Вижте пояснителната страница за други значения на Теке.

Теке (на гръцки: Ταύρη, Таври), е село в Република Гърция, дем Софлу, Западна Тракия.

Теке
Ταύρη
— село —
Фонтан в центъра на селото
Фонтан в центъра на селото
Гърция
40.9808° с. ш. 26.2536° и. д.
Теке
Източна Македония и Тракия
40.9808° с. ш. 26.2536° и. д.
Теке
Дедеагачко
40.9808° с. ш. 26.2536° и. д.
Теке
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемСофлу
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина58 m
Население108 души (2001)
Теке в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено на 2,5 километра северозападно от село Мерхамли, непосредствено до магистрала Е85.

История редактиране

 
Манастир северно от Теке
 
Църквата в Теке.

В XIX век Теке е българско село във Ференската кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Текета (Teketa) има 46 домакинства и 215 жители българи.[1]

В 1899 година в селото екзархийски свещеник става Димитър Даков, организирал в Теке и революционен комитет на ВМОРО.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Теке са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 100 екзархийски български семейства.[4]

На 14 ноември 1912 сборната конна бригада на полк. Танев заема позиции при село Теке и в завързалата се битка при Мерхамли след двучасов артилерийски обстрел принуждава Мехмед Явер паша да търси примирие и да капитулира. Капитулацията е подписана на позицията при това българско беломорско село както е посочено в самия протокол за предаване на турските войски.[5]

До 1920 г. населението на селото е преобладаващо българско.[6] След края на Първата световна война, при изтеглянето на френските окупационни сили в началото на месец юни 1920 г., българските родове се изселват в България.[7] В България бежанците от селото е известно, че са се заселили в няколко селища, сред които: Малко Кирилово, Капитан Петко войвода, Елхово.

По време на Балканската война в този район действа четата на Димитър Маджаров.[8]

 
Старини в селцето.

Личности редактиране

Родени в Теке
  •   Русан Петков, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина[9]
Починали в Теке

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 35.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 41.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
  4. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.299.
  5. Протокол за предаването на отряда на Явер паша на 14 ноември 1912 г., подписан при Текедже, архив на оригинала от 20 септември 2012, https://web.archive.org/web/20120920201408/http://www.100godini-balkanskivoini.bg/Novini/pismo.html, посетен на 25 септември 2012 
  6. Ретуширана версия на Етнографична карта на Одринския виляет от Л.Милетич
  7. Трифонов. Стайко Антантата в Тракия 1919-1920 г. с.129
  8. Милетич, Любомир Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 551.