Технически университет Минна академия Фрайберг

Технически университет „Минна академия“, Фрайберг (съкр. TUBAF) е университет, намиращ се в средносаксонския град Фрайберг, провинция Саксония, Германия.

Технически университет „Минна академия“, Фрайберг
Technische Universität Bergakademie Freiberg
Основан	1765
Местоположение	Фрайберг, Саксония, Германия
Сайт	www.tu-freiberg.de
Местоположение във Фрайберг
Технически университет „Минна академия“, Фрайберг в Общомедия

История

До 1989 година

Минна академия Фрайберг е създадена през 1765 г., по време на Просвещението, като школа за висше професионално обучение на миньорите от принц Франц Ксавер фон Заксен по плановете на Фридрих Вилхелм фон Опел (1720 – 1767), Карл Вилхелм Бено фон Хайниц под името Курфюрстка саксонска минна академия във Фрайберг (от 1806: Кралска саксонска академия във Фрайберг). Откриването било наложително, защото след поражението в Седемгодишната война e трябвало да се форсира минното дело, за да могат да се изплащат наложените репарации.

След като по-рано създадените 4 минни академии – в Потоси (Боливия, 1557 – 1786), Конгсберг (Норвегия, 1757 – 1814), Банска Ставница (1762 – 1919) и Прага (1762 - 1772), не съществуват от дълго време, Минна академия Фрайберг остава най-старото, все още съществуващо висше училище, свързано с минното дело.

Елементарен германий

В академията са открити 2 химични елемента: индий (1863, от Фердинанд Райх и Теодор Рихтер) и германий (1886, от Клеменс Винклер).

До създаването на Техническия университет в Дрезден през 1871 г. Минна академия Фрайберг е най-висшето техническо училище в Кралство Саксония. През 1899 г. университетът е признат за техническо висше училище. През 1905 г. получава право да връчва степен „доктор на инженерните науки“, а през 1939 – „доктор на естествените науки“ (Doctor rerum naturalium).

От 1940 г. има факултет по минно дело и металургия, а от 1955 г. – инженерно-икономически и природно-математически факултет. През 1955 г. е създаден работническо-селският факултет „Вилхелм Пик“. В областта на изследователската дейност професорите Ерих Рамлер и Георг Билкенрот (газификация чрез кафяви въглища) са наградени през 1951 г. с „Национална награда на ГДР – първи клас“ за работата им върху високотемпературен кокс от кафяви въглища.

От 1989 година

Поздравителна табела край седалището на ТУ Минна академия

Главната сграда на академичната улица

Поради Обединението на Германия по-голямата част от построената инфраструктура на ТУ е правово преоформена.

В днешно време ТУМАФ развива дейност в областта на изследването на полупроводниците заради преместването в района на Фрайберг на предприятие от полупроводниковата индустрия („Силтроник Дойче Солар“ – дъщерна компания на „Соларуърлд“). Заедно с науките за земята и материалните науки ТУМАФ развива все повече и изследванията в областта на екологията.

ТУМАФ се е утвърдил като „университет със затворен кръговрат на веществата“, а в световен мащаб – като модерно и екологично висше училище.

От 2003 г. се връчва Наградата „Ханс Карл фон Карловиц“ за изключителни успехи в областта на опазването на околната среда, учредена от Многодисциплинарния екологичен център, спонсориран от Обединението за партньорски програми. С наградата трябва да бъдат зачитани изключителни работи на студенти и научни работници, завършили университета.

ТУ е свързан главно с науките за Земята, с което е световноизвестен. Притежава най-голямата колекция от скални и минерални експонати. От 2008 г. тя е изложена в замъка Фройденщайн. ТУМАФ е единственото висше училище в Германия, където се преподава специалността „Индустриална археология“.

Стипендии

• Стипендия „Доктор Ерих Крюгер“ [1] Архив на оригинала от 2010-04-20 в Wayback Machine.
• Стипендия „Технически университет Минна академия Фрайберг“ [2] Архив на оригинала от 2010-04-20 в Wayback Machine.
• Стипендия на Провинциалната спестовна каса Фрайберг [3] Архив на оригинала от 2010-07-24 в Wayback Machine.

Структура

Мина „Райхе Цехе“

Мина „Алте Елизабет“

Университетска библиотека

Замъкът „Фройденщайн“

Централно управление

• Ректорат
• Дирекция 1 – Управление на сградния фонд и строителството
• Дирекция 2 – Следване, изследвания и връзки с обществеността
• Дирекция 3 – Човешки ресурси
• Дирекция 4 – Управление на финансите

Факултети

Университетът има 6 факултета:

• Факултет по математика и информатика (Факултет 1)
• Факултет по физика и химия (Факултет 2)
• факултет по земни науки, геотехника и минн дело (Факултет 3)
• факултет по машиностроене, изследователска и електротехника (Факултет 4)
• факултет по материалознание и технология на материалите (Факултет 5)
• факултет по икономически науки (Факултет 6)

През летния семестър на 2006 в ТУМАФ са се записали общо 4227 студенти, от които 40% жени и 8% чужденци.

Центрове и институти

• Международен университетски център „Александер фон Хумболт“
• Университетска библиотека „Георгиус Агрикола“
• Университетски изчислителен център
• Академия за изследвания и научни степени
• Многодисциплинен екологичен център
• Студентски колеж
• Институт за научна и техническа история
• Езиков център
• Университетски спортен център
• Медицински център
• Университетски архив
• Учебни и изследователски мини „Райхе Цехе“ и „Алте Елизабет“
• Научни сбирки

Международно сътрудничество

Днес ТУМАФ поддържа контакти с 42 университета и други висши училища от цял свят, сред които са:

• Университет Гент, Белгия
• Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“, България
• Технически университет София, България
• Университет Олбор, Дания
• Технически университет Талин, Естония
• Технически университет Хелзинки, Финландия
• Технически университет Тампере, Финландия
• Национален политехнически институт Лориан, Франция
• Национален технически университет Атина, Гърция
• Университет Лийдс, Англия
• Римски университет, Италия
• Технически университет Виена, Австрия
• Технически университет Краков, Полша

Известни преподаватели и студенти

Абраам Готлоб Вернер

Александър фон Хумболт

• Йохан Фридрих Аугуст Брайтхаупт – следване 1811 – 1813, професура 1826 – 1866
• Карл Бернхард фон Кота – следване 1827 – 1831, професура от 1842
• Вилхелм Фишер (1796 – 1884) – следване от 1813
• Георг Филип Фридрих фон Харденберг – следване 1797 – 1799
• Фридрих Емил Хайн – следване 1886−1890
• Юлиус Амброзиус Хюлсе – следване 1830−1834
• Александър фон Хумболт – следване 1790 – 1792
• Хербер Йобст – следване през 1950-те
• Карл Алфонс Юраски – професура 1941−1945
• Теодор Кьорнер – следване 1808
• Карл Густав Крайшер – професура 1871−1891
• Вилхелм Аугуст Лампадиус – професура 1794 – 1842
• Адолф Ледебур – професура 1874−1906
• Ернст Йохан Траугот Леман (1777−1847) – професура 1834−1847
• Карл Едвин Лойтолд – професура 1876−1883
• Михаил Василиевич Ломоносов – следване 1739−1740
• Карл Емануел Льошер – следване 1775−1777
• Курт Мербах – следване от 1856
• Курт Адолф Нето – следване 1864−1869
• Фюрхтегот Леберехт фон Норденфлихт – следване 1778 – 1780
• Карл Еугениус Пабст фон Охаин – администратор 1769−1784
• Ервин Папериц – професура 1892−1927, ректор (1901 – 1903, 1905 – 1907)
• Георг Фридрих Фердинанд принц на Прусия – следване 1996−2000
• Фердинанд Райх – следване 1816 – 1819, професура 1824 – 1866
• Теодор Рихтер – следване 1843 – 1847, професура 1856 – 1896
• Карл Шифнер – професура 1902 – 1930
• Райнхард Шмид – професура от 2001
• Георг Унланд – професура от 1993, ректор 2000 – 2008
• Фридрих Вилхелм Швамкруг – следване 1826−1830
• Георг Хайнрих Вале – професура 1883−1891
• Юлиус Лудвиг Вайсбах – следване 1822−1826, професура 1836−1871
• Абраам Готлоб Вернер – следване 1769 – 1771, професура 1775 – 1817
• Клеменс Александер Винклер – следване 1857 – 1859, професура 1873 – 1902

Почетни личности

За признание към личности, непринадлежащи към висшето училище, заради техните заслуги към Минна академия Фрайберг, се връчва почетна награда. С нея са отличени 4 личности:

• Виктор Петрович Соловиев, професор в Московския институт за стомани и сплави – 1991
• Витали Иванович Комашченко, професор в Московската академия за геоложки проучвания – 1991
• Бронислав Баркански, професор в Академията по минно дело и металургия, Краков – 2005
• Райнхард Шмид, президент на Саксонския минен съвет – 2006

Литература

• Festschrift zum hundertjährigen Jubiläum der königl. Sächs. Bergakademie zu Freiberg am 30. Juli 1866. Dresden. Digitalisat (pdf, 9.72 MB)
• Bergakademie Freiberg – Festschrift zu ihrer Zweihundertjahrfeier 13. Nov. 1965., 2 Bde., Leipzig.
• Fathi Habashi: The first schools of mines and their role in developing the mineral and metal industries – Part 1 – 4. Bull. Can. Inst. Min. & Met., 90 (1015): 103 – 114; 91 (1016): 96 – 102; 91 (1017): 96 – 106; 92 (1032): 76 – 78; Montreal 1997, 1998, 1999.
• Walter Hoffmann (Hg.): Bergakademie Freiberg – Freiberg und sein Bergbau. Die sächsische Bergakademie Freiberg. Reihe Mitteldeutsche Hochschulen Bd. 7, Weidlich-Verlag, Frankfurt am Main 1959.
• Eberhard Wächtler, Friedrich Radzei: Tradition und Zukunft. Bergakademie Freiberg 1765 – 1965. Freiberg 1965.
• Otfried Wagenbreth (1994): Die Technische Universität Bergakademie Freiberg und ihre Geschichte. Dargestellt in Tabellen und Bildern. Deutscher Verlag für Grundstoffindustrie, Leipzig/Stuttgart 1994, ISBN 3-342-00562-9

В интернет

• Официален сайт
• Уебсайт на Международния университетски център „Александер фон Хумболт“ Архив на оригинала от 2008-09-22 в Wayback Machine.
• Уебсайт на най-голямата минерална сбирка в света Архив на оригинала от 2012-07-11 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Technische Universität Bergakademie Freiberg в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​