Желязово

село в община Камено, обл. Бургас

Желя̀зово е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.

Желязово
Кметството на село Желязово
Кметството на село Желязово
България
42.4805° с. ш. 27.1384° и. д.
Желязово
Област Бургас
42.4805° с. ш. 27.1384° и. д.
Желязово
Общи данни
Население146 души[1] (15 март 2024 г.)
17,6 души/km²
Землище8,32 km²
Надм. височина37 m
Пощ. код8106
Тел. код05918
МПС кодА
ЕКАТТЕ29249
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Камено
Жельо Вардунски
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Меджит Мехмед
Адрес кметство
село Желязово
Желязово в Общомедия

География

редактиране

Село Желязово се намира на около 27 km западно от центъра на областния град Бургас, около 16 km югозападно от общинския център Камено и около 16 km север-северозападно от град Средец[2]. Разположено е в Бургаската низина, на около 1,5 km запад-югозападно от възвишението Русин камък, по което се извършват разкопки във връзка с крепостта Русокастрон. Надморската височина при църквата „Свети Димитър“ е около 35 m.

До Желязово води общински път, който е западно отклонение от третокласния републикански път III-539, водещ на юг през селата Русокастро и Дюлево към град Средец, а на север през селата Трояново, Вратица и Караново – към град Айтос.

Землището на село Желязово граничи със землищата на: село Аспарухово на север; село Трояново на североизток; село Русокастро на изток, югоизток и юг; село Сърнево на юг, югозапад и запад.

След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.

През 1934 г. селото – с дотогавашно име Демирдѐш[3], е преименувано на Желязово[4]. До 1950-те1960-те години в селото има само българихристияни, след което започват постепенно да се заселват турцимюсюлмани предимно от община Руен, целта на които е да намерят по-добри условия за живот. Тук те активно участват и работят в структурата на тогавашното ТКЗС.

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Демирдеш е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

В селото е имало училище, детска градина и читалище, които с намаляването на населението са престанали да действат.

Население

редактиране

Населението на село Желязово наброява 501 души при преброяването към 1934 г. и намалява до 242 към 1965 г., наброява 145 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[6]

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост
Общо 190
Българи 35
Турци 152
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 1

Обществени институции

редактиране

Село Желязово към 2022 г. е център на кметство Желязово.[8][9]

В село Желязово към 2022 г. има:

  • православна църква „Свети Димитър“ (1941 г.);[10]
  • джамия.[11]

Културни и природни забележителности

редактиране
 
Храм „Свети Димитър“ в селото

Както мюсюлманите, така и християните в Желязово спазват обичаите си, почитат и празнуват религиозните си празници. Населението с турска етническа принадлежност е запазило част от народните си обичаи, които намират изява предимно по време на сватби и религиозни празници. Например, носят се специални носии от жените и девойките, води се по специален ритуал сватбената церемония и така нататък.

От близкото възвишение Русин камък се открива отвисоко великолепен изглед към селото и красивите залези. В заобикалящата селото откъм юг и изток Русокастренска река с левия ѝ приток Кьойюдере от запад има условия за риболов.

Личности

редактиране
Родени в Желязово
  • Георги Анастасов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен; от с. Демирдеш, Бургаско; работник: Продоволствен транспорт – МОО; 3.XII.1912 г. – починал неизвестно кога.[12]
Починали в Желязово
  1. www.grao.bg
  2. В периода 1950 – 1993 г. град Средец носи името Грудово.
  3. Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1926 год. София, Държавна печатница, 1930. Стр. 5 (20); Окръг Бургас. 3. Околия Бургас. 24. община Трояново, с. Демирдеш
  4. Справки в Националния регистър на населените места. Справка за с. Желязово, общ. Камено, обл. Бургас към 14.08.1934 г. // Архивиран от оригинала на 2022-08-28. Посетен на 2022-08-28.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
  6. Справка за населението на с. Желязово, общ. Камено, обл. Бургас // Архивиран от оригинала на 2022-08-27. Посетен на 2022-08-27.
  7. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  8. Справка за събитията за кметство Желязово // Архивиран от оригинала на 2022-08-28. Посетен на 2022-08-28.
  9. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Желязово
  10. Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Бургаска духовна околия, Желязово – храм „Св. Димитър“ – 1941 г.
  11. Национален регистър на храмовете в Република България, село Желязово, област Бургас Видяно на 28 август 2022 г.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
  13. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 25.

Външни препратки

редактиране