Отваря главното меню

„Сан Джорджо ин Велабро“ (на италиански: San Giorgio in Velabro) е титулярна християнска базилика в Рим, посветена на свети Георги.

Сан Джорджо ин Велабро
San Giorgio in Velabro
San Giorgio al Velabro (Rome).jpg
Location map Italy Rome.png
41.8895° с. ш. 12.4831° и. д.
Сан Джорджо ин Велабро
Местоположение в Италия Рим
Вид на храма католическа църква
Страна Flag of Italy.svg Италия
Населено място Рим
Вероизповедание католицизъм
Епархия Римска
Тип на сградата базилика
Време на изграждане VІІ век
Съвременен статут титулярна църква
Сан Джорджо ин Велабро в Общомедия

Базиликата се намира на място, което в античността било блато, наречено Велабро (на латински: velabrum). Там, според легендите, Фаустул намира Ромул и Рем. Посветена е на свети Георги, римски военачалник от Кападокия, обезглавен по времето на император Диоклециан през 303 г. В базиликата се съхраняват ценни реликви – главата и меча на светеца.

Фреската в апсидата

ИсторияРедактиране

Съвременната базилика е построена през 682-683 г. по време на управлението на папа Лъв II. Пе време на понтификата на папа Григорий IV (827-844) базиликата е преустроена, като са добавени апсида и портик. През XII век е построен нов портик, а през първата половина на XIII век - типична романска камбанария (разрушена мълния и възстановена през 1837 г.). Около 1300 г. по поръчка на кардинал Якопо Стефанески апсидата е украсена с фреска, която се приписва на Пиетро Кавалини или на Джото. През 1923 – 1925 г. е извършена мащабна реставрация в хода на която са отстранени всички по късни барокови наслоения, и подът е понижен до първоначалното му ниво. В резултат на това „Сан Джорджо ин Велабро“ придобива строгия облик на типична романска църква от XII—XIII век.

ИнтериорРедактиране

„Сан Джорджо ин Велабро“ е трикорабна базилика с една апсида, завършваща централния неф. По неизяснени причини базиликана не е изпълнена в класическа правоъгълна форма, а има по скоро трапецовидна форма.

В конхата на апсидата на храма се намира единствената фреска в храма, датирана от около 1300 г., която се приписва на четката на Пиетро Кавалини или Джото.

ЛитератураРедактиране

  • Federico di San Pietro, Memorie istoriche del sacro tempio, o sia Diaconia di San Giorgio in Velabro (Roma: Paolo Giunchi 1791).
  • Antonio Muñoz, Il restauro della basilica di S. Giorgio al Velabro in Roma (Roma: Società editrice d'arte illustrata, 1926).
  • A. Giannettini and C. Venanzi, S. Giorgio al Velabro (Roma: Marietti, 1967).
  • Maria Grazia Gurco, "The Church of St. George in Velabrum in Rome: techniques of construction, materials and historical transformations," Proceedings of the First International Congress on Construction History (ed. Santiago Huerta) (Madrid 2003 Vol. 3, pp. 2009-2013).

Външни препраткиРедактиране