Таня Анна Файон (на словенски: Tanja Anna Fajon) е словенска политичка, председателка на партия „Социални демократи“. През 2009 – 2022 г. е евродепутатка от Словения в Европейския парламент, член на Партията на европейските социалисти. От 1 юни 2022 г. тя е министър на външните и европейските въпроси в правителството на министър-председателя Роберт Голоб. Владее словенски, английски, немски, френски и сърбохърватски език.

Таня Файон
Tanja Fajon
Таня Файон през 2022 г.
Таня Файон през 2022 г.
Родена
Таня Анна Файон
9 май 1971 г. (1971-05-09) (52 г.)
Националност Словения
Учила вЛюблянски университет;
Парижки университет
Политика
ПартияСоциални демократи
Министър на външните работи на Словения
от 1 юни 2022
Член на Европейския парламент от Словения
1 юли 2009 – 13 май 2022
Семейство
Деца1
Уебсайтwww.tanja-fajon.si
Таня Файон в Общомедия

Биография редактиране

Родена е на 9 май 1971 г. в град Любляна, Социалистическа република Словения, СФРЮ. Завършва журналистика във Факултета по политически и социални науки на Люблянския университет. През 2005 г. получава магистърска степен по наука и международна политика от колежа по интердисциплинарни изследвания на Парижкия университет.[1]

От 1991 до 1995 г. работи като журналист и помощник-редактор в „Радио Глас Любляна“. През 1993 г. е репортерка и журналистка за словенския всекидневник „Република“. От 1995 до 2001 г. работи за „РТВ Словения“ като местен журналист, а от 2001 до 2009 г. като кореспондент на „РТВ Словения“ в Брюксел. От 1995 до 2001 г. е репортерка на Си Ен Ен. Тя обхваща въпроси от политиката до икономиката и бизнеса в различни страни от Европейския съюз, особено в Белгия, Холандия, Люксембург и Франция.

През 2009 г. тя е избрана за евродепутат от Словения в Европейския парламент от листата на партия „Социални демократи“, свързана с Прогресивният алианс на социалистите и демократите. Била е вицепрезидент на делегацията на Европейския парламент с Хърватия до членството на Хърватия в Европейския съюз и член на Комисията за организирана престъпност, корупция и пране на пари.

Тя става пълноправен член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, заместник-член на Комисията по транспорт и туризъм и съвместен член на делегацията на Европейския съюз и Съединените американски щати. Тя също така служи като заместник-член на Делегацията за връзки с Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Косово и е докладчик по процеса на либерализиране на визовия режим за Западните Балкани.[1]

В допълнение към задълженията си в борда Файон е заместник-председател на Интергрупата за медиите на Европейския парламент, отговаряща за наблюдението на свободата на печата в Европа. Тя също така е член на интергрупата на Европейския парламент за почтеност (прозрачност, борба с корупцията и организираната престъпност),[2] интергрупата на Европейския парламент за правата на ЛГБТ[3] и групата на евродепутатите срещу рака.[4]

Значително допринася гражданите на Албания да получат правото свободно да пътуват до Шенгенското пространство на ЕС без визи.[5] В нейна чест през декември 2010 г. в Тирана, столицата на Албания, е открито кафене на име „Таня Файон“. Това повлиява на Босна и Херцеговина[6] и Молдова да получат свободата на движение в Шенген.[7]

В края на 2014 г. двете основни политически групи в Европейския парламент се споразумяват с избрания тогава председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер Файон да бъде член на Европейската комисия от Словения. По-късно обаче словенското правителство обявява, че ще номинира Виолета Булц за позицията на еврокомисар в Комисията Юнкер вместо Аленка Братушек.[8]

След изборите през 2019 г. тя е част от многопартийна работна група, отговаряща за изготвянето на петгодишната работна програма на Европейския парламент относно върховенството на закона, границите и миграцията.[9]

След няколкомесечни протести и обявяване от страна на опозиционните партии на бойкот на парламентарните избори в Сърбия през 2020 г., като председател на делегацията за връзки със Сърбия, тя е сред ключовите фигури в междупартийния диалог, с посредничеството на ЕП.[10][11]

По-късно тя ръководи словенската делегация в политическата група Прогресивен съюз на социалистите и демократите.[1] Тя е автор на няколко документални филма, включително Възходът на крайната десница в Европа, Човешки трагедии на прага на Европа и Конституцията на Европейския съюз.

Източници редактиране

  1. а б в Tanja Fajon // PES. Архивиран от оригинала на 20 ноември 2021. Посетен на 6 април 2024. (на английски)
  2. Members of the European Parliament on Integrity (Transparency, Anti-Corruption and Organized Crime) // europarl.europa.eu. Посетен на 6 април 2024. (на английски)
  3. Members // www.lgbt-ep.eu. Архивиран от оригинала на 27 март 2019. Посетен на 6 април 2024. (на английски)
  4. MAC MEPs in the 2019-24 legislature // europeancancerleagues.org. Архивиран от оригинала на 2 февруари 2020. Посетен на 6 април 2024. (на английски)
  5. Pahor Says Visa Liberation Is Dream Come True for Albania (adds) // www.sta.si. Архивиран от оригинала на 6 май 2014. Посетен на 6 април 2024. (на английски)
  6. MEP Tanja Fajon named Person of the year in Bosnia and Herzegovina, mzz.gov.si // www.mzz.gov.si. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 6 април 2024. (на английски)
  7. S&D Euro MP Tanja Fajon gives green light to visa-free movement between Moldova and EU Schengen countries // www.socialistsanddemocrats.eu. Архивиран от оригинала на 3 март 2016. Посетен на 6 април 2024. (на английски)
  8. Slovenska vlada s preglasovanjem za komisarko predlagala Violeto Bullc // rtvslo.si, 10 октомври 2014. Посетен на 6 април 2024. (на словенски)
  9. POLITICO Brussels Playbook, presented by Google: Madrid’s moment — Parliament working groups sneak peak — Happy birthday, GDPR // politico.eu, 13 юни 2019. Посетен на 6 април 2024. (на английски)
  10. Serbia must deliver on electoral reform ahead of the 2020 elections // europarl.europa.eu, 31 октомври 2019. Посетен на 6 април 2024. (на английски)
  11. Conclusion of the party dialogue in Serbia: Commitments need to be implemented // europeanwesternbalkans.com, 16 декември 2019. Посетен на 6 април 2024. (на английски)