Тодор Хаджимишев
Тодор Ангелов Хаджимишев е виден български общественик и търговец, член на Солунската българска община.
| Тодор Хаджимишев | |
| български общественик | |
 Портрет от снаха му Панзи Браун | |
| Роден |
около 1840 г.
|
|---|---|
| Починал | 1910 г.
|
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Тодор Хаджимишев в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е около 1840/1841 година в големия македонски град Велес, тогава в Османската империя, в семейството на Ангел Хаджимишев, в големия български велешки род Хаджимишеви.[1] Развива успешна търговска дейност с манифактурни стоки в Солун. Работи като драгоманин (терджуманин) в руското консулство в Солун.[2][3] Обвиняван е, че поставя руските интереси преди българските, но Никола Алексиев пише:
| „ | Не отговаря на истината, че видният солунски търговец Тодор Хаджимишев бил, като руско протеже, странил от обществените работи. Той бе горд и с тази си гордост си вредеше. Но аз като личен негов приятел го познавах добре. Той бе способен и умен човек, даровит търговец и отличен българин.[4] | “ |
Тодор Хаджимишев развива широка дейност за утвърждаване на българщината в Солун. През август 1882 година е избрана нова Солунска българска община,[5] в която влиза и Тодор Хаджимишев.[6]
Негов син е видният български общественик и дипломат Панчо Хаджимишев.
Родословие редактиране
| Спас Хаджимишев Ангелчев (роден в средата на XVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангел Хаджимишев (роден между 1780 и 1810) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ана Хаджизафирова | Тодор Хаджимишев (1840/41 – 1910) | Иван Хаджимишев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Марион (Панзи) Браун (1877 – около 1922) | Панчо Хаджимишев (1874 – 1957) | Ангел Хаджимишев (1869 – 1948) | Елена Савова Паница (около 1879 – 1960) | Петър Хаджимишев | Екатерина Хаджимишева (1873 – 1948) | Никола Шавкулов (1855 – 1930) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владимир Балан (1895 – 1944) | Антоанета Балан (1899 – ?) | Михаил Хаджимишев (1914 – 1987) | Маргарита Алексиева (1901 – 1993) | Теодора Атанасова (1912 – 2002) | Боян Атанасов (1909 – 1997) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иво Хаджимишев (р. 1950) | Богдан Атанасов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Стрезова, Алека. Родът Хаджимишеви в Солун // Солун и българите: история, памет, съвремие. София, Българска академия на науките, 2019. ISBN 978-619-7179-10-1. с. 475.
- ↑ Костенцев, Арсени. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 169.
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 55.
- ↑ Алексиев, Никола. Как бе създадена българската гимназия в Солун и дейците след 1869 година. - В: Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 217.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 555.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 639.