Трайко Благоев
Трайко А. Благоев с псевдоним Илия Василев[1] е български общественик, просветен деец, фотограф и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК).
| Трайко Благоев | |
| български географ | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Гимназия „Неофит Рилски“, Кюстендил Скопско българско педагогическо училище Софийски университет |
| Трайко Благоев в Общомедия | |
Биография
редактиране
Трайко Благоев е роден в беровското село Владимирово, тогава в Османската империя. Получава основно образование в родното си село и после постъпва в Кюстендилското педагогическо училище.[2] Не успява да го завърши, но успешно се дипломира в Скопското българско педагогическо училище през 1897 година. След това става учител във Владимирово, където работи една година, и се включва в революционната дейност на ВМОРО,[3] чийто член е от 1895 година. През 1898 – 1899 година е помощник-председател на окръжния революционен комитет в Струмица, а през 1899 – 1900 година е ръководител на Малешевския революционен район.
Преследван от властите, се установява в София. Осъден е задочно на 101 години затвор. В Софийския университет следва педагогика, но активно се занимава с география. Там става член на македонско студентско дружество. След завършването си в 1904 година учителства дълги години в Пазарджик, става помощник-инспектор в Пловдив, и работи като учител и директор в 18-а гимназия в София до пенсионирането си. По негова инициатива се отваря лятно училище в Борисовата градина. От 1901 до 1905 година е помощник-редактор на органа на Върховния комитет вестник „Реформи“. През 1919 година участва в издаването на албума „Македония в образи“. През 20-те години е директор на ХVIII прогимназия в София.[3][4]
Трайко Благоев създава карта на България и Балкански полуостров, а с Косьо Рачев и Христо Шалдев издава библиотека „Географско четиво“. През Балканските войни и Първата световна война като фотограф обикаля и събира информация за исторически обекти. Автор е на учебници по география за прогимназиално ниво и провежда изследвания за Кресненско-Разложкото въстание.[3][5]
Умира на 18 март 1937 година в София.[6]
Съчинения
редактиране- „Генерал Майор Протогерову“, София, 1917 година
- Беласица, Географско четиво, г. II, № 7-8, София 1925, 54 с.[7]
- Методични упътвания по карточетание, София 1934, 28 с.[7]
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 46.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 53.
- ↑ а б в Т., Л. Трайко А. Благоевъ // Илюстрация Илиндень 3 (83). Илинденска организация, мартъ 1937. с. 11 - 12.
- ↑ Рачев, К. Беломорска Тракия, Географско четиво, София 1924, задна външна корица.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 19.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 51.
- ↑ а б Български книги 1878-1944. Библиографски указател, т. I, София 1978, с. 187.