Отваря главното меню

Източен Тимор (официално наименование: Демократична република Тимор-Леще) е островна държава в Югоизточна Азия. Намира се в източния край на Индонезийския архипелаг, на северозапад от Австралия и заема източната половина от остров Тимор. Столицата на страната е град Дили.

Демократична република Тимор-Леще
на португалски: República Democrática de Timor-Leste
      
Девиз: Unidade, Acção, Progresso
Чест, Родина, Народ
Национален химн: Pátria
Местоположение на Източен Тимор
Местоположение на Източен Тимор
География и население
Площ 14 918,72 km²
(на 154-то място)
Климат субекваториален
Столица Дили
8° ю. ш. 125° и. д. / 8.55° ю. ш. 125.56° и. д.
Най-голям град Дили
Официален език португалски и тетун(1)
Население
(пребр., 2015)
1 167 242
Гъстота на нас. 79,1 души/km²
Управление
Форма унитарна полупрезидентска конституционна република
Президент Франсиско Гутериш
Министър-председател Таур Матан Руак
Организации ООН
История
Независимост от Португалия
28 ноември 1975
Икономика
БВП (ППС, 2019) $7,221 млрд.
БВП на човек (ППС) $5,561[1]
БВП (ном., 2019) $3,145 млрд.
БВП на човек (ном.) $2,422
ИЧР (2017) Повишение 0.625 (среден)
(132-ро)
Валута Щатски долар(2) (USD)
Други данни
Часова зона UTC +9
Код по ISO TL
Интернет домейн .tl
Телефонен код +670
Официален сайт timor-leste.gov.tl
(1): По Конституция са признати още 15 национални езика.
(2): В употреба е и сентаво.
Демократична република Тимор-Леще в Общомедия
Източен Тимор

ЕтимологияРедактиране

Наименованието на страната произлиза от думата „тимур“, означаваща „изток“ на индонезийски и малайски. „Леще“ означава „изток“ на португалски.

ИсторияРедактиране

Португалците търгуват с островите още в началото на 16 век и го колонизират в средата на века. Португалия го владее до 1859 г., когато отстъпва западната част от острова на Холандия. Източната част на острова остава португалско владение под името Португалски Тимор.

Източен Тимор обявява независимост на 28 ноември 1975 г. Девет дни по-късно е окупиран от индонезийските въоръжени сили. Следва насилствено обединение с Индонезия през юли 1976 година, която го обявява за своя провинция. През следващите 20 години в Източен Тимор загиват повече от 100 000 души.

На 30 август 1999 г. в национално допитване, подкрепено от ООН, населението на Източен Тимор гласува за независимост от Индонезия. В периода 1999 – 2001 г. милиции, поддържани от Индонезия, провеждат акции на тероризиране и насилие над населението.

На 20 май 2002 г. Източен Тимор е международно признат като самостоятелна държава. Това е първата нова независима държава за 21 век.

ГеографияРедактиране

 
Административно деление

Източен Тимор се намира на остров Тимор, част от Индонезийския архипелаг в югоизточна Азия.

Релефът е планински.

Заема площ от 15 007 km².

Граничи с Индонезия – 228 km гранична ивица.

Брегова ивица – 706 km.

КлиматРедактиране

Субекваториален, горещ и влажен. Сезони – сух и дъждовен.

Островът често е връхлитан от тропически циклони.

Държавно устройствоРедактиране

НаселениеРедактиране

1 019 252 жители.

Обединени в етнически групи:

  • Малайци-полинезийци
  • Папуаси
  • Китайци

Прираст – положителен – 2,12 %

РелигияРедактиране

Официален езикРедактиране

Административно делениеРедактиране

13 окръга

  • Аилеу
  • Айнаро
  • Баукау
  • Бобонаро (Малиана)
  • Кова-Лима (Суай)
  • Дили
  • Ермера
  • Лаутем
  • Ликика
  • Манутуту
  • Мануфахи
  • Оуесуси
  • Викуке

Национален празникРедактиране

28 ноември – „Денят на Независимостта“

ИкономикаРедактиране

Източен Тимор е с нисък среден доход. Населението на страната продължава да страда от болести, причинени от десетилетията борба за независимост срещу Индонезия, нанесени са щети на инфраструктурата и разселените хиляди цивилни граждани.

Източен Тимор се намира на 158-мо място по индекс на човешко развитие (ИЧР) между страните в света, втората най-ниска в Азия.

Развито е предимно селското стопанство – 25%, произвежда се:

Индустрия – 17,2%

Обслужване и туризъм – 57,4%

Износ – предимно кафе, сандалово дърво и ванилия.

Внос – 237 милиона $, предимно храни.

Парична единица – Щатски долар.

ТранспортРедактиране

Шосейната мрежа е 3800 km (480 km асфалтирани).

Аерогари – 8 (3 с асфалтирани писти).

ИзточнициРедактиране