Тихомир (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тихомир.
Тихомир е село в Южна България. Намира се в община Кирково, област Кърджали.
Тихомир | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 929 души[1] (15 март 2024 г.) 37 души/km² |
Землище | 25,124 km² |
Надм. височина | 557 m |
Пощ. код | 6898 |
Тел. код | 03673 |
МПС код | К |
ЕКАТТЕ | 72463 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кърджали |
Община – кмет | Кирково Шинаси Сюлейман (ДПС; 2015) |
Кметство – кмет | Тихомир Росица Мюзюрска (ГЕРБ) |
Тихомир в Общомедия |
География
редактиранеСело Тихомир се намира в планински район. На 60 км южно от гр. Кърджали, на границата с Гърция.
История
редактиранеВ близост до с. Тихомир се намират два моста, за които се предполага, че са от времето на римляните – „Римският мост“. До 1934 година селото се нарича Терзи юрен.
Според някои източници селото е заселено към XVI век от преселници от Беломорска Тракия и три семейства от Македония и Арнаутлука.[2] В 1830 година селото има 120 къщи, в 1878 – 180, в 1912 – 210, а в 1920 – 250[3].
Жители
редактиранеНаселението на село Тихомир е приблизително 1000 души.
Говорът (диалект) от село Тихомир е родопски, той се приема за един от най-старинните български говори с голямо значение за проучването на историята на българския език.[4]
В селото има четири махали – Горна, Средна, Спретиня и Нова.
Редовни събития
редактиранеВ селото всяка година се провеждат различни празници и събори, свързани с родопската култура.
Други
редактиранеСелото се намира в спокоен регион, има красива природа, чист планински въздух и добродушни хора, но замърсяването е един от най-големите проблеми на красивото село. Хората в село Тихомир са предимно земеделци, занимаващи се предимно с отглеждането на тютюн. В селото има също и шивашки цех, даващ работа на около 200 души. В Тихомир има детска градина, начално и основно училище – ОУ „Васил Левски“, грижещо се за възпитанието и образоването на децата. Завършена е сградата на средното училище. Голяма част от завършилите ученици продължават образованието си като студенти в различни висши учебни заведения из страната.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Кабасанов, Ст. Един старинен български говор, София 1963, с. 5.
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 306.
- ↑ Велчева, Боряна и Ърнест Скатън. Към историята на един старинен български говор, в: Българският език през ХХ век, София 2001, с. 244 – 247.