Кирково (община)

община в България
(пренасочване от Община Кирково)
Вижте пояснителната страница за други значения на Кирково.

Община Кирково се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

Община Кирково
Общи данни
ОбластКърджали
Площ537.871 km²
Население22 317 души
Адм. центърКирково
Брой селища73
Сайтkirkovo.bg
Управление
КметШинаси Сюлейман
(ДПС; 2015)
Общ. съвет29 съветници
Община Кирково в Общомедия
Топографска карта на община Кирково.

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината е разположена в южната част на област Кърджали. С площта си от 537,871 km2 е 3-та по големина сред 7-те общини на областта, което съставлява 16,75% от територията на областта. Община Кирково е най-южната община на България (връх Вейката). Границите ѝ са следните:

Природни ресурси редактиране

Релеф редактиране

Релефът на община Кирково е средно-, ниско планински и хълмист. Тя се намира изцяло в пределите Източните Родопи. В централните части на общината са разположени няколко сравнително големи долинни разширения по теченията на река Върбица и десният ѝ приток Чорбаджийска река (Къзълач) – в района на селата Бенковски, Кирково и Подкова. В коритото на Върбица, северно от село Брегово се намира най-ниската точка на общината – 265 m н.в.

От всички страни тези обширни долинни разширения са обградени от четири средно- и нископланински рида, части от Източните Родопи. В южната част на община Кирково се простират северните склонове и разклонения на мощния граничен с Гърция рид Гюмюрджински снежник. В него, на границата с Република Гърция се намира връх Вейката (1463 m), най-южната точка на България и най-високата точка на общината. Източно от прохода Маказа, по границата с Гърция се простира най-западната част на рида Мъгленик с максимална височина Върха (952 m), разположен на граничната бразда, югозападно от село Тихомир. Източните части на общината се заемат западните склонове и разклонения на друг източнородопски рид Стръмни рид с посока на простиране от юг на север. Неговата максимална височина е едноименният му връх (960 m), разположен североизточно от село Нане. И накрая, на север и запад от долината на Върбица, в северната част на община Кирково се простират крайните южни и югоизточни части на устренския рид (югоизточно разклонение на рида Жълти дял) със Зли връх (710 m), разположен северно от село Стоманци.

Води редактиране

Основна водна артерия на общкина Кирково е река Върбица (десен приток на Арда). Тя навлиза в общината от община Златоград западно от село Пресека. До село Крилатица тече в източна посока, след което завива на север-североизток и северно от село Брегово напуска пределите на общината. По нейното течение в границите на община Кирково има две големи долинни разширения – в райна на селата Бенковски и Подкова, заети от обработваеми земи. Основни притоци на Върбица в пределите на общината са реките: леви – Папаздере (влива се при село Добромирци), Ахряндере (при село Бенковски), Олудере (при Дрянова глава) и Циганско дере (при село Върбен); десни – Дранговска река (при село Дрянова глава), Чорбаджийска река (Къзълач, при село Подкова) и Арпалъшко дере (при село Старейшино). Десният приток на ВърбицаЧорбаджийска река (Къзълач) протича изцяло през общината и в района между селата Горно Къпиново и Кирково образува третото в общината обширно и плодородно долинно разширение.

Най-югоизточните части на община Кирково се отводняват от най-горното течение на река Кесебир (Вировица, ляв приток на Крумовица, от басейна на Арда).

ОбщинаКирково се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до изчерпване на подпочвените водни запаси. Всичките изброени по-горе реки са с непостоянен воден режим, като след продължителни дъждове и през пролетта прииждат, като някои от тях са с пороен характер и влачат големи количества наносни материали. На територията на общината са изградени 63 водоема предназначени за напояване на земеделските земи. По-значителни от тях са язовирите: „Мъгляне“ („Бенковски“, с капацитет 8 млн. m3), „Амбарица“ („Чакаларово“, 150 хил. m3) и язовира в местността Голяма нива до село Домище (30 хил. m3).

Климат редактиране

Климатът на общината е преходно–средиземноморски със средната годишна температура между 11 °C и 13,2 °C. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 521 mm, която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001 г.

Минерални ресурси редактиране

На територията на община Кирково са открити няколко находища на полезни изкопаеми. При село Яковица има находище на хромови и железни руди, в с. Костурино – на хромова руда, залежи от оловно-цинкови руди са открити край селата Шумнатица, Чакаларово и Джерово. Находищата на полезни изкопаеми не се експлоатират. На територията на общината има и находища на нерудни полезни изкопаеми – азбест, кианит, дистен, фелицит, гранити, мрамори и други използвани в строителството.

Населени места редактиране

Общината има 72 населени места с общо население 20 442 жители към 7 септември 2021 г.[1]

Списък на населените места в община Кирково, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Априлци 97 1,735 Медевци 86 3,403 Бакаджик
Бенковски 2321 13,912 Кирлик, Кирил Метличина 165 - Генерал Панайотово, в з-щето на с. Кърчовско
Брегово 95 2,475 Метличка 22 6,548 Мухаремоглар
Вълчанка 113 5,796 Могиляне 458 6,494 Юртчулар
Върбен 716 5,854 Айваз Мъглене 166 5,079 Булутлар
Върли дол 1 2,323 Сарп дере Нане 5,041 Наназлъ даг
Горно Кирково 438 5,102 Орлица 142 13,842 Узун химетлер, Протогерово
Горно Къпиново 218 15,679 Горньо Къпиньово Островец 271 3,001 Ада кьой
Горски извор 550 15,868 Куруджа дере Пловка 68 4,652 Тюрк геве
Гривяк 102 2,435 Кара Ахмедлер Подкова 322 3,712 Налбантлар
Дедец 97 2,421 Деделер Пресека 282 10,715 Чатак
Делвино 111 5,654 Делвелер Първенци 62 1,417 Ходжа кьой
Джерово 254 5,715 Арабаджии Първица 316 5,362 Торфулу
Добромирци 388 3,583 Емирлер Растник 179 2,773 Томашлар
Долно Къпиново 264 16,846 Долно Къпиньово Самодива 301 7,040 Аша Коджа Юмер
Домище 341 7,877 Анлък Самокитка 36 6,423 Сараджа Виран
Дрангово 817 47,707 Биюк ип дере Светлен 22 5,935 Кабиллер, Кабиле
Дружинци 293 - Ортакчии, Полянци, в з-щето на с. Завоя Секирка 30 2,961 Папарджик, Тагарджиклер
Дрянова глава 98 2,059 Сюлюмезлер Средско 115 4,895 Ортаджи
Дюлица 327 6,046 Айваджик Старейшино 85 5,058 Шехлер
Еровете 101 2,087 Хорозлу, Аразлъ Старово 318 6,225 Коджа Юмер
Завоя 297 4,282 Ени махле Стоманци 227 4,963 Чиликли
Загорски 74 1,745 Кърджалар Стрижба 95 16,084 Къркъм
Здравчец 144 5,713 Небирлер Тихомир 941 25,124 Терзи юрен
Каялоба 244 7,339 Каслоба Фотиново 818 7,355 Хатиболар
Кирково 685 2,964 Хаджийско 308 3,598 Хаджи махле, Искрил
Китна 288 7,613 ЮНакиплер Царино 1 8,190 Хасъ юрт
Козлево 75 1,262 Марефлер Чавка 12 3,091 Шадилер
Костурино 6 - Далакча, в з-щето на с. Крилатица Чакаларово 1130 24,281 Чакал кьой
Кран 174 4,247 Кран дере Чичево 60 6,020 Кючук Ип дере
Кремен 73 12,656 Чорбаджийско 1696 26,412 Чорбаджилар
Крилатица 194 17,001 Шахпалъ Шипок 69 3,443 Ерекли
Кукуряк 186 6,360 Ерекли Шопци 350 2,816 Емирлер
Кърчовско 182 5,194 Каранджилар Шумнатица 378 19,199 Фъндаджик
Лозенградци 138 14,320 Каракаш Яковица 44 4,454
Малкоч 269 7,906 Малкоч дере Янино 96 2,489 Янаклар
ОБЩО 20442 537,871 3 населени места са без землища

Административно-териториални промени редактиране

  • Указ № 282/обн. 21.05.1927 г. – признава н.м. Къшла дере (от с. Дрангово) за м. Къшла дере;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Сапдере на с. Бързия;
– преименува с. Куруджа дере на с. Горски извор;
– преименува с. Арабаджии на с. Джерово;
– преименува с. Анлък на с. Домище;
– преименува с. Биюк ип дере (Голямо Ип дере) на с. Дрангово;
– преименува с. Ортакчии на с. Дружинци;
– преименува с. Дегермен теке на с. Жерка;
– преименува с. Ени махле на с. Завоя;
– преименува м. Къшла дере на м. Зимица;
– преименува с. Далакча на с. Костурино;
– преименува с. Каракаш на с. Лозенградци;
– преименува с. Узун химетлер на с. Протогерово;
– преименува с. Къркъм на с. Стрижба;
– преименува с. Терзи юрен на с. Тихомир;
– преименува с. Хасъ юрт на с. Царино;
– преименува с. Чакал кьой на с. Чакаларово;
– преименува с. Фъндаджик на с. Шумнатица;
  • МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Хатиболар на с. Фотиново;
– преименува с. Чорбаджилар на с. Чорбаджийско;
  • МЗ № 3302/обн. 26.09.1934 г. – преименува с. Емирлер на с. Добромирци;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Фарфарал на с. Веслец;
– преименува с. Сарп дере на с. Върли дол;
– преименува с. Али паша на с. Генерал Панайотово;
– преименува с. Кара Ахмедлер на с. Гривяк;
– преименува с. Деделер на с. Дедец;
– преименува с. Делвелер на с. Делвино;
– преименува с. Сюлюмезлер на с. Дрянова глава;
– преименува с. Айваджик на с. Дюлица;
– преименува с. Едилоглар на с. Едил;
– преименува с. Хорозлу (Аразлъ) на с. Еровете;
– преименува с. Кел оглар на с. Загоричане;
– преименува с. Кърджалар на с. Загорски;
– преименува с. Неберлер на с. Здравчец;
– преименува с. Кабиллер на с. Кабиле;
– преименува с. Накиплер на с. Китна;
– преименува с. Марефлер на с. Козлево;
– преименува с. Кран дере на с. Кран;
– преименува с. Шахпалъ на с. Крилатица;
– преименува с. Ерекли на с. Кукуряк;
– преименува с. Каламджилар (Каранджилар) на с. Кърчовско;
– преименува с. Малкоч дере на с. Малкоч;
– преименува с. Бакаджик на с. Медевци;
– преименува с. Мухаремоглар на с. Метличка;
– преименува с. Юртчулар на с. Могиляне;
– преименува с. Булутлар на с. Мъглене;
– преименува с. Шаинлер на с. Мъженци;
– преименува с. Наназлъ даг (Нарезли дере) на с. Нане;
– преименува с. Ада кьой на с. Островец;
– преименува с. Бояджилар на с. Пеевско;
– преименува с. Гяур дере жоджа на с. Пенковци;
– преименува с. Тюрк геве на с. Пловка;
– преименува с. Налбантлар на с. Подкова;
– преименува с. Чатак на с. Пресека;
– преименува с. Ходжа кьой на с. Първенци;
– преименува с. Торфулу на с. Първица;
– преименува с. Томашлар на с. Растник;
– преименува с. Кол оглар на с. Робино;
– преименува с. Аша Коджа Юмер на с. Самодива;
– преименува с. Сараджа Виран на с. Самокитка;
– преименува с. Папарджик (Тагарджиклер) на с. Секирка;
– преименува с. Ортаджи на с. Средско;
– преименува с. Шехлер на с. Старейшино;
– преименува с. Коджа Юмер на с. Старово;
– преименува с. Чиликли на с. Стоманци;
– преименува с. Каин тепе на с. Трепетлика;
– преименува с. Хаджи махле на с. Хаджийско;
– преименува с. Шадилер на с. Чавка;
– преименува с. Кючук Ип дере (Малко Ип дере) на с. Чичево;
– преименува с. Ерекли на с. Шипок;
– преименува с. Емирлер на с. Шопци;
– преименува с. Къзалар на с. Ягнево;
– преименува с. Янаклар на с. Янино;
  • МЗ № 1957/обн. 16.11.1935 г. – признава н.м. Кирлик (от с. Пеевско) за отделно населено място – с. Кирил;
  • МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Кирил на с. Бенковски;
  • МЗ № 5750/обн. 24.09.1947 г. – преименува с. Генерал Панайотово на с. Метличина;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Зимица поради изселване;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Бързия на с. Бързея;
– преименува с. Горньо Капиньово на с. Горно Къпиново;
– преименува с. Долно Капиньово на с. Долно Къпиново;
– преименува с. Каслоба на с. Каялоба;
– преименува с. Протогерово на с. Орлица;
– признава н.м. Горно Кирково (от с. Кирково) за отделно населено място – с. Горно Кирково;
  • Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – признава н.м. Яковица за отделно населено място – с. Яковица;
  • Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Айваз на с. Върбен;
– преименува с. Хаджийско на с. Искрил;
– преименува с. Кабиле на с. Светлен;
  • Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – признава н.м. Вълчанка (от с. Царино) за отделно населено място – с. Вълчанка;
– признава н.м. Акча (от с. Чакаларово) за отделно населено място – с. Кремен;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава н.м. Солука (от с. Шумнатица) за отделно населено място – с. Априлци;
– признава н.м. Брегово (от с. Самодива) за отделно населено място – с. Брегово;
– признава н.м. Горно Кирково (от с. Кирково) за отделно населено място – с. Горно Кирково;
– заличава селата Едил и Жерка поради изселване;
– заличава с. Завоя и го присъединява като квартал на с. Дружинци;
– заличава с. Ягнево и го присъединява като квартал на с. Мъженци;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Бенковски и община Подкова и заедно с включените в състава им населени места ги присъединява към община Кирково;
  • Указ № 2081/обн. 10.10.1989 г. – преименува с. Дружинци на с. Полянци;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Завоя от с. Дружинци (Полянци) и признава за отделно населено място – с. Завоя;
– възстановява старото име на с. Полянци на с. Дружинци;
– заличава селата Веслец, Мъженци и Пеевско и ги присъединява като квартали на с. Бенковски;
– заличава с. Загоричане и го присъединява като квартал на с. Фотиново;
– заличава селата Пенковци и Трепетлика и ги присъединява като квартали на с. Чорбаджийско;
– заличава с. Робино и го присъединява като квартал на с. Върбен;
  • Указ № 97/обн. 17.05.1994 г. – възстановява старото име на с. Искрил на с. Хаджийско;
  • Реш. МС № 658/обн. ДВ бр.68/04.09.2015 г. – заличава с. Бързея поради изселване.

История редактиране

Община Кирково е създадена на 26.03.1914 г., като Селско общинско управление – Кирково, Гюмюрджинска околия. Многобройните административно-териториални реформи я водят на околийско подчинение към Смолян, Крумовград, Момчилград. След 09.09.1944 г. е преобразувана в Селски общински народен съвет Кирково.

При образуването на общината на 28.09.1949 г. е имало само един кмет – Мехмед Юсеинов. Впоследствие се назначава бирник за събиране на данъците от населението, с течение на времето се назначава и секретар – писар. През 1956 г. Общината е присъединена към Кърджалийска област, а след 1979 г. съществува като Селищна система Кирково. От 1987 г. Общината обединява трите селищни системи Кирково, Подкова и Бенковски с председател Наско Караджов.

През 1990 г. се назначава Временна изпълнителна управа с Председател на Временната управа Иво Младенов. През 1991 г. за кмет е избран Мустафа Емин, а за Председател на ОбС Али Юсеин. С провеждането на местни избори през 1995 г. Мустафа Емин е избран за втори мандат, а председател на ОбС е Фатме Хасан. На изборите през 1999 г. за кмет е избран Валентин Манев с председател на ОбС Назиф Юсеин.

От ноември 2003 г. до 2011 г. кмет на община Кирково е Шукран Идриз. Тя е 45-46-ия управляващ общината. На изборите през октомври 2011 г. за кмет на община Кирково е избран инж. Сали Бекир Рамадан. През октомври 2015 г. е избран 48-ият кмет на общината Шинаси Сюлейман. В изпълнението на правомощията си кметът на общината се подпомага от двама заместник кметове. Общинският съвет се състои от 29 общински съветници.

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по азбучен ред):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 21916 5808 10138 39 253 160 5518 100,00 26,50 46,26 0,18 1,15 0,73 25,18
Априлци 113 17 0 0 0 0 96 Априлци 15,04 0,00 0,00 0,00 0,00 84,95
Бенковски 2121 513 423 8 19 25 1133 Бенковски 24,18 19,94 0,37 0,89 1,17 53,41
Брегово 82 0 81 0 0 Брегово 0,00 98,78 0,00 0,00
Бързея 0 0 0 0 0 0 0 Бързея 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Вълчанка 155 0 152 0 2 Вълчанка 0,00 98,06 0,00 1,29
Върбен 500 488 0 0 10 Върбен 97,60 0,00 0,00 2,00
Върли дол 5 0 5 0 0 0 0 Върли дол 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Горно Кирково 521 486 0 34 Горно Кирково 93,28 0,00 6,52
Горно Къпиново 294 223 0 0 7 17 47 Горно Къпиново 75,85 0,00 0,00 2,38 5,78 15,98
Горски извор 670 12 643 0 0 3 12 Горски извор 1,79 95,97 0,00 0,00 0,44 1,79
Гривяк 140 0 127 0 12 Гривяк 0,00 90,71 0,00 8,57
Дедец 55 0 53 0 0 Дедец 0,00 96,36 0,00 0,00
Делвино 185 0 185 0 0 0 0 Делвино 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Джерово 335 323 0 0 0 0 12 Джерово 96,41 0,00 0,00 0,00 0,00 3,58
Добромирци 359 3 275 0 0 8 73 Добромирци 0,83 76,60 0,00 0,00 2,22 20,33
Долно Къпиново 326 314 0 0 11 Долно Къпиново 96,31 0,00 0,00 3,37
Домище 401 293 54 0 53 Домище 73,06 13,46 0,00 13,21
Дрангово 1104 1025 9 0 63 Дрангово 92,84 0,81 0,00 5,70
Дружинци 332 193 0 0 6 132 Дружинци 58,13 0,00 0,00 1,80 39,75
Дрянова глава 58 5 0 51 Дрянова глава 8,62 0,00 87,93
Дюлица 273 261 0 7 Дюлица 95,60 0,00 2,56
Еровете 101 100 0 0 Еровете 99,00 0,00 0,00
Завоя 351 56 0 292 Завоя 15,95 0,00 83,19
Загорски 43 7 5 0 0 0 31 Загорски 16,27 11,62 0,00 0,00 0,00 72,09
Здравчец 156 155 0 0 Здравчец 99,35 0,00 0,00
Каялоба 210 0 206 0 0 0 4 Каялоба 0,00 98,09 0,00 0,00 0,00 1,90
Кирково 724 387 9 0 7 7 314 Кирково 53,45 1,24 0,00 0,96 0,96 43,37
Китна 214 27 150 0 0 0 37 Китна 12,61 70,09 0,00 0,00 0,00 17,28
Козлево 38 5 0 32 Козлево 13,15 0,00 84,21
Костурино 19 0 19 0 0 0 0 Костурино 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Кран 268 0 268 0 0 0 0 Кран 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Кремен 102 97 0 0 0 5 0 Кремен 95,09 0,00 0,00 0,00 4,90 0,00
Крилатица 173 0 169 0 0 4 0 Крилатица 0,00 97,68 0,00 0,00 2,31 0,00
Кукуряк 214 0 211 0 0 0 3 Кукуряк 0,00 98,59 0,00 0,00 0,00 1,40
Кърчовско 178 0 176 0 0 Кърчовско 0,00 98,87 0,00 0,00
Лозенградци 224 9 0 213 Лозенградци 4,01 0,00 95,08
Малкоч 299 298 0 0 Малкоч 99,66 0,00 0,00
Медевци 47 4 41 0 0 0 2 Медевци 8,51 87,23 0,00 0,00 0,00 4,25
Метличина 162 0 162 0 0 0 0 Метличина 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Метличка 30 0 30 0 0 0 0 Метличка 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Могиляне 275 46 220 0 0 3 6 Могиляне 16,72 80,00 0,00 0,00 1,09 2,18
Мъглене 59 0 51 0 0 3 5 Мъглене 0,00 86,44 0,00 0,00 5,08 8,47
Нане 0 0 0 0 0 0 0 Нане 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Орлица 212 40 0 0 170 Орлица 18,86 0,00 0,00 80,18
Островец 342 337 0 4 Островец 98,53 0,00 1,16
Пловка 83 0 83 0 0 0 0 Пловка 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Подкова 357 28 303 0 25 Подкова 7,84 84,87 0,00 7,00
Пресека 335 322 0 12 Пресека 96,11 0,00 3,58
Първенци 24 0 24 0 0 0 0 Първенци 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Първица 353 0 343 0 0 0 10 Първица 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Растник 114 3 7 0 0 0 104 Растник 2,63 6,14 0,00 0,00 0,00 91,22
Самодива 284 0 281 1 Самодива 0,00 98,94 0,35
Самокитка 90 89 0 0 Самокитка 98,88 0,00 0,00
Светлен 23 0 23 0 0 0 0 Светлен 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Секирка 31 0 31 0 0 0 0 Секирка 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Средско 128 0 128 0 0 0 0 Средско 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Старейшино 86 10 74 0 0 0 2 Старейшино 11,62 86,04 0,00 0,00 0,00 2,32
Старово 312 308 0 0 0 Старово 98,71 0,00 0,00 0,00
Стоманци 229 0 222 0 0 4 3 Стоманци 0,00 96,94 0,00 0,00 1,74 1,31
Стрижба 152 150 Стрижба 98,68
Тихомир 1335 792 0 213 15 312 Тихомир 59,32 0,00 15,95 1,12 23,37
Фотиново 850 3 726 0 0 5 116 Фотиново 0,35 85,41 0,00 0,00 0,58 13,64
Хаджийско 304 301 0 0 0 Хаджийско 99,01 0,00 0,00 0,00
Царино 1 0 Царино 0,00
Чавка 20 19 0 0 Чавка 95,00 0,00 0,00
Чакаларово 1355 272 6 1070 Чакаларово 20,07 0,44 78,96
Чичево 42 6 4 31 Чичево 14,28 9,52 73,80
Чорбаджийско 1964 73 1091 29 0 15 756 Чорбаджийско 3,71 55,54 1,47 0,00 0,76 38,49
Шипок 9 0 9 0 0 0 0 Шипок 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Шопци 391 333 0 53 Шопци 85,16 0,00 13,55
Шумнатица 474 455 0 0 12 Шумнатица 95,99 0,00 0,00 2,53
Яковица 67 67 0 0 0 0 0 Яковица 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Янино 33 0 33 0 0 0 0 Янино 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00

Туризъм редактиране

Историческото наследство на района дава възможност за развитие на алтернативен туризъм. На територията на общината съществуват множество исторически останки от различни епохи /виж раздел Култура/.

Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазената природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията превръщат екотуризма в един от приоритетите за развитие на общината. На територията на общината се намира връх Вейката – най-южната точка на България. За отправна точка към върха се използва хижа „Хвойнова поляна“. До нея се стига по 5-километров чакълиран път от най-южното българско село – Горно Къпиново. Хижата е бивша гранична застава, намираща се в Гюмюрджински снежник. Туристическата хижа „Хвойнова поляна“ е модернизирана с финансовата подкрепа на проекта „Устойчиво развитие на селските райони“ по Програмата за развитие на ООН и на община Кирково. Хижар няма, а ключът трябва да се вземе от кметството в общината. Защитената местност „Вейката“ представлява планински район покрит с мезофилни гори, включващи застрашени естествени хабитати.

Култура редактиране

Образование редактиране

На територията на община Кирково функционират една професионална гимназия, три средни общообразователни училища и пет основни училища. Професионалната гимназия ”Васил Левски” село Кирково успешно подготвя кадри в областта на машиностроенето и леката промишленост. Училището разполага с 3 учебни работилници, 2 компютърни кабинета, 2 кабинета по теоретична подготовка и си сътрудничи успешно с всички производствени предприятия от общината.

Сградите на СОУ ”Христо Ботев” село Чорбаджийско, СОУ ”Н.Й.Вапцаров” село Бенковски и СОУ ”Отец Паисий” село Кирково са с подменена дограма по проекти за подпомагане на енергийната ефективност. За възпитанието на децата от 3 до 6 години се грижат 18 целодневни градини. В учебно възпитателните заведения работят общо 465 души, от които 340 учители и 125 друг персонал. През 2007 г. е открит „Дневен център за деца и младежи с увреждания“ село Добромирци. Капацитетът на центъра е 24 деца на възраст от 3 до 18 години. Децата в Центъра придобиват нужното образование и специализация. Екипът, предоставящ социални услуги включва следните специалисти – социален работник, рехабилитатор, възпитатели, медицинска сестра и помощно обслужващ персонал. Осигурен е транспорт от общината за децата от район Бенковски.

Читалища в община Кирково редактиране

„Никола Йонков Вапцаров“ с. Кирково – Председател на читалищното настоятелство е Валентина Коджабоюкова „Васил Априлов“ с. Чорбаджийско – Председател на читалищното настоятелство е Лиляна Банкова „Възраждане“ с. Бенковски – Председател на читалищното настоятелство е Нурхан Салимехмед „Родопска пробуда“ с. Тихомир – Председател на читалищното настоятелство е Радост Димитрова „Васил Левски“ с. Дрангово – Председател на читалищното настоятелство е Валентина Сапунджиева „Христо Смирненски“ с. Чакаларово – Председател на читалищното настоятелство е Райна Йорданова „Пробуда“ с. Фотиново – Председател на читалищното настоятелство е Светлана Юсеинова „Христо Ботев“ с. Добромирци – Председател на читалищното настоятелство е Евелина Халил „Искра“ с. Домище – Председател на читалищното настоятелство е Светла Ангелова „Христо Ботев“ с. Завоя – Председател на читалищното настоятелство е Румен Караиванов „Елин Пелин“ с. Долно Къпиново – Председател на читалищното настоятелство е Анелия Алчева „Пеньо Пенев“ с. Кърчовско – Председател на читалищното настоятелство е Педрие Осман.

Културно-исторически паметници редактиране

Културно-историческите паметници на територията на общината са разнообразни и представят всички епохи от тракийските заселвания насам. Материалните следи, останали от древността, са:

Запазени са само основите на крепостите, а скалните гробници са ограбени. В подобно състояние се намират и паметниците от Средновековието.

Съхранени са църквите в селата Пресека, Горски извор и Джерово и крепости в Чакаларово, Кремен и Джерово.

Джамията на седемте девойки, Джамията в село Бенковски.

От значително по-късен период, напълно запазени и функциониращи, са множество мостове, дело на местни майстори, владеещи до съвършенство изкуството на каменната зидария. Те са в селата Кирково, Лозенградци, Долно Къпиново, Дрангово, Тихомир, Кремен, Горски извор. Мостове са останали и от римско време. Най-добре запазени са в селата Дрангово, Шумнатица, Горски извор, Лозенградци и Тихомир.

Здравеопазване редактиране

Здравното обслужване на населението в общината се извършва от общопрактикуващи лекари, заемащи индивидуални практики за първична извънболнична медицинска помощ. На територията на общината няма лечебни заведения за оказване на болнична помощ. Най-близо разположените до община Кирково лечебни заведения за болнична помощ са тези в Момочилгарад, Кърджали и Златоград. Лекарските практики съгласно здравната каса са 21, от които 11 са заети в селата Кирково, Тихомир, Подкова, Чорбаджийско, Бенковски, Долно Къпиново, Чакаларово, Фотиново. Стоматологичните практики са 10, от които 8 са заети в селата – Кирково, Бенковски, Тихомир, Фотиново, Чакаларово, Чорбаджийско. В училищата и детските градини са разкрити 17 кабинета, в които се осъществяват дейности по профилактика и промоция на здравето на децата и учениците. Спешната медицинска помощ се осъществява от два филиала на ЦСМП – гр. Кърджали в с. Кирково и с. Чорбаджийско. Към Филиала за спешна медицинска помощ в с. Кирково са разкрити два мобилни екипа, осигуряващи спешната медицинска помощ в район Фотиново и район Бенковски. На територията на общината има 5 аптеки в селата – Чакаларово, Кирково, Фотиново, Бенковски, Чорбаджийско и 2 дрогерии в Кирково и Тихомир, които снабдяват населението с лекарства.

Транспорт редактиране

През територията на общината преминава последният участък от 4,7 km от трасето на жп линията РусеГорна ОряховицаСтара ЗагораДимитровградПодкова.

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 84,2 km:

В източната част на община Кирково, през селата Подкова и Чорбаджийско преминава и последният участък от 27,9 km (от km 369,4 до km 397,3) от старото трасе на Републикански път I-5, с което дължината на Републиканската пътна мрежа в общината става 121,1 km.

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

Литература редактиране

Външни препратки редактиране