Саманиди (на персийски: سامانیان) са ислямска иранска династия от периода (819 – 999 г.), известна с културни и просветителски начинания [1]. При тях процъфтяват занаятите и търговията в Трансоксиана и Хорасан, а Бухара и Самарканд стават културни и ислямски центрове.

Саманиди
819 – 999
Саманидската империя в разцвета си при управлението на Исмаил Самани.
Саманидската империя в разцвета си при управлението на Исмаил Самани.
Столица Самарканд (819 – 892)
Бухара (892 – 999)
Официален език персийски
Неофициален език арабски
Религия сунитски ислям
Площ
Общо (928 г.) 2 850 000 km2
Предшественик
Сафариди
Абасидски халифат
Наследник
Газневиди
Караханиди
Фаригуниди
Буиди
Саманиди в Общомедия

Империята на Саманидите обхваща територията на днешен Афганистан, големи части от Иран, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан и Киргизстан и по-малки части от Казахстан и Пакистан.[2] Основана е от четири братя: Нух, Ахмад, Яхя и Иляс. Всеки от тях управлява своя територия по времето на Абасидския халифат, в който са сюзерени. През 892 г. Исмаил Самани обединява саманидската държава, слагайки край на феодалната система. Пак при неговото управление Саманидите спечелват независимост от Абасидския халифат.

Саманидите поощряват изкуствата, напредъка на науката и литературата и успяват да привлекат учени като Рудаки, Фирдоуси и Авицена. Бухара се превръща в конкурент на Багдад по величие. Според историците, Саманидите възраждат персийските език и култура повече от Сафаридите и Буидите, докато продължават да поощряват използването на арабски език в науката и религията.

ИзточнициРедактиране

  1. Sāmānid dynasty | Iranian dynasty. // Енциклопедия Британика. Посетен на 7 август 2019. (на английски)
  2. Taagepera, Rein. Expansion and Contraction Patterns of Large Polities: Context for Russia. // International Studies Quarterly 41 (3). 1997. DOI:10.1111/0020-8833.00053. с. 475 – 504.