Отваря главното меню

Трайко Прокопиев (на македонска литературна норма: Трајко Прокопиев) е композитор на класическа музика, диригент и автор на филмова музика от Социалистическа република Македония. Известен е с употребата на исторически и митологични мотиви в своите произведения.[1]

Трайко Прокопиев
Трајко Прокопиев
югославски композитор

Роден
1909 г.
Починал
1979 г. (70 г.)
Трайко Прокопиев в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Прокопиев е роден в Куманово в 1909 година. В 1934 година завършва средно музикално училище в Белград, в класа на Милое Милоевич. Работи като ръководител на певческото дружество „Мокраняц“ и като учител в едноименото музикално училище в Скопие. След това за кратко работи като диригент в Лесковац. Заминава за Сараево, където ръководи сръбското певческо дружество „Слога“. След Втората световна война е назначен за пръв директор на Средното музикално училище в Скопие.

За да продължи своето музикално образование, в 1946 година заминава за Пражката консерватория, където учи една година диригентство при професор Павел Дедечек. След завръщането си развива голяма активност като началник на Музикалния отдел на Радио Скопие, диригент е на Симфоничния оркестър, на Скопската опера и директор на ансамбъла „Танец“. В този период се изявява и като автор на филмова музика, като дебютира в 1948 година с музиката за документалния филм „Илинден 1948“.

Умира в Белград в 1979 година.

На 17 ноември 2009 година Прокопиев е обявен за един от петте най кумановци на XX век.[2]

ТворчествоРедактиране

 
Сцена от балета „Лабин и Дойрана“
 
Паметник в Скопие
Балети
  • „Лабин и Дојрана“ („Лабин и Дойрана“)
Опери
  • „Кузман Капидан“ („Кузман капитан“)
  • „Разделба“ („Раздяла“)
Филмова музика
  • 1948: „Илинден 1948“
  • 1951: „Културен живот во Македонија“ („Културен живот в Македония“)
  • 1952: „Бели мугри“
  • 1952: „Фросина“
  • 1953: „Мугри во полињата“ („Мугри в полетата“)
  • 1953: „Приказна за човекот и овците“ („Приказка за човека и овцете“)
  • 1954: „Илинден 1903“
  • 1954: „Охрид“
  • 1955: „Волча ноќ“ („Вълча нощ“)
  • 1955: „Комитска легенда“
  • 1957: „Подарок од веселиот молер“ („Подарък от веселия молер“)
  • 1971: „Жед“ („Жажда“)
Останали филми
  • 1956: „Птиците доаѓаат“ („Птиците идват“) (диригент), документален)
  • 1961: „Градот на Вардар“ („Градът на Вардар“) (диригент), документален)

НаградиРедактиране

1977, Белград, Съюзна награда АВНОЮ за принос в македонската кинематография

БележкиРедактиране

  1. Каракаш, Бранко. Музичките творци од Македонија. // Македонска книга, 1970. (на македонска литературна норма)
  2. Масевски, Димитар. Се вградија во кумановската вечност - пет нај кумановци на 20 век. // KumanovoNews. Посетен на 2 януари 2018.