Желя̀зово е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.

Желязово
Кметството на село Желязово
Кметството на село Желязово
Общи данни
Население146 души[1] (15 септември 2022 година)
17,6 души/km²
Землище8,32 km²
Надм. височина37 m
Пощ. код8106
Тел. код05918
МПС кодА
ЕКАТТЕ29249
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Камено
Жельо Вардунски
(ГЕРБ)
Желязово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Желязово се намира на около 27 km западно от центъра на областния град Бургас, около 16 km югозападно от общинския център Камено и около 16 km север-северозападно от град Средец[2]. Разположено е в Бургаската низина, на около 1,5 km запад-югозападно от възвишението Русин камък, по което се извършват разкопки във връзка с крепостта Русокастрон. Надморската височина при църквата „Свети Димитър“ е около 35 m.

До Желязово води общински път, който е западно отклонение от третокласния републикански път III-539, водещ на юг през селата Русокастро и Дюлево към град Средец, а на север през селата Трояново, Вратица и Караново – към град Айтос.

Землището на село Желязово граничи със землищата на: село Аспарухово на север; село Трояново на североизток; село Русокастро на изток, югоизток и юг; село Сърнево на юг, югозапад и запад.

Населението на село Желязово, наброявало 501 души при преброяването към 1934 г. и намаляло до 242 към 1965 г., наброява 145 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 190 лица, за 35 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 152 – към „турска“ и за един – „не отговорили“, а за „ромска“, „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени числени данни.[4]

ИсторияРедактиране

След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.

През 1934 г. селото – с дотогавашно име Демирдѐш[5], е преименувано на Желязово[6]. До 1950-те1960-те години в селото има само българихристияни, след което започват постепенно да се заселват турцимюсюлмани предимно от община Руен, целта на които е да намерят по-добри условия за живот. Тук те активно участват и работят в структурата на тогавашното ТКЗС.

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Демирдеш е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В селото е имало училище, детска градина и читалище, които с намаляването на населението са престанали да действат.

Обществени институцииРедактиране

Село Желязово към 2022 г. е център на кметство Желязово.[8][9]

В село Желязово към 2022 г. има:

  • православна църква „Свети Димитър“ (1941 г.);[10]
  • джамия[11].

Културни и природни забележителностиРедактиране

 
Храм „Свети Димитър“ в селото

Както мюсюлманите, така и християните в Желязово спазват обичаите си, почитат и празнуват религиозните си празници. Населението с турска етническа принадлежност е запазило част от народните си обичаи, които намират изява предимно по време на сватби и религиозни празници. Например, носят се специални носии от жените и девойките, води се по специален ритуал сватбената церемония и така нататък.

От близкото възвишение Русин камък се открива отвисоко великолепен изглед към селото и красивите залези. В заобикалящата селото откъм юг и изток Русокастренска река с левия ѝ приток Кьойюдере от запад има условия за риболов.

ЛичностиРедактиране

Родени в Желязово
  • Георги Анастасов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен; от с. Демирдеш, Бургаско; работник: Продоволствен транспорт – МОО; 3.XII.1912 г. – починал неизвестно кога.[12]
Починали в Желязово

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. В периода 1950 – 1993 г. град Средец носи името Грудово.
  3. Справка за населението на с. Желязово, общ. Камено, обл. Бургас
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Желязово, община Камено, област Бургас
  5. Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1926 год. София, Държавна печатница, 1930. Стр. 5 (20); Окръг Бургас. 3. Околия Бургас. 24. община Трояново, с. Демирдеш
  6. Справки в Националния регистър на населените места. Справка за с. Желязово, общ. Камено, обл. Бургас към 14.08.1934 г.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
  8. Справка за събитията за кметство Желязово
  9. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Желязово
  10. Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Бургаска духовна околия, Желязово – храм „Св. Димитър“ – 1941 г.
  11. Национален регистър на храмовете в Република България, село Желязово, област Бургас Видяно на 28 август 2022 г.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
  13. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 25.

Външни препраткиРедактиране