Отваря главното меню

Капитан Петко войвода (село)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Капитан Петко войвода.

Капитан Петко войвода е село в Южна България. То се намира в Община Тополовград, област Хасково.

Капитан Петко войвода
Черквата
Черквата
България
42.0733° с. ш. 26.4217° и. д.
Капитан Петко войвода
Област Хасково
42.0733° с. ш. 26.4217° и. д.
Капитан Петко войвода
Общи данни
Население 137 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22,642 km²
Надм. височина 201 m
Пощ. код 6562
Тел. код 047356
МПС код Х
ЕКАТТЕ 24013
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Тополовград
Божин Божинов
(„Възраждане“)
Капитан Петко войвода в Общомедия


ГеографияРедактиране

Село Капитан Петко войвода се намира в силно насечения Сакарски край. Самото село е разположено на около 8 км източно от общинския център Тополовград. С общинския център се свързва посредством единствения настилен асфалтов път, водещ до селото. Най-близкото селище е село Орешник на около 4 км западно от село Капитан Петко войвода. Най-близката ЖП гара е в град Елхово на 34 км североизточно, най-близкият ГКПП е при село Лесово на българо-турската граница, отстоящо на около 50 км югоизточно, областният център Хасково е на 94 км в западна посока.

НаселениеРедактиране

Към 2005 г. населението на селото възлиза на 206 човека.

Година Население (души) Година Население (души)
1878 591 1956 878
1893 786 1965 668
1926 885 1985 447
1934 777 1992 361
1946 915 2001 236

ИсторияРедактиране

Първоначално селото е носело имената Доганджа, Доганоглу, Доган и Велел. Най-ранните му жители се числели към т.нар. доганджии (соколари) – население, освободено от определени данъци срещу задължение да осигурява и дресира ловни соколи за султански двор. Оттук произлиза и самото име на селото. Едни от първите сведения за Дуганово датират още от 1485 г., когато се споменава в османски документ като мюлк на турския сановник Айаз паша. През XVI век селото става вакъф, средствата от които били давани на мюсюлманския приют в Силиврия, а през средата на следващия XVII в. е отбелязано, че в Дуганово живеели 80 християнски семейства. През следващите векове тенденцията към промяна на етническия състав на селото вероятно е продължила и в края на XIX и началото на ХХ век цялото му население било гръцко (т.нар. кариоти).

След Освобождението на България през 1878 г. селото попада в пределите на Източна Румелия и е включено в състава на Каваклийската околия като център на селска община. След премахването на Каваклийската околия през 1901 г., Дугановската община преминава към Къзълагачка (Елховска) околия, където остава до 1945 г.

През първата половина на 1920-те години Дуганово отново напълно променя етническия си облик. В резултат на Спогодбата Моллов - Кафандарис българското население от Беломорска Тракия е изселено и голяма част от него настанена в района на Сакар, а местното гръцко население заминава за Гърция. В Дуганово през 1923-1924 г. пристигат множество бежанци, които са основно от селата Пишманкьой (Пишмен, Софлийско) и Дерекьой (дн. Пандросос, Гюмюрджинско), както и единични семейства от Дервент (Дедеагачко), Козлукьой (дн. Каридия, Гюмюрджинско), Теке (Софлийско) и Одринска Тракия. Изселилите се от Дуганово гърци се установяват основно в селата Крувили (Гюмарджинско) и Антеа (Дедеагачко). След връщането през 1941 г. на Беломорска Тракия в пределите на България, част от дугановското население (основно бежанци от с. Дерекьой) отново заминават по родните места, установявайки се главно в Гюмюрджина и с. Козлукьой, но три години по-късно след гръцката реокупация на областта, са принудени да се завърнат в Дуганово.

След установяването на народната власт (9 септември 1944 г.) в селото настъпват значителни промени, свързани предимно с неговото благоустрояване и стопанско развитие. През 1954 г. то е електрифицирано, а в 1957 г. е извършена колективизация на земята и създадено ТКЗС „Сила”. По това време Дуганово е лишено от статута на общински център и е включено в състава на Княжевската община (Тополовградска околия), известно време се намира и под административната юрисдикция на съседното село Мрамор.

С Указ № 2902 от 20 декември 1989 г. на председателя на Държавния съвет на НРБ село Дуганово е преименувано на Капитан Петко войвода, в чест на големия български революционер и хайдутин Петко войвода.

КметовеРедактиране

Кмет Мандат Помощник-кмет
Шидер Петров (1) 1885-07/11/1887
Шидер Петров (2) 07/11/1887- Панайот Х. Шидеров
Костадин Димов 21/05/1893-08/06/1893 Панайот Карадимитров
Панайот Карадимитров 13/06/1893- Манол П. Панайотов
Димитър [Димов] Димадис 28/02/1895- Гиню Николов
Христо Попов(1) 31/12/1896- Никола Лолов
Илия Ночов [Ночев] 18/12/1898-28/03/1899 Манол Димов
Христо Попов(2) 28/03/1899-16/02/1901 Манол Димов
Манол Димов(1) 16/02/1901-28/04/1901 Панайот Шидеров Бануди
Христо Попов(3) 05/05/1901- Георги Шидеров
Христо Попов(4) 15/01/1903- Георги Иванов Джинуди
Георги Димитров Бичинаруди 15/11/1904-26/05/1905 Георги Иванов Джимуди
Георги Шидеров 26/05/1905-23/11/1905
Манол Димов(2) 23/11/1905-
Панко Димитров 1908-19/06/1909 Панайот Шидеров Баласуди
Панайот Ш. Баласуди 16/06/1909-27/05/1910 Димитър П. Хаджиев
Никола Ш. Джинуди 27/05/1910-
Георги Д. Димов 1913- Георги Н. Лолуди
Костадин П. Василев 19/08/1915-1920 Панайот Н. Муков
Илю [Илия] Георгиев 1920-1922
Делю Андонов 1922-1923
Никола Димитракиев 06/09/1924-1925 Георги Д. Паскуди
Петър С. Сапунджиев (1) 1925-1926
Димитър Стоев Кирекчиев 1926-1928
Петър С. Сапунджиев (2) 1928-13/12/1929
Станко Стоянов 13/12/1929-1930
Петър Грозев 1930-1931
Никола Русев 1931-1932
Атанас Иванов Каракиров 04/05/1932-1934 Никола П. Дубараджиев
Ради Куртев Узунов 1934
Ангел Друмев 1934-1935
Иван Христозов Митев (1) 1935
Атанас Ангелов Друмев 1935-
Спас Пенев 1942
Стою Пеев Кирекчиев 1942-1943
Иван Христозов Митев (2) 1943-1944
Димитър Иванов Атанасов 1944
Никола Атанасов Ляпчев 1944-1945
Димитър Петров Домузов
Вълчо Тънтъров
Ради Димитров Куртев
Ради Костадинов Вълков
Яни Николов Заптиев 1951-
Михал Стоянов Тодоров (1) 30/05/1976-25/03/1979
Михал Стоянов Тодоров (2) 25/03/1979-1979
Петър Димитров Домузов
Вълчо Николов Димитров (1) 13/06/1986-07/02/1988
Вълчо Николов Димитров (2) 07/02/1988-13/10/1991
Димитър Стоянов Берберов 13/10/1991-20/10/1995 няма
Вълчо Николов Димитров (3) 20/10/1995-2005 няма
Карю Ивилов Карев 2005-2006 няма, кметски наместник
Тодор Вълчев Тодоров (1) 2006-28/10/2007 няма, кметски наместник
Тодор Вълчев Тодоров (2) 28/10/2007-2008 няма, кмет, отстранен с решение на ОбИК
Тодор Атанасов Димитров (и.д.) 02/09/2008- няма, назначен с решение на ОбС-Тополовград

ГалерияРедактиране