (Птолемаида) и на 3 километра от Емборе, в подножието на планината Мурик (Мурики).

История Редактиране

В Османската империя Редактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име Радун.[2]

В края на XIX век Радунища е малко чисто българско село в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Радунища (Radounischta) е посочено като село в каза Джумали с 30 домакинства и 80 жители българи.[3] В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Радунища като българско село.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Радунища има 91 жители българи християни.[5] В началото на XX век цялото село Радунища е под върховенството на Българската екзархия.[6] Според гръцка статистика от 1904 година в Радуниси живеят 75 българи схизматици.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 120 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]

В Гърция Редактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Част от българското население се изселва в България. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Радунища (Радуништа) има 6 къщи славяни християни.[9] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война в Радунища са заселени 121 души гърци бежанци от Мала Азия. В 1927 година Радунища е прекръстено на Криовриси.[10] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 34 семейства и 134 жители бежанци.[11]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Радунища живеят 15 семейства „чуждогласни българофонски“ и 30 „бежански“ от Мала Азия.[12]

Днес според Тодор Симовски съотношението между потомците на бежанците от Мала Азия и местното българоговорещо население в Радунища е 50% на 50%.[13]

Преброявания Редактиране

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 44 66 200 285 236 217 168 248 204 191 148

Външни препратки Редактиране

Бележки Редактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  4. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  6. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  7. ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  9. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  10. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  11. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  12. ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  13. ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Радунища&oldid=11182901“.