Стойко Стойков

български езиковед
Тази статия е за филолога. За македониста вижте Стойко Стойков (македонист).

Стойко Иванов Стойков (19121969) е български учен езиковед, българист [1], основоположник на българската диалектология. Професор в Софийския университет.

Стойко Стойков
български езиковед
Роден
Починал
9 декември 1969 г. (57 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Работил вИБЕ БАН, СУ
Публикации„Българска диалектология“ (1949)
Семейство
СъпругаСтефана Стойкова
ДецаВеселин Стойков, Ана Стойкова

Биография

редактиране

Завършил славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1935), където слуша лекциите на Александър Теодоров-Балан и Любомир Милетич [1]. Специализирал фонетика, диалектология и славянско езикознание в Прага (1937 – 1939). Доктор по философия на Карловия университет в Прага (1939). Работил в Института за български език при Българската академия на науките като асистент (1942), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас (1952 – 1969) и заместник-директор на Института (1958 – 1969) и в Софийския университет като асистент (1943), доцент (1947) и професор (1950 – 1969). Бил е декан на Филологическия факултет (1953 – 1954, 1962 – 1966) и заместник-ректор (1958 – 1960). Председател на Комисията по фонетика и фонология при Международния комитет на славистите Архив на оригинала от 2009-05-06 в Wayback Machine. (1968 – 1969) и секретар на Комитета (1959 – 1964).

Научна дейност и приноси

редактиране

Диалектология

редактиране

Научната дейност на Стойко Стойков е в областта на българската диалектология, фонетика и лексикология. Основополагащ и единствен е трудът му „Българска диалектология“ (1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 г. и посмъртно 1993 и 2002).[2] Ценен принос са монографиите му „Банатският говор“ (1967) и „Лексиката на банатския говор“ (1968) и съпоставителното изследване „Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)“ (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му „Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология“ (1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен „Български диалектен атлас“ (в 4 т., 1964 – 1981).

Фонетика

редактиране

Най-важните му трудове в областта на българската фонетика са „Български книжовен изговор“ (1942) и „Увод в българската фонетика“ (1955, 3-то попр. изд. под загл. „Увод във фонетиката на българския език“, 1966).

Лексикология

редактиране

Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на „Правописен и правоговорен наръчник“ (1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие „Правописен речник на българския книжовен език“, 1954) и на „Български тълковен речник“ (1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на „Речник на съвременния български книжовен език“ (3 т., 1955 – 1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.

На професор Стойко Стойков е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Допълнителна литература

редактиране

Външни препратки

редактиране
  • ((en)) Ronelle Alexander, Dialectology (архивиран линк) – за Стойков, 8 – 11 стр., Indiana University, USA