С-300
С-300 (по класификация на НАТО SA-10) е съветска зенитно-ракетна система (ЗРС) със среден радиус на действие. Приет е на въоръжение в СССР през 1978 година. Предназначен за отбраната на крупни промишлени и административни обекти, военни бази и пунктове за управление от удари на средствата за въздушно-космическо нападение на противника. Способен да унищожи балистична ракета и ракетни цели. Става първият многоканален зенитно-ракетен комплекс, способен да проследи до 100 и да порази до 12 цели едновременно.
С-300 | |
5П85ДУ от ЗРК С-300ПМУ на парад в София | |
Обща информация | |
---|---|
Произход | СССР |
Вид | зенитно-ракетен комплекс |
История на производство и служба | |
Създаване | 1967 – 2005 |
Производител | ВМП „Авитек“ |
Производство | 1975 – 1978 |
На въоръжение | 1975 – понастоящем |
На служба при | вж. оператори |
Варианти | С-300П, С-300ПТ, С-300ПТ-1, С-300ПТ-1А, С-300ПС, С-300ПМ, С-300ПМУ, С-300ПМ1 (ПМУ-1), С-300ПМУ2, С-300Ф, С-300ФМ |
Габаритни характеристики | |
Дължина | 7 m |
Диаметър | 0,450 m |
Технически характеристики | |
Двигател | двустепепен |
Бойна глава | конвенционална |
Обсег | 40 – 400 km |
Скорост | 1,7 – 2,1 (максимална) |
С-300 в Общомедия |
Главен разработчик е Научно-производствено обединение „Алмаз“.
Последвалото модифициране на комплекса на С-300 продължава в Зенитно-ракетен комплекс С-400, приет на въоръжение през 2004 година.
Модификации
редактиранеСистемата С300 има много модификации с различни ракети, радари, защити срещу нападение и електронна война, обсег на действие и възможност да се справят с балистични ракети на малко разстояние или цели, летящи на малка височина. Могат да се разграничат следните основни групи модификации:
С-300П (за ПВО на страната), С-300П (за войските) и С-300Ф (за флота).
Системи С-300 | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
С-300П | С-300В | С-300Ф | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
С-300ПТ | С-300ПС | С-300В1 | С-300В2 | „Форт“ | „Риф“ | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
С-300ПТ-1 | С-300ПМ | С-300ПМУ | С-300ВМ | „Форт-М“ | „Риф-М“ | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
С-300ПТ-1А | С-300ПМ1 | С-300ПМУ1 | С-300ВМ1 | С-300ВМ2 | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
С-300ПМ2 | С-300ПМУ2 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
На въоръжение в Русия | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
С-400 | С-300ВМД | Изнесен в други държави | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Наименование | С-300П (ПВО страната) | С-300В (Войскова) | С-300Ф (Флотска) | |||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
С-300ПТ С-300ПТ-1 С-300ПТ-1А (Транспортируем) |
С-300ПС С-300ПМУ (Самоходен) |
С-300ПМ С-300ПМУ1 |
С-300ПМУ2 „Фаворит“ | С-300В | С-300ВМ „Антей 2500“ | С-300Ф „Форт“ | С-300ФМ „Форт-М“ | |
Обозначение в НАТО |
SA-10a/b/c | SA-10d | SA-20a | SA-20b | SA-12 | SA-23 | SA-N-6 | SA-N-6 |
Grumble a/b/c | Grumble d/e | Gargoyle a | Gargoyle b | Gladiator/ Giant |
Gladiator/ Giant |
|||
Година | 1978 | 1982 | 1993 | 1997 | 1988 | 2013 | 1983 | 1990 |
Ракети | 5В55К (В-500К) 5В55Р (В-500Р) |
5В55К (В-500К) 5В55Р (В-500Р) 5В55КД |
48Н6 9М96Е1 9М96Е2 |
48Н6 48Н6Е2 9М96Е1 9М96Е2 |
9М83 9М82 |
9М83М 9М82М |
5В55РМ | 48Н6 |
Средство за придвижване | Полуприцеп | Колесно | Колесно | Колесно | Верижно | Верижно | Корабно | Корабно |
Основни модификации
редактиранеС-300П (SA-10)
редактиранеС-300П (ПТ) е първата зенитна ракетна система, постъпва на въоръжение през 1978 година. Предназначена е за войските от противовъздушната отбрана (ПВО). Системата замества остарелите (С-25), (С-75 и С-125). Представлява мобилна пускова установка, с вертикален старт и транспортна машина. В комплекса се използват ракети В-500К с далечина на поражаемите авио цели до 47 км, които по-късно са заменени от далекобойни ракети В-500Р с обсег до 75 км.
Комплекс С-300ПТ се състои от обзорна РЛС 36Д6 (по класификация на НАТО TIN SHIELD), система за управление с радиолокаторно насочване 30Н6 (по класификация на НАТО FLAP LID) и пускови установки 5П85-1. Пусковите установки се разполагат на ремарке – прицеп.
Първоначално се планира използването на система за насочване, командвана от радиолокационна станция, с използване на данни от пасивен радар на самата ракета, но системата имала проблеми при засичането на цели на височина под 500 метра. Затова конструкторите разработват по-късно система за самонасочване. Благодарение на нея могат да се засичат цели на минимална височина 25 метра.
-
ЗРК „С-300В1“ с АФАР
-
ЗРК „С-300ПС“ с АФАР
-
ЗРК „С-300ПТ“ с АФАР
-
РЛС 30N6E2 на САМ С-300 ПМУ-2 „Фaвoрит“
Антей 2500
редактиранеС-300Ф (SA-N-6)
редактиранеОператори
редактиранеС-300 основно се използва в Източна Европа и Азия, но източниците за страните които използват системата са противоречиви.[1]
- Русия: използват се всички модификации на С-300, а също и С-400.
- Китай закупува С-300ПМУ-1 и лиценз за производство под названието Hongqi-10 (HQ-10). Китай е първата страна закупила С-300ПМУ-2 и вероятно може да използва С-300В под названието Hongqi HQ-18.[2] Създават модернизирана версия на HQ-10, назовавайки я HQ-15 с максимална далечина на полета 200 км. Има непотвърдени съобщения, за това, че тази версия е произведена в Китай С-300ПМУ-2.[3][4]
- Индия придобива шест батареи С-300, през август 1995 за $1 млрд., вероятно С-300ПМУ-2 версия, състояща се от 48 пускови установки. Най-вероятно за защита от Пакистански балистични ракети с малък обсег М-11.[5]
- Кипър подписва договор за придобиване на С-300 (2 дивизиона + КП-РЛО) през 1996 година. Придобива С-300ПМУ-1-ви вариант, но след политически разногласия между Кипър и Турция и интензивен англо-американски натиск, С-300 е преместена на гръцкия остров Крит. По-късно, Кипър закупува комплекс Тор-М1.[6]
- Иран: притежаването на комплекса е спорно. Най-вероятно, притежават няколко С-300 от 1993 г.[7]
- Виетнам купува две батареи С-300ПМУ-1 (12 пускови установки) за сума от порядъка на 300 млн. долара.[8]
- България е оператор на С-300 от 1988 година.
- Унгария: получава С-300 в замяна на дълг на Русия за 800 млн. $
- Беларус разполага с една бригада С-300В и 1 бригада С-300П.
- Алжир купува 8 С-300ПМУ2 през 2006 година.
- Словакия
- Украйна
- Армения
- Сирия проявява интерес към покупката на С-300П през 1991 година. Видимо разполагат с такива.[1][7]
- Казахстан не разполага с С-300, но на територията на страната, на полигона край езерото Балхаш, се извършват постоянно тестове с модификации на комплекса.
- Германия като наследство от ГДР притежава С-300, които след обединението са върнати по договор обратно в Русия. Дава възможност на специалисти на НАТО да се запознаят обстойно с комплекса.
- САЩ разполага с разкомплектовани РПН и ПУ 5П85, закупени от Беларус, опитва да закупи 2 РПН и ЗИП от Казахстан и Русия, но преговорите се провалят. Официално притежават С-300В, без РПН[9].
- Южна Корея разработва опростена версия на С-300, наречена Cheolmae-2. Комплекса ще се състои от радар с I-диапазон, разработен в КБ „Алмаз“, команден пункт и няколко пускови установки за корейската версия на ракетите „9М96“. Възложител е Samsung Thales – обединена компания между корейските Samsung Electronics и френската Thales Group[10].
Характеристики
редактиранеРадари
редактиранеИндекс | Кодово обозначение на НАТО | Предназначение | Далечина на полета, км | Едновременно съпровождани цели | Честотен диапазон по класификацията на НАТО | Използван за първи път | Управление |
---|---|---|---|---|---|---|---|
36Д6 | Tin Shield | – | 200 | E/F | С-300П | ||
СТ-68УМ | Tin Shield B | – | 175 | E/F | С-300ПМУ | интензивност на сигнала от 350 кВт до 1.23 МВт | |
5Н66М | Clam Shell | За унищожаване на ниско летящи цели | I | С-300П | |||
76Н6 | Clam Shell | За унищожаване на ниско летящи цели | 120 | 15 | I | С-300ПМУ | 2.4 кВт честотна модулация, монохроматична вълна |
64Н6 | Big Bird | – | 300 | C | С-300ПМУ-1 | ||
96Л6Е | За унищожаване на високо летящи цели | 300 | 300 | C | С-300ПМУ-1 | ||
9С15 | Bill Board | – | 250 | 200 | С-300В | ||
9С19 | High Screen | Защита на сектор | 16 | С-300В | |||
МР-75 | Top Steer | Морска | 300 | D/E | С-300Ф | ||
МР-800 Восход | Top Pair | Морска | 200 | C/D/E/F | С-300Ф |
Индекс | Кодово обозначение на НАТО | Честотен диапазон по класификация на НАТО | Далечина на полета, км | Едновременно обстрелвани цели | Използван за първи път | Управление | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
30НГ | Flap Lid A | I/J | ? | 4 | 4 | С-300П | |
30Н6Е (1) | Flap Lid B | I/J | 200 | 12 | 6 | С-300ПМУ-1 | Фазирана антенна решетка |
30Н6Е2 | Flap Lid B | I/J | 200 | 100 | 36 | С-300ПМУ-2 | |
9С32-1 | Grill Pan | многочестотна | 140 – 150 | 12 | 6 | С-300В | |
3Р41 Волна | Top Dome | I/J | 100 | С-300Ф |
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ а б Center for Nonproliferation Studies – „The Russian S-300PMU-1 TMD System“ // Архивиран от оригинала на 2008-05-11. Посетен на 22 юли 2006.((en))
- ↑ MissileThreat – „Hongqi-10 (HQ-10)“ // Архивиран от оригинала на 2008-03-25. Посетен на 25 юни 2006.
- ↑ MissileThreat – „Hongqi-15 (HQ-15)“ // Архивиран от оригинала на 2008-03-23. Посетен на 25 юни 2006.
- ↑ Sino Defence Today – „S-300 (SA-10) Surface-to-Air Missile“ // Посетен на 25 юни 2006.
- ↑ Federation of American Scientists – „S-300PMU SA-10 Grumble“ // Посетен на 17 юли 2006.
- ↑ Balkananalysis.com – "Balkan Defense Overview: Developments and Prospects „ // Посетен на 22 юли 2006.
- ↑ а б MissileThreat – „S-300P (SA-10 Grumble)“ // Архивиран от оригинала на 2006-04-13. Посетен на 17 юли 2006.
- ↑ Asia Times – „Russian missiles to guard sky over Vietnam“ // Архивиран от оригинала на 2012-02-08. Посетен на 16 юли 2006.
- ↑ РИА Новости – „Соло на органе из ракетных труб“ // Архивиран от оригинала на 12 ноември 2007. Посетен на 7 ноември 2006.
- ↑ "Нов контракт: Алмаз създава многофункционален радар за Южна Корея"[неработеща препратка]