Уикипедия

Радунища

Радунища (на гръцки: Κρυόβρυση, Криовриси, до 1927 година Ραδούνιστα, Радуниста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

Радунища
Κρυόβρυση
— село —
Гърция
40.4833° с. ш. 21.6° и. д.
Радунища
Западна Македония
40.4833° с. ш. 21.6° и. д.
Радунища
Кожанско
40.4833° с. ш. 21.6° и. д.
Радунища
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина647 m
Население148 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 10 километра западно от Кайляри (Птолемаида) и на 3 километра от Емборе, в подножието на планината Мурик (Мурики).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име Радун.[2]

В края на XIX век Радунища е малко чисто българско село в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Радунища (Radounischta) е посочено като село в каза Джумали с 30 домакинства и 80 жители българи.[3] В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Радунища като българско село.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Радунища има 91 жители българи християни.[5] В началото на XX век цялото село Радунища е под върховенството на Българската екзархия.[6] Според гръцка статистика от 1904 година в Радуниси живеят 75 българи схизматици.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 120 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Част от българското население се изселва в България. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Радунища (Радуништа) има 6 къщи славяни християни.[9] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война в Радунища са заселени 121 души гърци бежанци от Мала Азия. В 1927 година Радунища е прекръстено на Криовриси.[10] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 34 семейства и 134 жители бежанци.[11]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Радунища живеят 15 семейства „чуждогласни българофонски“ и 30 „бежански“ от Мала Азия.[12]

Днес според Тодор Симовски съотношението между потомците на бежанците от Мала Азия и местното българоговорещо население в Радунища е 50% на 50%.[13]

ПреброяванияРедактиране

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 44 66 200 285 236 217 168 248 204 191 148

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.
  3. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  4. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  6. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  7. ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  9. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  10. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  11. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  12. ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  13. ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Радунища&oldid=11182901“.