Тодор Стойчев Сопотски е български революционер, кумановски войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Тодор Сопотски
български революционер
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Тодор Стойчев е роден в 1885 година в село Сопот, Кумановско, тогава в Османската империя. Получава прогимназиално образование и се занимава с търговия. Става член на ВМОРО. През 1906 г. заедно с Мите Костов от Кокошине образуват чета, водеща борба срещу сръбската въоръжена пропаганда. Член е на Кумановския околийски революционен комитет на ВМОРО и е инспектор на Кумановския революционен район. След Междусъюзническата война в 1913 година е арестуван от сръбските власти.[1]

През 1942 година Тодор Сопотски е избран за председател на Кумановското дружество на Илинденската организация. Прочита тържествена нота до Кръстю Лазаров, в която пише:

И днес, когато желаната свобода е постигната и великото дело завършено. Илинденци са щастливи да ви виждат здрав и бодър между тех, пожелават ви крепко здраве и дълъг още живот при Велика България и Ви превъзгласяват за доживотен свой почетен председател.[2]

Стойчев е убит на 60-годишна възраст при т.нар. Кумановско клане, заедно с кумановския войвода Кръстю Лазаров, Игнат Мангъров на 14 януари 1945 г. след като е осъден на смърт от Военния съд на скопската военна област – Съвет при Кумановския военен сектор като „големобугарин“.[3][4][5]

БележкиРедактиране