Траян Български
Траян (на латински: Troianos; Trojan; на гръцки: Theodoros) е български княз, четвърти син на цар Иван Владислав и царица Мария.
Траян Български | |
български княз | |
Роден |
неизв.
|
---|---|
Починал | неизв.
|
Семейство | |
Баща | Иван Владислав |
Майка | Мария |
Братя/сестри | Екатерина Пресиян II Алусиан |
Деца | Мария Българска |
След паданатето на Българското царство под византийска власт през 1018 г., той и останалите членове на семейството му, в това число майка му Мария и братята му Пресиан, Алусиан, Аарон и Радомир са интегрирани във византийското аристократично общество. Приобщаването на Траян във византийското общество преминава през приемането на гръцкото име Теодор и брака му с неизвестна по име византийка от източните части на империята, която била потомка на аристократичните родове на Кондостефаните, Авалантите и Фоките.[1] Известно е името на една тяхна дъщеря – Мария († 21 ноември сл. 1095), която през 1066 г. се омъжила за протовестиарий Андроник Дука († 14 октомври 1077).[2][3]
Чрез дъщеря си Мария Траян се падал дядо на византийската императрица Ирина Дукина, която е съпруга на византийския император Алексий I Комнин (1081 – 1118).[4] Поради това той е отбелязан в т.нар. „Поменик на роднините на императрица Ирина Дукина“, поместен в литургичния типик на константинополския манастир Христос Филантроп, където 19 май е посочен като дата, на която трябва да се почита паметта на Теодор, дядото на императрицата.[1]
Източници
редактиране- ↑ а б Kouroupou & Vannier 2005, с. 64 - 65, no. 28.
- ↑ Balkan 8, Trojan, genealogy.euweb.cz
- ↑ Trojan [Troianos], fmg.ac
- ↑ Златарски 1972, Притурка 19.
Цитирана литература
редактиране- Златарски, Васил (1972) [1934]. История на България през средните векове, Т. II. България под византийско владичество (1018—1187) (2-ро фототипно издание под редакцията на Димитър Ангелов). София: Наука и изкуство, http://www.promacedonia.org/vz2/index.html
- ((fr)) Kouroupou, Matoula; Vannier, Jean-François (2005). Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29) (Revue des études byzantines), pp. 41 – 69, doi:10.3406/rebyz.2005.2305, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2005_num_63_1_2305