Радунища
Радунища (на гръцки: Κρυόβρυση, Криовриси, до 1927 година Ραδούνιστα, Радуниста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.
| Радунища Κρυόβρυση | |
| — село — | |
  Радунища  Радунища  Радунища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 700 m |
| Население | 169 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 700 m надморска височина,[2] на 10 km западно от Кайляри (Птолемаида) и на 3 km от Емборе, в подножието на планината Мурик (Мурики).[3]
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji, който произхожда от личното име Радун.[4]
В Османската империя
редактиранеВ края на XIX век Радунища е малко чисто българско село в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Радунища (Radounischta) е посочено като село в каза Джумали с 30 домакинства и 80 жители българи.[5] В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Радунища като българско село.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Радунища има 91 жители българи християни.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радунища е чисто българско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 15 къщи.[8]
В началото на XX век цялото село Радунища е под върховенството на Българската екзархия.[9]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Радониси (Ραντονήση), Кайлярска каза, живеят 75 българи схизматици.[10]
Според гръцка статистика от 1904 година в живеят [11]
По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 120 българи екзархисти и функционира българско училище.[12]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Част от българското население се изселва в България. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Радунища (Радуништа) има 6 къщи славяни християни.[13] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война в Радунища са заселени 121 души гърци бежанци от Мала Азия.[2] В 1927 година Радунища е прекръстено на Криовриси.[14] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 34 семейства и 134 жители бежанци.[15]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Радунища живеят 15 семейства „чуждогласни българофонски“ и 30 „бежански“ от Мала Азия.[16]
Според Тодор Симовски потомците на местното население са половината от жителите, а другата половина са потомци на бежанци.[2]
Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито и тютюн.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 44[2] | 66[2] | 200[2] | 285[2] | 236[2] | 217[2] | 168[2] | 248[2] | 204[2] | 191 | 148 | 169 |
Външни препратки
редактиране- ((el)) История на Радунища Архив на оригинала от 2004-11-30 в Wayback Machine.
- ((en)) История на Радунища Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 300. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 184.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 521. (на гръцки)
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 235.