Източен Тимор

държава в Югоизточна Азия

Източен Тимор, с официално наименование Демократична република Тимор-Леще е островна държава в Югоизточна Азия. Намира се в източния край на Индонезийския архипелаг, на северозапад от Австралия и заема източната половина от остров Тимор. Столицата на страната е град Дили.

Източен Тимор
Repúblika Demokrátika Timor-Leste[1]
República Democrática de Timor-Leste[2]
      
Девиз: Unidade, Acção, Progresso
(„Единство, Действие, Прогрес“)
Химн: Pátria
Местоположение на Източен Тимор
Местоположение на Източен Тимор
СтолицаДили
Най-голям градДили
Официален езикпортугалски език
тетун[б 1]
Религиякатолицизъм (97,6%)
протестантство (2%)
Демонимизточнотиморец
Климатсубекваториален
Управление
Формаунитарна полупрезидентска конституционна република
 • ПрезидентФрансиско Гутериш
 • Министър-председателТаур Матан Руак
ОрганизацииООН
История
 • Португалски Тимор16 век
 • Независимост
от Португалия
28 ноември 1975 г.
 • Индонезийска анексия17 юли 1976 г.
 • Администрация
на ООН
25 октомври 1999 г.
 • Независимост20 май 2002 г.
География
Площ
 • Общо14 918 km2 (154-то)
 • Води (%)незначителен
Население
 • 2020Повишение 1 340 513
 • оценка, 20151 183 643
 • Гъстота86,9 души/km²
 • Градско нас.31,3% (163-то)
Икономика
БВП (ППС)≈ 2019
 • Общо$ 7,221 млрд.
 • На човек$ 5561[3]
БВП (ном.)≈ 2019
 • Общо$ 3,145 млрд.
 • На човек$2422
ИЧР (2018)Повишение 0,626
среден · 131-во
Прод. на живота69,3 години (132-ро)
Детска смъртност45,8/1000 (171-во)
Грамотност50,1% (159-о)
ВалутаЩатски долар[б 2] (USD)
Други данни
Часова зонаUTC+9
Автомобилно движениеляво
Код по ISOTL
Интернет домейн.tl
Телефонен код+670
ITU префикс4WA-4WZ
Официален сайтtimor-leste.gov.tl
  1. По Конституция са признати още 15 национални езика.
  2. В употреба е и сентаво.
Източен Тимор в Общомедия
Остров Тимор, поделен между Западен Тимор (Индонезия) и Източен Тимор

ЕтимологияРедактиране

Наименованието на страната произлиза от думата „тимур“, означаваща „изток“ на индонезийски и малайски. „Леще“ означава „изток“ на португалски.

Официалното название на страната на португалски е República Democrática de Timor-Leste[4], а на езика тетум – Repúblika Demokrátika Timór-Leste[5].

ИсторияРедактиране

Португалия започват да търгува с остров Tимор през ранния XVI в. и в средата на века го колонизират. Съперничеството с Холандия през 1859 г. принуждава Португалия да отстъпи западната част на острова.

По време на Втората световна война островът е под японска окупация в периода 1942 – 1945 г. След капитулацията на Япония Португалия възстановява политическия и военен контрол върху колонията си. Източен Тимор обявява независимост от Португалия на 28 ноември 1975 г. и девет дни по-късно е нападнат и окупиран от индонезийски войски. Той влиза в състава на Република Индонезия през юли 1976 г. като провинция Тимор Тимур (Източен Тимор).

През следващите две десетилетия се провежда неуспешна кампания на умиротворяване, по време на която загиват между 100 000 и 250 000 души. На 30 август 1999 г. в национално допитване, подкрепено от ООН, населението на Източен Тимор гласува за независимост от Индонезия.

Периодът между референдума и пристигането на международни умиротворителни войски в края на септември 1999 г. е белязан от сблъсъци между различни фракции, някои от които подкрепяни от Индонезия. Загиват 1 400 тиморци, а други 300 000 преселват в Западен Тимор като бежанци. По-голямата част от инфраструктурата на страната, включително домове, напоителни системи, водопроводи, училища и почти 100% от електрическата мрежа са унищожени.

На 20 септември 1999 г. в страната пристигат австралийски умиротворителни сили от Международни сили за Източен Тимор (INTERFET) и слагат край на насилието. На 20 май 2002 г. Източен Тимор официално е обявен за независима държава, с което става първата нова независима страна за XXI век.

В края на април 2006 г. вътрешно напрежение принуждава правителството на Източен Тимор да отправи молба към австралийското правителство, което изпраща военни сили в страната в края на май. През август Съвета за сигурност на ООН започва мисия, която включва наемане на около 1 600 души на работа в полицейските сили. В резултата на подкрепата на международната общност, в периода април – юни 2007 г. правителството успява да запази мирната атмосфера по време на президентските и парламентарните избори и ситуацията е окончателно стабилизирана.

ГеографияРедактиране

Източен Тимор се намира на остров Тимор, част от Малайския архипелаг в Югоизточна Азия.

Релефът е планински.

Заема площ от 15 007 km².

Граничи с Индонезия – 228 km гранична ивица.

Брегова ивица – 706 km.

КлиматРедактиране

Субекваториален, горещ и влажен. Сезони – сух и дъждовен.

Островът често е връхлитан от тропични циклони.

Държавно устройствоРедактиране

НаселениеРедактиране

1 019 252 жители.

Обединени в етнически групи:

  • Малайци-полинезийци
  • Папуаси
  • Китайци

Прираст – положителен – 2,12 %

РелигияРедактиране

Официални езициРедактиране

Неофициални езициРедактиране

Административно делениеРедактиране

 
Административно деление

13 окръга:

  • Аилеу
  • Айнаро
  • Баукау
  • Бобонаро (Малиана)
  • Кова-Лима (Суай)
  • Дили
  • Ермера
  • Лаутем
  • Ликика
  • Манутуту
  • Мануфахи
  • Окуси
  • Викуке

Национален празникРедактиране

28 ноември – „Денят на Независимостта“

ИкономикаРедактиране

Източен Тимор е с нисък среден доход. Населението на страната продължава да страда от болести, причинени от десетилетията борба за независимост срещу Индонезия, нанесени са щети на инфраструктурата и разселените хиляди цивилни граждани.

Източен Тимор се намира на 158-о място по индекс на човешко развитие (ИЧР) между страните в света, втората най-ниска в Азия.

Развито е предимно селското стопанство – 25%, произвежда се:

Индустрия – 17,2%

Обслужване и туризъм – 57,4%

Износ – предимно кафе, сандалово дърво и ванилия.

Внос – 237 милиона $, предимно храни.

Национална валута на страната от януари 2000 г. е щатският долар. Освен това, от 2003 г. се използват собствени монети от тиморско сентаво, съответстващо по курс на американския цент. В обращение са монети с номинал 1, 5, 10, 25, 50, 100 и 200 сентаво.

ТранспортРедактиране

Шосейната мрежа е 3800 km (480 km асфалтирани).

Аерогари – 8 (3 с асфалтирани писти).

ИзточнициРедактиране