Факултета

квартал в София

„Факултета“, известен и със западнобългарско членуване Факултето, е квартал в София, разположен в район „Красна поляна“. Намира се северно от кв. „Барите“, южно от жк „Западен парк“, западно от жк „Красна поляна-2“ и източно от кв „Суходол“. Кварталът е с ромско население. Факултета е с население от 15 000 жители (2012 г.).[1] Безработицата в квартала е почти 20%.[2] Причините за тези мащаби на безработицата сред ромите са преди всичко липсата на образование и закриването на промишлените предприятия.[2]

Факултета
— квартал на София
София
42.6947° с. ш. 23.2681° и. д.
Факултета
България
42.6947° с. ш. 23.2681° и. д.
Факултета
Страна България
ОбластОбласт София
ОбщинаСтолична община
РайонКрасна поляна

Квартал „Факултета“ се формира в края на 30-те години с установяването там на преселници от разрасналия се цигански квартал „Коньовица“.[3] Той носи името на създадения през 1921 година Агрономически факултет на Софийския университет, край който се образува квартала.

География

редактиране

Намира се на 4 km западно от центъра на София. Разположен е върху най-високата точка от цялата Софийска котловина. Надморската височина надвишава дори тази на кв. Лозенец. Има бърз достъп до центъра. В подножието му в миналото е имало обширни гористи местности, сега, поради урбанизацията, територията им е значително намаляла. В северна посока кварталът граничи със Западен парк.

През квартала минава автобусна линия 56.

Улици и произход на имената им

редактиране
Път Наречен на Местоположение
„300“ Карта
„301“ Карта
„301А“ Карта
„302“ Карта
„303“ Карта
„304“ Карта
„305“ Карта
„306“ Карта
„307“ Карта
„308“ Карта
„309“ Карта
„310А“ Карта
„311“ Карта
„312“ Карта
„312А“ Карта
„313“ Карта
„315“ Карта
„315А“ Карта
„316“ Карта
„318“ Карта
„319“ Карта
„320“ Карта
„322“ Карта
„323“ Карта
„349“ Карта
„734“ Карта
„736“ Карта
„746“ Карта
„761“ Карта
„762“ Карта
„763“ Карта
„764“ Карта
„765“ Карта
„766“ Карта
„767“ Карта
„768“ Карта
„Банско“ Банско, град в Разложко Карта
„Баня“ ? Карта
„Барите“ Местен обект Карта
„Белослав“ Белослав, град във Варненско Карта
„Блага вест“ Благовещение, евангелско събитие Карта
„Богданица“ ? Карта
„Борис Сарафов“ Борис Сарафов (1872 – 1907), революционер Карта
„Ботевград“ Ботевград, град в Западна България Карта
„Братска дружба“ Отношения между България и СССР, двустранни отношения Карта
„Владимир Куртев“ Владимир Куртев (1888 – 1946), революционер Карта
Възкресение Възкресение, религиозна концепция Карта
„Гайтанци“ ? Карта
„Георги Папанчев“ Георги Папанчев (1872 – 1903), революционер Карта
„Доростол“ Силистра, град в Североизточна България Карта
„Друган“ Друган, село в Радомирско Карта
„Дръстър“ Силистра, град в Североизточна България Карта
„Елисейна“ Елисейна, село във Врачанско Карта
„Житница“ ? Карта
„Западна“ Запад, географска посока Карта
„Иван Гарванов“ Иван Гарванов (1869 – 1907), революционер Карта
„Кирил Григоров“ Кирил Глигоров (1903 – 1925), революционер Карта
„Книжовник“ ? Карта
„Крепост“ Крепост, военно съоръжение Карта
„Кубан“ Кубан, река в Русия Карта
„Лайбниц“ Готфрид Лайбниц (1646 – 1716), германски философ и математик Карта
„Лвов“ Лвов, град в Западна Украйна Карта
„Лютика“ ? Карта
„Медковец“ Медковец, село в Ломско Карта
„Метал“ Метал, група вещества Карта
„Метохия“ Метохия, село в Кюстендилско Карта
„Мирни дни“ ? Карта
„Монтевидео“ Монтевидео, столицата на Уругвай Карта
„Народоволец“ Народна воля, руска политическа организация Карта
„Несебър“ Несебър, град в Поморийско Карта
Никола Мушанов Никола Мушанов (1872 – 1951), политик Карта
„Нов живот“ ? Карта
„Павел Шатев“ Павел Шатев (1882 – 1951), революционер Карта
„Полска калина“ ? Карта
„Президент Линкълн“ Ейбрахам Линкълн (1809 – 1965), американски политик Карта
„Ришки проход“ Ришки проход, проход в Стара планина Карта
„Сали Яшар“ Сали Яшар, герой от „Песента на колелетата“ на Йордан Йовков Карта
„Стразимировци“ Стрезимировци, село в Трънско Карта
„Стубела“ Местен обект Карта
„Суходолска“ Суходол, квартал на София Карта
„Тумба“ ? Карта

Източници

редактиране
  1. Николета Попкостадинова, „Ромите са изолирани от бума в заетостта на Балканите“, Balkan Investigative Reporting Network, 16 ноември 2007 г.
  2. а б „ЕВРОПА-ИНФО 8 АВГУСТ 2006 г.“[неработеща препратка], ИнфоРадио, 8 август 2006 г.
  3. Стоянова, Пламена. Циганите в годините на социализма: политиката на българската държава към циганското малцинство (1944 – 1989). София, Парадигма, 2017. ISBN 978-954-326-298-4. с. 254 – 255.

Литература

редактиране

Вижте още

редактиране