Тим Хенман (на английски: Tim Henman) е първият британски тенисист след Роджър Тейлър през 1970-те, който достига полуфинал на турнира по тенис в Уимбълдън. Хенман е роден на 6 септември 1974 г. в Оксфорд, Англия.

Тим Хенман
Tim Henman
Тим Хенман, 2006 г.
Тим Хенман, 2006 г.
Информация
Държава Великобритания
Роден
16 септември 1974 г.  (на 50 г.)
Живее вЛондон, Великобритания
Височина / Тегло185 cm / 77 kg
Кариера
Професионална1993
Оттеглил се2007
Пари от наградни фондове11 635 542 щ.д.
Сингъл
Победи-загуби496–274
Титли от ATP11
Най-висока позиция4 (08 юли 2002)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия4-ти кръг
2000, 2001, 2002
Ролан Гарос1/2 финал
2004
Уимбълдън1/2 финал
1998, 1999, 2001, 2002
ОП на САЩ1/2 финал
2004
Двойки
Победи-загуби89–81
Титли от ATP4
Най-висока позиция62 (21 февруари 2000)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия1-ви кръг
1996, 1997, 1998
Ролан Гарос3-ти кръг
1996
Уимбълдън2-ри кръг
1994
ОП на САЩ2-ри кръг
1996
Отборно
Купа ДейвисВеликобритания
1994 – 2004, 2007
Световна отборна купаВеликобритания
1999, 2002
Друго
Летни олимпийски игри
Сребърен медал Атланта 1996 – двойки
Информацията е актуална към 2 септември 2024
Тим Хенман в Общомедия

Юношески години

редактиране

Хенман не впечатлява като юноша. Треньорите му предричат, че едва ли би могъл да пробие даже в топ 200. Хенман често отпада рано в различните юношески турнири, но не се отказва и става шампион на Великобритания до 18 години през 1992 г. Година по-късно става професионалист.

 
Тим Хенман на Уимбълдън (2005)
 
Тим Хенман (2007)
 
Анакон трвнира Тим Хенман

Дебютът си на Уимбълдън Хенман прави през 1994 г., когато губи от германеца Давид Приносил в четири сета. През 1996 г. Хенман вече е в топ 100, за първи път достига до четвъртфиналите на Уимбълдън и се ражда така наречената Хенмания – група от фанатични фенове на Хенман, които го подкрепят бурно в мачовете му на Уимбълдън. По пътя си Хенман побеждава шампиона от Откритото първенство на Франция същата година Евгени Кафелников в пет сета, но губи от Тод Мартин. Англичаните виждат в него надеждата за бъдещ шампион на Уимбълдън, за първи път от титлата на Фред Пери през 1936 г. През следващата, 1997 г. Хенман отново достига четвъртфиналите на Уимбълдън като по пътя си побеждава защитаващия титлата си холандец Рихард Крайчек. Хенман губи от Михаел Щих в три сета. През 1998, 1999, 2001, 2002 г. Хенман достига до фазата на полуфиналите като и четирите пъти бива спрян от бъдещия шампион. Два пъти Сампрас, и по един път Хюит и Иванишевич спират Хенман от мечтаната титла. В мача срещу Иванишевич Хенман води с 2-1 сета като печели третия с 6-0 за по-малко от 15 минути, но дъжд прекъсва мача и хърватинът впоследствие обръща резултата. През 2002 г. Хенман достига четвърто място в световната ранглиста, най-високото, което до този момент е заемал, а също така заема втората позиция в по-малката ранглиста на АТП, отнасяща се само за съответната година. През 2003 г. Хенман достига четвъртфиналите на Уимбълдън губейки този път от Себастиен Грожан. В края на същата година печели и първата си титла от сериите Мастърс. Това става в Париж като по пътя си побеждава Николай Давиденко, Себастиян Грожан, Густаво Куертен, Роджър Федерер, Анди Родик и Андрей Павел, губейки само един сет през целия турнир. Това безспорно е една от на-категоричните и качествени победи в историята на турнирите от серията Мастърс.

2004 г. е най-успешната година за Хенман. На Ролан Гарос за първи път успява да мине осминафиналната фаза на турнир от Големия шлем различен от Уимбълдън, миксирайки своя стил сервис-воле с агресивна и точна игра от дъното на корта. Хенман достига до полуфиналите, където среща почти непобедимия, по това време, на землени настилки аржентинец Гилермо Кория и води с 6-3, 4-2, но Кория обръща резултата и повежда с 2-1 сета. Хенман обаче води с 5-3 в четвъртия и сервира за него, но не печели нито гейм повече. Хенман достига до четвъртфинал на Уимбълдън, където губи от Марио Анчич, както и полуфинал на US Open, където губи от Роджър Федерер. Хенман достига още финал на турнира от сериите Мастърс в Индиан Уелс, но губи от Федерер, след като преди това отстранява Анди Родик. Хенман завършва годината в топ 8 и се класира за турнира Мастърс Къп в Хюстън, където е в група с Родик, Сафин и Кория. Хенман завършва трети и не продължава на полуфиналите.

2005 г. започва също обнадеждаващо за него, след като достига четвъртфинали на първите два турнира от сериите Мастърс в Маями и Индиан Уелс, но губи шокиращо във втори кръг на Уимбълдън от Дмитри Турсунов. През 2006 и 2007 Хенман също губи втори кръг на Уимбълдън, но заявява в интервюта, че няма никакво намерение да се отказва от тениса. С постиженията си Хенман е най-добрият британски състезател в Опън ерата. Той има 11 титли и спечелени над 11 милиона долара. Завършва в топ 20 в осем поредни години.

На 23 август, 2007 година Тим Хенман обявява на пресконференция в Ню Йорк, че ще се откаже от тениса след двубоя на Великобритания срещу Хърватия за Купа Дейвис през септември.

Стил на игра

редактиране

В ранните си години Хенман играе класическото сервис-воле, но в последно време се задържа все повече на основната линия, заради по-бавните настилки и по-тежките топки в сравнение с преди. За мнозина специалисти, начело с Джон Макенроу, Хенман притежава най-добрите волета в историята на тениса. Хенман споделя в интервюта, че бекхендът е по-стабилният му удар, но от форхенд прави повече печеливши удари.

Извън тениса

редактиране

Хенман подкрепя футболния клуб Оксфорд Юнайтед както и Фулъм. Хенман често играе голф. През 1999 г. се жени за дългогодишната си приятелка Луси Хелд като от нея има две деца на име Роуз Елизабет и Оливия.

При новогодишните почести през 2004 г. Тим Хенман е назначен за рицар на OBE.[1]

Кариерна статистика

редактиране
година турнир съперник във финала резултат
2003 Париж Мастърс   Андрей Павел 6–2, 7–6(8–6), 7–6(7–2)
година турнир съперник във финала резултат
2000 Синсинати Оупън   Томас Енквист 6–7(5–7), 4–6
2002 Индиън Уелс Оупън   Лейтън Хюит 1–6, 2–6
2004 Индиън Уелс Оупън   Роджър Федерер 3–6, 3–6

ATP финали (11 титли; 28 финала)

редактиране
П–З Година Турнир Клас Настилка Опонент Резултат
Загуба 0–1 1997   Катар Оупън Световни серии Твърда   Джим Къриър 5–7, 7–6(7–5), 2–6
Победа 1–1 1997   Сидни Интернешънъл Световни серии Твърда   Карлос Моя 6–3, 6–1
Загуба 1–2 1997   Шампионат на ЕО Шампионски Килим (з)   Марк Росе 2–6, 5–7, 4–6
Победа 2–2 1997   Ташкент Оупън Световни серии Твърда   Марк Росе 7–6(7–2), 6–4
Загуба 2–3 1998   Сидни Интернешънъл Световни серии Твърда   Карол Кучера 5–7, 4–6
Загуба 2–4 1998   Лос Анджелис Оупън Световни серии Твърда   Андре Агаси 4–6, 4–6
Победа 3–4 1998   Ташкент Оупън Световни серии Твърда   Евгени Кафелников 7–5, 6–4
Победа 4–4 1998   Суис Индорс Световни серии Килим (з)   Андре Агаси 6–4, 6–3, 3–6, 6–4
Загуба 4–5 1999   Катар Оупън Световни серии Твърда   Райнер Шютлер 4–6, 7–5, 1–6
Загуба 4–6 1999   Ротердам Оупън Шампионски Килим (з)   Евгени Кафелников 2–6, 6–7(3–7)
Загуба 4–7 1999   Куинс Клъб Чемпиъншипс Световни серии Трева   Пийт Сампрас 7–6(7–1), 4–6, 6–7(4–7)
Загуба 4–8 1999   Суис Индорс Световни серии Килим (з)   Карол Кучера 4–6, 6–7(10–12), 6–4, 6–4, 6–7(2–7)
Загуба 4–9 2000   Ротердам Оупън Межд. Голд Твърда (з)   Седрик Пиолин 7–6(7–3), 4–6, 6–7(4–7)
Загуба 4–10 2000   Тенис Ченъл Оупън Международни Твърда   Лейтън Хюит 4–6, 6–7(2–7)
Загуба 4–11 2000   Синсинати Оупън Мастърс Твърда   Томас Енквист 6–7(5–7), 4–6
Победа 5–11 2000   Виена Оупън Межд. Голд Твърда (з)   Томи Хаас 6–4, 6–4, 6–4
Победа 6–11 2000   Брайтън Интернешънъл Международни Твърда (з)   Доминик Хърбати 6–2, 6–2
Победа 7–11 2001   Копенхаген Оупън Международни Твърда (з)   Андреас Винчигера 6–3, 6–4
Загуба 7–12 2001   Куинс Клъб Чемпиъншипс Световни серии Трева   Лейтън Хюит 6–7(3–7), 6–7(3–7)
Победа 8–12 2001   Суис Индорс Световни серии Твърда (з)   Роджър Федерер 6–3, 6–4, 6–2
Победа 9–12 2002   Аделаида Интернешънъл Международни Твърда   Марк Филипусис 6–4, 6–7(6–8), 6–3
Загуба 9–13 2002   Ротердам Оупън Межд. Голд Килим (з)   Никола Ескюде 6–3, 6–7(7–9), 4–6
Загуба 9–14 2002   Индиън Уелс Оупън Мастърс Твърда   Лейтън Хюит 1–6, 2–6
Загуба 9–15 2002   Куинс Клъб Чемпиъншипс Световни серии Трева   Лейтън Хюит 6–4, 1–6, 4–6
Победа 10–15 2003   Вашингтон Оупън Международни Твърда   Фернандо Гонсалес 6–3, 6–4
Победа 11–15 2003   Париж Мастърс Мастърс Килим (з)   Андрей Павел 6–2, 7–6(8–6), 7–6(7–2)
Загуба 11–16 2004   Индиън Уелс Оупън Мастърс Твърда   Роджър Федерер 3–6, 3–6
Загуба 11–17 2006   Япония Оупън Межд. Голд Твърда   Роджър Федерер 3–6, 3–6

Източници

редактиране
  1. London Gazette 57155, 31 December 2003, page 11

Външни препратки

редактиране