Отваря главното меню

Битката при Мерхамли е въоръжено стълкновение от Балканската война, състояло се на 14 (27 *) ноември 1912 г. След продължително преследване из Западна Тракия български отряди начело с генерал Никола Генев и полковник Александър Танев обкръжават 11-хилядния корпус на Явер паша. Атакувани в района на село Мерхамли (Мерхамлъ), само малка част от османските войски успяват да прекосят Марица. Останалите се предават в плен на следващия ден, 15 ноември.

Битка при Мерхамли
Балканска война
Merhami-teke-vector.png
Карта на битката при Мерхамли[1]
Информация
Период 14 ноември 1912
Място Мерхамли, Османска империя
Резултат Победа за България
Страни в конфликта
Ottoman flag.svg
Османска империя
Flag of Bulgaria.svg
България
Командири и лидери
Мехмед Явер паша Никола Генев
Александър Танев
Сили
11 000 войници Кърджалийски отряд
Сборна конна бригада

Развитие на войната до началото на ноемвриРедактиране

В началото на октомври 1912 г., когато османско-черногорският конфликт от предходния месец прераства в общобалканска война, главните сили на противниците воюват в Източна Тракия и Македония. В Люлебургаско-Бунархисарската операция (15 – 20 октомври) османската Източна армия е разбита от българите и изтласкана към Цариград и Галиполския полуостров. На 27 октомври гръцката армия завладява Солун.[2]

Бойните действия в Родопите през първия месец от войната имат ограничен характер. След като превземат Кърджали (8 октомври) и Пашмакли (13 октомври) българските войски преминават в отбрана. Опитите на турците за контранастъпление – срещу Кърджали на 14 октомври и 1 ноември, и срещу Пашмакли на 19 – 21 октомври (виж Битка при Аламидере), са отбити и фронтовата линия се стабилизира покрай река Арда.[3]

Основната задача на турския Кърджалийски корпус, който действа в Източните Родопи, е да не допусне противника да прекъсне сухопътните връзки между турските войски в Тракия и Македония. След успехите на балканските съюзници на запад и изток обаче тази мисия става безпредметна, а в началото на ноември, когато българското главно командване нарежда концентрично настъпление към стратегически важното пристанище Дедеагач, положението на корпуса става критично. Неговият командир Явер паша организира отстъпление с ариергардни боеве към Галиполи.[4]

Преследване на Явер пашаРедактиране

Действия на Родопския отрядРедактиране

След падането на Солун в ръцете на балканските съюзници Родопският отряд променя направлението на своето настъпление. От Сяр и Драма отрядът на генерал Стилиян Ковачев се насочва на изток и на 7 ноември заема град Ксанти. Шест дни по-късно войските на Ковачев влизат в град Дедеагач, зает още на 6 ноември от македонски опълченци.[5]

Действия на Кърджалийския отрядРедактиране

В битката при Балкан Тореси (7 ноември) Кърджалийският отряд (3-та бригада на Македоно-одринското опълчение, два сборни полка и други части) преодолява съпротивата на турския ариергард и влиза в Гюмюрджина (8 ноември). След няколкодневния преход през Източните Родопи командирът на отряда, генерал Генев, дава почивка на войниците си. На 11 ноември отрядът подновява преследването и след два дни завзема град Фере, в непосредствена близост до лагера на Явер паша на десния бряг на Марица.[6]

Действия на Сборната конна бригадаРедактиране

На 2 ноември Сборната конна бригада на полковник Танев заема град Софлу. Усилен с 2-ра бригада на МОО, отрядът се спуска на юг покрай Марица и на 5 ноември завладява Фере, а на 6-ти – Дедеагач. Обезпокоен от наближаването на турски подкрепления, Танев оттегля войските си обратно в Софлу. В Дедеагач остават около 150 опълченци.[7]

На 13 ноември корпусът на Явер паша достига Мерхамли и започва да се прехвърля на левия бряг на Марица. Заради проливните дъждове до пладне на следващия ден само около 1500 – 2000 войници с две оръдия успяват да преминат придошлата река. През това време войските на Танев (конната бригада и 2-ра македоно-одринска бригада) атакуват турците от север, а отрядът на Генев се приближава от югозапад. След двучасова артилерийска престрелка Явер паша иска примирие. На 14 ноември вечерта Танев принуждава османския командир да подпише документ за капитулация.[8] Самото предаване се извършва на следващия ден (15 ноември), когато при Мерхамли пристига Кърджалийският отряд. В плен попадат около 9600 османски войници и офицери заедно с осем оръдия.[9]

Остатъците от корпуса на Явер паша, които успяват да преминат на източния бряг на Марица, си пробиват път през българските заграждения около Кешан и на 16 ноември се съединяват със защитниците на Галиполи.[4]

РезултатиРедактиране

С капитулацията при Мерхамли Османската империя губи окончателно Западна Тракия, а българските позиции по долното течение на Марица и на подстъпите към Цариград се стабилизират. С успеха си Сборната конна бригада и Кърджалийският отряд осигуряват тила на 2-ра армия, която обсажда Одрин, и улесняват снабдяването на 1-ва и 3-та армия край Чаталджа.[10]

Използвана литератураРедактиране

  • Балканската война 1912 – 1913, Държавно военно издателство, София 1961 (БВ)
  • Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя 1912 – 1913 г., „Наука и изкуство“, София 1989 (електронно издание „Книги за Македония“, 19 август 2009)
  • Erickson, E. Defeat in Detail: The Ottoman Army in the Balkans, 1912 – 1913, Greenwood Publishing Group, 2003, ISBN 0275978885
  • полковникъ Дървинговъ П., История на Македоно-одринското опълчение, Държавна печатница, София 1919 (ИМОО)

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ИМОО, стр. 306
  2. Марков, 1.3., 1.4.
  3. Erickson, стр. 149 – 150
  4. а б Erickson, стр. 151 – 153
  5. БВ, стр. 298, 303, 306
  6. БВ, стр. 304 – 306
  7. БВ, стр. 297, 303
  8. БВ, стр. 306 – 308
  9. Марков, 2.2. (19 август 2009)
  10. БВ, стр. 308