Уикипедия

Триумфална порта (Потсдам)

Триумфалната порта
Лозовият масив зад триумфалната порта

Триумфалната порта (на немски: Triumphtor) е входният портал към лозовия масив Винцерберг на възвишението Мюленберг в северната част на град Потсдам в Германия. Портата е построена през 1850-1851 г. по времето на пруския крал Фридрих Вилхелм IV и е била предназначена да отбележи началото на планирана, но никога не осъществена триумфална улица. Проектните скици за портата са изготвени от архитектите Фридрих Август Щюлер и Лудвиг Фердинанд Хесе.

Триумфалната порта с изглед към къщата на винаря

История редактиране

Изграждането на триумфалната порта е свързано с проект за осъществяването на една триумфална улица, която трябвало да свързва съществуващи и запланувани архитектурни шедьоври в северния край на парка Сансуси. Главно поради финансови причини само няколко участъка от проекта могли да бъдат реализирани, в това число Оранжерийният дворец, Къщата на винаря в италианизиращ стил и Триумфалната порта. Храмовият комплекс, който бил планиран да се построи на хълма Мюленберг в памет на Фридрих Велики, за чийто вход била замислена Триумфалната портата, не бил осъществен.

Архитектура редактиране

Като образец за Триумфалната порта крал Фридрих Вилхелм IV избира Аргентарианската арка на Форум Боариум в Рим, която е построена от колегията на менялите (обменячи на пари, сарафи; на латински: argentarii)[1] и търговците на телета през 204 г. сл. Хр. в чест на император Септимий Север и неговото семейство. По време разширението на църквата Сан Джорджо ин Велабро през XII, архитравът на Аргентарианската арка бил частично внедрен в сградата на църквата.

  • Аргентарианската арка в Рим
  •  
  •  
  •  

Външно оформление редактиране

 
Релефни изображения от вътрешната страна на Триумфалната порта

Потсдамската Триумфална порта е богато украсена. Със своята комбинация от декоративно оформени тухли и теракотени релефи, тя представлява кулминация в изкуството на тухлената архитектура на Шинкеловата школа. Керамиката идва от работилниците на Тобиас Файлнер и Ернст Марх, а скулпторите Херман Шийвелбайн и Густав Блезер са я оформили по модели на Фридрих Вилхелм Данкберг.

Надписът върху предната страна на портата, точно над проходния отвор, прави препратка към парка и двореца Сансуси, намиращи се на противоположната страна на улицата:

Фридрих Вилхелм IV К. н. П., заповяда тази порта да бъде построена сто и шест години след основаването на Сансуси. 1850 г.
бележка: годината е изписана с латински букви (MDCCCLI) и означава 1850 г.; съкращението К. н. П. означава „Крал на Прусия“

Фридрих Вилхелм IV посвещава Триумфалната порта на своя брат Вилхелм I, след като той бил потушил въстанието в Баден през лятото на 1848 г. Това е посочено в надпис над прохода на портата от страната на лозето:

В чест на принца на Прусия, Фридрих Вилхелм Лудвиг, пълководеца, водачите и войните, които победиха бунта в Рейн Пфалц и Баден. 1849 г.
бележка: годината е изписана с латински букви (MDCCCXLIX) и означава 1849 г.

Релефни изображения редактиране

Релефните изображения на Херман Шийвелбайн от вътрешната страна на Триумфалната порта изобразяват оттеглянето на войните и завръщането у дома на победоносната войска. Творбите на Густав Блезер показват алегории: от страната на градината са изобразени Архитектурата, Скулптурата, Живописта и Поезията, от предната страна са показани Силата, Справедливостта, Умереността и Мъдростта.

Триумфалната порта е постепенно реставрирана между 1998 и 2000 г.[2] Художникът Петер Дитрих, който живял в близкия до Потсдам град Фалкензее, извършил работата по теракотените релефи.[3]

Алегорични пана редактиране

 
Алегорична фигура на железницата
 
Алегорична фигура на телеграфията

Двата релефни панела от Фридрих Вилхелм Данкберг на лицевата страна на портата са симетрично конструирани. Женските фигури са изобразени в антични одежди. И двете фигури имат крила и атрибути, които разкриват предназначението им.[4]

Алегория на Железницата редактиране

Фигурата държи горяща факла в лявата си ръка като символ на огъня, който поражда парната мощност в котела на локомотива, чрез която става възможно бързото придвижване. В дланта на протегнатата си дясна ръка тя държи крилато колело, което, подобно на километричния камък, който е леко намекнат в левия край на картината, представлява разстоянието, което може да се преодолее с новото транспортно средство. Крилатото колело, което се появява тук за първи път като символ на нещо, впоследствие се превръща в „световния символ на железницата“.[5]

Алегория на Телеграфията редактиране

На заден план се виждат три изолатора, свързани с телеграфен проводник, ударен от светкавица. Дясната ръка на фигурата сочи към изолатора, докато лявата ръка сочи в далечината, представлявайки, подобно на своя аналог, разстоянието, което може да бъде преодоляно чрез тази нова технология.

Тълкувание редактиране

По уникален за това време начин двете алегории се отнасят до телеграфията и железницата, свързвайки модерното настояще на индустриализацията с древното минало. Двата панела показват две технически постижения, които петнадесет години по-късно правят възможно развитието на модерни концепции за водене на война, изготвени от граф фон Молтке, допринасяйки за успехите в Австрййско-пруската война от 1866 г. и Френско-пруската война от 1870-1871 г.

Литература редактиране

  • Generaldirektion der Stiftung Schlösser und Gärten Potsdam-Sanssouci (Hrsg.): Potsdamer Schlösser und Gärten. Bau- und Gartenkunst vom 17. bis 20. Jahrhundert. Stiftung Schlösser und Gärten und Potsdamer Verlagsbuchhandlung, Potsdam 1993, ISBN 3-910196-14-4 , S. 244
  • Sabine Bohle-Heintzenberg, Manfred Hamm: Architektur und Schönheit. Die Schinkel-Schule in Berlin und Brandenburg. Transit, Berlin 1997, ISBN 3-88747-121-0
  • Katharina Lippold: Die Terrakottaplastik im Park von Sanssouci unter Friedrich Wilhelm IV. In: Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg. Jahrbuch 1 (1995/1996), S. 95 (Digitalisat auf perspectivia.net, abgerufen am 22. Februar 2013)
  • Jan Mende: Die Tonwarenfabrik Tobias Chr. Feilner in Berlin. Kunst und Industrie im Zeitalter Schinkels. Deutscher Kunstverlag, Berlin München 2013, ISBN 978-3-422-07207-7, S. 426f.

Източници редактиране

  1. ↑ Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. МЕНЯ̀Л // Речник на българския език. Посетен на 2023-11-07. (на български)
  2. ↑ Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg (Hrsg.): Bauten und Gärten der UNESCO-Welterbestätte „Schlösser und Parks von Potsdam und Berlin“. Park Sanssouci, Potsdam. S. 24, Stand: 30. Juni 2016.
  3. ↑ 50 Jahre zu Zweit – und das ohne Streit! in: www.deutschland-im-internet.de. Abgerufen am 11. März 2020.
  4. ↑ Ernst-Ekkehard Kornmilch: Das Flügelrad von Sanssouci. In Modelleisenbahner, 5/1993, S. 10 f.
  5. ↑ Ernst-Ekkehard Kornmilch: Das Flügelrad von Sanssouci. In Modelleisenbahner, 5/1993, S. 10 f.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Triumphtor (Potsdam) в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Триумфална_порта_(Потсдам)&oldid=12068993“.