Тодор Гичев
Тодор Герасимов Гичев е български общественик, лекар и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), активен участник в съпротивата на българското население във Вардарска Македония срещу сръбската власт (1918 – 1941), деец на Българските акционни комитети в Македония.
| Тодор Гичев | |
| български лекар и общественик | |
 | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1950 г.
|
| Учил в | Белградски университет |
| Тодор Гичев в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е в Щип, тогава в Османската империя. Следва медицина в Белград и става околийски лекар в Щип. След като Щип попада под сръбско управление след Балканските войни, участва дейно в борбите на македонските българи като член на ММТРО.[1] Заради нелегалната си дейност още като студент е заловен от сръбските власти и на Скопския студентски процес е осъден на 5 години затвор.[2] След излизането си от затвора продължава опозиционната на режима дейност.[3]
| “ | VOJNOM SUDU V ARMIJSKE OBLASTI Viši vojni sud, veće kod Generalštaba Jug. Armije, rasmotrio je presudu, Vojnog suda - Stipske vojne oblasti od 17 maja 1945 god. sud BR. 186/45 u krivičnom predmetu protiv optuženijh, Kojzeklieve Miševe Roze, profesorke iz Štipa, Aleksova Ivanov Simeona, ovčara iz sela Buništa, sreza Kočanskog, Bojčeva Dimitrov Eftima, bivšeg sreskog načelnika u Strumica, Gičeva Gerasimov Dr. Todor, lekara iz Štipa, Hadži Kimova Eftimov Hadži Gligora, knjižara iz Štipa, koji su zbog dela... osudjeni na smrt i gubitak gradjanske časti za uvek, a Bojčev, Dr. Gičev i Hadži Kimov i na konfiskaciju imovine, pa je tu presudu u pogledu krivičnog dela POTVRDIO, a u pogledu ozrečenih kazni PREINACIO i optužene je kaznio kako sledi: 1/ Kojzeklijovu Miševa Rozu, na 10 (deset) godina robije i gubitak gradjanske časti za 5 (pet) godina. 2/ Aleksova Ivanov Simeona, na 15 (petnaeset) godina robije i gubitak gradjanse časti za 10 (deset) godina. 3/ Bojčeva Dimitrov Eftima, na doživotnu robiju, trajan gubitak gradjanske časti i konfiskaciju imovine. 4/ Gičeva Gerasimov Dr. Todora, na 15 (petnajst) godina robije gubitak gradjanske časti za 10 (deset) godina i konfiskaciju imovine. 5/ Hadži Kimova Eftimov Hadži Gligora, na 15 (petnajst) godine robije, gubitaj gradjanske časti za 10 godina i konfiskaciju imovine... | ” |
В 1941 година Гичев участва в създаването на Българските акционни комитети и е избран първоначално за съветник, но впоследствие е преизбран за подпредседател в местния комитет в родния му град.[4][5] Заедно с доктор Богдан Попгьорчев организира пробългарско събрание в Неготино.[6]
На 4 и 5 юли 1942 година в Скопие, в адвокатската кантора на Йордан Чкатров е проведена среща, на която присъстват 19 души видни български общественици, политици, търговци и кметове, сред които Христо Паунчев от Охрид, Сотир Тренчев от Ресен, Борис Светиев от Битоля, Коце Ванов и Богдан Попгьорчев от Велес, Христо Сеизов от Кавадарци, Евтим Бойчев от Неготино, д-р Тодор Гичев от Щип, Павле Гичев и Коце Кратовалиев от Скопие, Тома Кленков, Чкатров, Щерю Боздов и Димитър Гюзелов.[7] Те подчертават съществувалото въодушевление у населението в Македония и очакванията му, че България ще се опре на него за извоюване на свободата и приобщаването им към пределите на голяма България.[8][9][10]
Събранието решава са се обърне директно към цар Борис III и му изпраща изложение, в което се иска по-голямо представителство на местното население:
| „ | Народът се чувства до известна степен неравноправен... Властта не извърши необходимия акт с представителите на македонския народ, за да покаже на света, че обединението е станало като резултат на върховната воля на самия народ в Македония... От друга страна местната интелигенция се чувства подчинена и смятана за недостойна да заеме ръководни места в държавното управление. Народът не може да си представи иначе свободата освен чрез налагането тъкмо на оня български елемент, който носеше знамето на българщината в Македония, елемент, който познава народа и неговите нужди, и който без[7] сътресения може да приобщи довечера поробения български народ в Македония към системата на управлението на царството.[11][10] | “ |
В същата 1942 година доктор Тодор Гичев участва в основаването на Българския общограждански национален клуб „Благой Монев“ в Щип и е избран за негов председател. Клубът се бори за запазване на българщината в Македония и за бързо приобщаване на Македония към Свободна България.[1]
След установяването на комунистическия македонистки режим в Югославия е осъден за пробългарска дейност.[12] През 50-те години на XX век лежи в концентрационния лагер в Пробищип, където се сближава с Наум Койзаклиев.
Бележки
редактиране- ↑ а б Общограждански национален клуб „Благой Монев“ – Протокол и устав на Щипския общограждански национален клуб „Благой Монев“, Щип, 1942 година // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 24 август 2020 г.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 136, 140.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 147.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 98 – 99.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 219.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 221.
- ↑ а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 224.
- ↑ Андонова, Зоя. Нека не премълчаваме грешките спрямо политиката си към Македония // списание „България Македония“, брой 4 – 5, 2008. Посетен на 19 февруари 2013.
- ↑ Цветаноски, Виктор. ЗОШТО ВО МАКЕДОНИЈА НЕМАШЕ ГРАЃАНСКА ВОЈНА? // неделен весник „Глобус“, 19 май 2009. Архивиран от оригинала на 2013-12-12. Посетен на 19 февруари 2013.
- ↑ а б Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 358 – 359.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 225.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 372, 482.