Тодор Хаджимишев

български общественик

Тодоров Ангелов Хаджимишев е виден български общественик и търговец, член на Солунската българска община.

Тодор Хаджимишев
български общественик
Роден
около 1840 г.
Починал
1910 г. (70 г.)
Подпис Signature of Todor Hadzhimishev.svg

БиографияРедактиране

Роден е около 1840/1841 година в големия македонски град Велес, тогава в Османската империя, в семейството на Ангел Хаджимишев, в големия български велешки род Хаджимишеви.[1] Развива успешна търговска дейност с манифактурни стоки в Солун. Работи като драгоманин (терджуманин) в руското консулство в Солун.[2][3] Обвиняван е, че поставя руските интереси преди българските, но Никола Алексиев пише:

Не отговаря на истината, че видният солунски търговец Тодор Хаджимишев бил, като руско протеже, странил от обществените работи. Той бе горд и с тази си гордост си вредеше. Но аз като личен негов приятел го познавах добре. Той бе способен и умен човек, даровит търговец и отличен българин.[4]

Тодор Хаджимишев развива широка дейност за утвърждаване на българщината в Солун. През август 1882 година е избрана нова Солунска българска община,[5] в която влиза и Тодор Хаджимишев.[6]

Негов син е видният български общественик и дипломат Панчо Хаджимишев.

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спас Хаджимишев Ангелчев
(роден в средата на XVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Хаджимишев
(роден между 1780 и 1810)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Хаджизафирова
 
Тодор Хаджимишев
(1840/41 – 1910)
 
 
 
 
 
Иван Хаджимишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Панзи Браун
(? – около 1922)
 
Панчо Хаджимишев
(1874 – 1957)
 
Ангел Хаджимишев
(1869 – 1948)
 
Елена Савова Паница
(около 1879 – 1960)
 
Петър
Хаджимишев
 
Екатерина Хаджимишева
 
Никола Шавкулов
(1855 – 1930)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Антоанета Балан
 
Михаил Хаджимишев
(1914 – 1987)
 
Теодора Атанасова
(1912 – 2002)
 
Маргарита Алексиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иво Хаджимишев
(р. 1950)


Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Стрезова, Алека. Родът Хаджимишеви в Солун. // Солун и българите: история, памет, съвремие. София, Българска академия на науките, 2019. ISBN 978-619-7179-10-1. с. 475.
  2. Костенцев, Арсени. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 169.
  3. Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 55.
  4. Алексиев, Никола. Как бе създадена българската гимназия в Солун и дейците след 1869 година. - В: Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 217.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 555.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 639.