Смерч пренасочва насам. За съветската артилерийска система вижте Реактивна система за залпов огън БМ-30 „Смерч“.

Торнадо (от испански: tornado), наричано също смерч (от руски: смерч), е силен атмосферен вихър, който образува въртящ се стълб от въздух, свързващ повърхността на земята с купесто-дъждовен, в редки случаи – с купест облак.

F5 tornado Elie Manitoba 2007.jpg

Торнадата имат различна форма и размер, но в най-честия случай имат вид на кондензационна фуния, чийто тесен край опира в земята и обикновено е заобиколен от облак отломки и прах. При повечето торнада скоростта на вятъра е до 177 km/h, диаметърът им на повърхността е около 80 m, а разстоянието, на което се придвижват преди да се разсеят, е няколко километра. Най-силните могат да достигнат скорости на вятъра над 480 km/h, да обхванат няколкокилометрова област и да пропътуват повече от 100 km.[1][2][3]

Сред различните видове торнада са наземните, многовъзловите и водните. Водните смерчове се характеризират със спираловиден фуниевиден стълб, свързващ голям купест или купесто-дъждовен облак с водна повърхност.[4] Такива спираловидни стълбове често се образуват в областите, близки до екватора и са по-редки в умерените ширини.[5]

Торнада са наблюдавани на всички континенти, с изключение на Антарктида. Все пак основната част от тях се образуват в т.нар. Алея на торнадата в Съединените щати, макар че могат да възникнат в почти цяла Северна Америка.[6] Торнада понякога се наблюдават също в Южна, Югоизточна и Източна Азия, югоизточните части на Южна Америка, голяма част от Европа, западната и югоизточната част на Австралия.[7] Торнадата могат да бъдат открити малко преди да възникнат или по време на образуването им с помощта на импулсно-доплеров радар.

Типично торнадо: фунията е тънка и свързва облака със земята; в долната си част тя е заобиколена от прозрачен облак прах, вдигнат във въздуха от силния вятър; предизвиканият от торнадото вятър засяга много по-обширна площ от самата фуния.

За оценка на силата на торнадата се използват няколко различни ска̀ли. Ска̀лата на Фуджита ги оценява според причинените щети и в някои страни е заменена с подобрена скала на Фуджита. Според тези скали, торнадо от най-слабата категория F0 или EF0 нанася щети на дървета, но не и на солидни конструкции. Торнадо от най-тежката категория, F5 или EF5, откъсва сгради от основите им и може да деформира големи небостъргачи. Сходната скала ТОРРО разделя торнадата на категории от T0 за най-слабите до T11 за най-мощните известни смерчове.[8] Освен причинените щети, категоризирането може да се прави и въз основа на анализа на данни от доплерови радари, фотограметрия и оставените по повърхността на земята следи.[9]

Интензивност и щетиРедактиране

Време
Част от поредицата за природата
Сезони
Пролет · Лято · Есен · Зима

Сух сезон · Дъждовен сезон

Бури

Ураган · Торнадо · Циклон
Мълния · Тропическа буря ·
Тайфун · Тропически циклон ·
Виелица · Леден дъжд  · Мъгла
Пясъчна буря · Огнена стихия · Вихър ·

Валежи

Сняг · Суграшица · Градушка
Снежни зърна · Леден дъжд · Скреж
Слана · Дъжд · Ръмеж
Роса · Поледица

Други

Метеорология · Климат
Метеорологична прогноза за времето
Замърсяване на въздуха · Облак

 п  б  р 

Скалата на Фуджита измерва силата (мощта) на едно торнадо според разрушенията и скоростта му:

Категория Скорост на вятъра, km/h Щети Честота
Оригинална скала Подобрена скала
F0 60 – 120 105 – 137 дребни щети по къщите, счупени клони на дървета, дървета с плитка коренова система са изкоренени 82%
F1 120 – 180 138 – 178 умерени щети: повърхностно изкореняване, избутани или преобърнати са основите на къщите (караваните) 11%
F2 180 – 250 179 – 218 разрушават се покриви на къщи, остават само стените; ако има каравани, те са напълно разрушени; фургоните са преобърнати, големите дървета са изкоренени или унищожени, колите са преобърнати 4%
F3 250 – 330 219 – 266 големи щети:покривите и някои стени са отдалечени от къщите; много дървета са изкоренени (в гората); вдигнати от земята и захвърлени са тежки коли 1,8%
F4 330 – 420 267 – 322 опустошителни щети: къщите са сравнени със земята, слабата структура и основа на къщите е издухана на разстояние, колите са преобърнати 0,9 %
F5 420 – 512 >322 пълно разрушение: силната структура на къщите е понесена и вдигната от основата на разстояние 100 m; дърветата са повалени 0,3 %
F6 до F12 512 – 1224 ??? Невероятни и невъзвратими щети Никога не са се случвали

Мерки за защитаРедактиране

Въпреки че торнадата могат да се образуват много бързо, възможно е да бъдат взети предпазни мерки, така че да се увеличат шансовете за оцеляване на хората. Държавни институции, като американския Център за предвиждане на бурите препоръчват създаването на предварителен план за действие в случай на предупреждение за торнадо. При такова предупреждение преместването на хората в подземен етаж или във вътрешно помещение на първия етаж на солидна сграда силно увеличава шансовете им да оцелеят.[10] В областите с по-голяма вероятност за възникване на торнадо много сгради имат специално предназначени за укриване подземни помещения, които според някои оценки са допринесли за спасяването на хиляди хора.[11]

В някои страни, като Съединените щати и Канада, метеорологичните служби публикуват прогнози за риска от торнадо и конкретни предупреждения за вероятно образуване на торнадо в дадена местност. В някои части на Съединените щати тези предупреждения се излъчват на специални радиочестоти, като предназначени за целта радиоапарати се включват автоматично при излъчване на предупреждение. Препоръчва се, освен когато торнадото е относително далеч и е добре видимо, шофьорите да паркират колите си встрани от пътя, за да не пречат на аварийното движение, и да потърсят солиден подслон. При липса на такъв, най-добрата възможност е да се легне на дъното на канавка. Надлезите са особено неподходящи за убежище, тъй като под тях възниква ефект на Вентури, ускоряващ вятъра и увеличаващ количеството на преминаващи отломки.[12]

БележкиРедактиране

Цитирани източници
  • Waterspout. // Glossary of Meteorology. American Meteorological Society, 2000. Архивиран от оригинала на 2008-06-20. Посетен на 11 септември 2009. (на английски)
  • Tornado: Global occurrence. // Encyclopædia Britannica Online, 2009. Посетен на 13 декември 2009. (на английски)
  • Edwards, Roger. Tornado Safety. // National Weather Service. National Oceanic and Atmospheric Administration, 16 юли 2008. Посетен на 17 ноември 2009. (на английски)
  • Edwards, Roger. The Online Tornado FAQ. // National Weather Service. National Oceanic and Atmospheric Administration, 4 април 2006. Посетен на 8 септември 2006. (на английски)
  • Meaden, Terrance. Wind Scales: Beaufort, T – Scale, and Fujita's Scale. // Tornado and Storm Research Organisation, 2004. Архивиран от оригинала на 2010-04-30. Посетен на 11 септември 2009. (на английски)
  • Highway Overpasses as Tornado Shelters. // National Weather Service. National Oceanic and Atmospheric Administration, 1 март 2000. Архивиран от оригинала на 16 юни 2000. Посетен на 28 февруари 2007. (на английски)
  • Storm Shelters (PDF). // National Weather Service. National Oceanic and Atmospheric Administration, 26 август 2002. Архивиран от оригинала на 23 февруари 2006. Посетен на 13 декември 2009. (на английски)
  • Hallam Nebraska Tornado. // National Weather Service. National Oceanic and Atmospheric Administration, 2 октомври 2005. Посетен на 15 ноември 2009. (на английски)
  • Enhanced F Scale for Tornado Damage. // Storm Prediction Center. National Oceanic and Atmospheric Administration, 1 февруари 2007. Посетен на 21 юни 2009. (на английски)
  • 15 January 2009: Lake Champlain Sea Smoke, Steam Devils, and Waterspout: Chapters IV and V. // National Weather Service. National Oceanic and Atmospheric Administration, 3 февруари 2009. Посетен на 21 юни 2009. (на английски)
  • Perkins, Sid. Tornado Alley, USA. // Science News, 11 май 2002. p. 296 – 298. Архивиран от оригинала на 25 август 2006. Посетен на 20 септември 2006. (на английски)
  • Wurman, Joshua. Doppler On Wheels. // Center for Severe Weather Research, 29 август 2008. Архивиран от оригинала на 2007-02-05. Посетен на 13 декември 2009. (на английски)

Външни препраткиРедактиране