Татарлар (вилает Одрин)

(пренасочване от Татарлар)

Татарлар или Татарларе (на турски: Tatarlar) е село в Източна Тракия, Турция, част от Околия Селиолу на вилает Одрин.

Татарлар
Tatarlar
— село —
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Одрин
Надм. височина 232 m
Население 548 души (2009)
Пощенски код 22560
Телефонен код 0284

ГеографияРедактиране

Селото се намира североизточно от Одрин, в южното подножие на Странджа.

ИсторияРедактиране

В 19 век Татарлар е българско село в Османската империя. В 1830 година то има 150 български къщи, в 1878 - 125, а в 1912 - 178 български и 4 турски къщи.[1] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Татарлар (Tatarlar) е село със 125 домакинства и 573 жители българи.[2] В селото има българско училище, в което в края на 90-те години на 19 век преподава Димитър Даков, организирал в Татарлар и революционен комитет на ВМОРО.[3][4]

До 1912 година жителите на Татарлар обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци.[5] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 118 български екзархийски семейства или 587 души.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Татарлар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Българското население на Татарлар се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

ЛичностиРедактиране

Родени в Татарлар
  •   Георги Димитров, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[8]
  •   Георги Ковачев (1886- ?), македоно-одрински опълченец, четата на Апостол Дограмаджиев[9]
  •   Илия Иванов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО[10]
  •   Коста Павлов (1880 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[11]
  •   Никола Ив. Ковачев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Апостол Дограмаджиев, 3 рота на 14 воденска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[9]
  •   Никола Татарларец (1865 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[11]
  •   Петър Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[12]
  •   Стоян Петров Алтънчев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, работник, ІVотделение, Огнестрелен парк на МОО[13]

БележкиРедактиране

  1. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 270.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 26 - 27.
  3. Браянов, Тодор, Илия Славков, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 312 - 313.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 41.
  5. История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 101.
  6. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299. Данните могат да се отнасят и за Селиолу.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
  8. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  9. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 351.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 285.
  11. а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.