Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Требища.

Требища или Трепища, понякога Требище (на гръцки: Άγιος Χριστόφορος, Агиос Христофорос, до 1927 година Τρέπιστα, Треписта,[1] на турски: Terepişte, Терепище) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Еордея на област Западна Македония с 810 жители.

Требища
Άγιος Χριστόφορος
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Надм. височина 670 m
Население (2001) 810 души
Пощенски код 502 00
Телефонен код 24630-51

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 4 километра източно от Кайляри (Птолемаида), в подножието на планината Каракамен (Вермио).

ИсторияРедактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Трепища е от личното име *Трепо, произлязло от *Трепко, а то от Трѣб(ь)ко. Йордан Заимов смята, че първоначалното име е *Трьпишта от личното име *Трьпо, което пък произхожда от глагола трьпѣти.[2]

В Средновековието на мястото на Требища има голям град с около 10 000 души население и 22 църкви с гръцко име Панагия (Пресвета) и българско Пречиста.[3] В IX и X век градът влиза ту в границите на Византия, ту в тези на България.

Градът е разрушен от турското завоевание в края на XIV век. Легендата разказва, че при османското завоевание в църквата на манастира „Свети Христофор“ една икона на Богородица започва да плаче и сълзите и остават следи в каменния под. Тази плоча дълги години е обект на поклонение в Требища.

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Требища е смесено българо-турско село, като турските му жители са преселници от Коня. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Треписта (Trépista), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.[4] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Требища:

На половин час на изток оттук [Инско] се намира смесеното село Трепища с 35 мохамедански къщи и 81 нуфузи. Християнските [български] къщи са 13, семейните двойки 19, а нуфузите 31. Данъкът е 5600 пиастри, а инание-аскерие - 930 пиастри. Селото е разположено на равно място между два неголеми хълма, недалече от река, изтичаща от склоновете на планината Караташ. В селото има много мелници, 1 джамия и 1 църква.[5]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Трепища като българско село.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Трепища има 280 жители българи и 250 жители турци.[7]

Според гръцка статистика от 1904 година в Треписта живеят 100 гърци и 300 турци.[8]

В 1902 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия, но след два месеца под натиска на гръцките чети се отказва от нея и се връща към Патриаршията.[9] По-късно отново става екзархийско и по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.[10]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Требища и в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско и има 107 бежански семейства с 467 души.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Агиос Христофорос (в превод Свети Христофор).[12] В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Требища живеят 60 българофонски семейства и 100 бежански от Понт.[13] Според Тодор Симовски съотношението между потомците на местното население и бежанците е 1 към 3.[14]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 559 души
  • 1920 – 581 души
  • 1928 – 704 души
  • 1940 – 936 души
  • 1951 – 835 души
  • 1961 – 909 души
  • 1971 – 838 души
  • 1981 – 928 души
  • 1991 – 794 души
  • 2001 – 810 души

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τρέπιστα - Άγιος Χριστόφορος
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.
  3. История на Агиос Христофорос.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  5. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.164.
  6. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 230.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 270.
  8. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  9. Величко Георгиев и Стайко Трифонов. „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX - началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр.46.
  10. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  13. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  14. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје 1998.