Трояново (област Бургас)

село в община Камено, обл. Бургас
(пренасочване от Трояново (Област Бургас))
За другото българско село вижте Трояново (Област Стара Загора).

Троя̀ново е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.

Трояново
България
42.5551° с. ш. 27.1449° и. д.
Трояново
Област Бургас
42.5551° с. ш. 27.1449° и. д.
Трояново
Общи данни
Население1339 души[1] (15 март 2024 г.)
24 души/km²
Землище55,806 km²
Надм. височина123 m
Пощ. код8108
Тел. код055802
МПС кодА
ЕКАТТЕ73211
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Камено
Жельо Вардунски
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Трояново
Андон Николов
(БСП)

География

редактиране

Село Трояново се намира на около 27 km запад-северозападно от центъра на областния град Бургас, около 12 km запад-югозападно от общинския център град Камено и около 19 km юг-югозападно от град Айтос. Разположено е в Бургаската низина, на около 3 km източно от Хаджиларска река, ляв приток на Русокастренска река, и около 3 km западно от Чукарска река. През западната част на селото протича от север на юг ляв приток на Хаджиларска река. Надморската височина в центъра на селото е около 120 m, нараства към източния му край до около 130 – 140 m, към северния – до около 150 m, а на запад към реката намалява до около 100 – 110 m. Климатът е континентално-средиземноморски[2] с черноморско климатично влияние, почвите в землището са преобладаващо излужени смолници[3] и ранкери[4].[5]

Третокласният републикански път III-5391 свързва Трояново през село Аспарухово на югозапад и селата Крушово и Детелина с град Айтос. През Трояново минава в направление север – юг третокласният републикански път III-539, водещ на юг през селата Русокастро и Дюлево към град Средец[6], а на север през село Вратица и покрай село Винарско – към град Айтос. На около километър югоизточно от Трояново, от републикански път III-539 се отклонява на югоизток третокласният републикански път III-7909, който води през селата Равнец, Братово и квартал Горно Езерово към квартал „Меден рудник“ на град Бургас.

Участъкът с дължина около 6 km от републикански път III-539 от разклона му с път III-7909 на юг към Русокастро, до останките от късноантичната и средновековна крепост в местността Русин камък, който участък към 2020 г. е практически непроходим за автомобилно движение, от ноември 2020 г. е в ремонт[7].

Землището на село Трояново граничи със землищата на: село Вратица на север; село Винарско на североизток; село Кръстина на изток; село Равнец на югоизток; село Русокастро на юг; село Желязово на юг; село Аспарухово на югозапад; село Крушево на запад; село Хаджиите на северозапад.

В землището на село Трояново се намират (към 05.03.2015 г.) язовир Трояново и още 8 микроязовира.[8]

Трояново е изградено върху останки от античността. Намерени са сребърни тетрадрахми и тухлен гроб от римската епоха. В местността Панчов кладенец е открита колективна находка от 766 византийски монети от 10 век. Селото е споменато в османотурски регистър от 1731 г. под името „Келеш махалеси“ (до 1892 г. носи името „Келеш кьой“[9]).[5]

През 1861 г. част от жителите на селото – 33 семейства (74 души), емигрират в Украйна и основават колония (днешното село Надеждино, Запорожка област).[5]

След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.[5]

Селото е благоустроено и има поддържана инфраструктура. Изградени са водоснабдителна, електроснабдителна и съобщителна мрежи. В Трояново към 2022 г. функционират кметство[10], основно училище[11], целодневна детска градина, както и общопрактикуващи лекари. Редовен е транспортът до Бургас, Камено, Айтос и Карнобат.

Население

редактиране

Населението на село Трояново наброява 2011 души при преброяването към 1934 г. и 2152 към 1946 г., намалява – след известни колебания, до 1472 към 1992 г. и до 1020 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[12]

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[13]

Численост
Общо 1150
Българи 601
Турци 18
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 530

Културни и природни забележителности

редактиране

Личности

редактиране
  • Пеньо Николов Русев (1919 – 1982), литературен историк и писател
  • Иван Димитров Шибилев (1927 – 1985), виртуозен акордеонист
  • Иван Янчев (1921 – 1995) – артист
  • Тодор Тодоров (р. 1968), български офицер, бригаден генерал

Литература

редактиране

За историята на с. Трояново, обл. Бургас има издадена книга „ТРОЯНОВО Приписка от вековете“ – автор Стойко Лазаров

  1. www.grao.bg
  2. География, Географски речник К, Континентално-средиземноморски климат
  3. География, Географски речник С, Смолници
  4. География, Географски речник Р, Ранкери
  5. а б в г Голяма енциклопедия „България“, том 11, стр. 4469, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  6. В периода 1950 – 1993 г. град Средец носи името Грудово.
  7. След повече от 50 години започна ремонт на пътя Русокастро – Трояново. Флагман.бг; 02 ноември 2020. За хода на ремонта към август 2022 г. няма информация.
  8. Списък на язовири в Черноморски басейнов район (актуален към 05.03.2015 г.). Землище на село Трояново, община Камено. ЕКАТТЕ 73211
  9. СПРАВКИ В НАЦИОНАЛНИЯ РЕГИСТЪР НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА, Списъци на населените места. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 1 януари 1893 г.; стр. 5. I. Окръг Бургас / 3. Околия Бургас / Община Трояново, с. Трояново (Келеш-кьой)
  10. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Трояново
  11. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Христо Ботев“, село Трояново, община Камено, област Бургас[неработеща препратка]
  12. Справка за населението на с. Трояново, общ. Камено, обл. Бургас // Архивиран от оригинала на 2022-08-12. Посетен на 2022-08-12.
  13. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.

Външни препратки

редактиране