Трън (община Девол)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Трън.
Трън (на албански: Tren или Treni) е село в Албания в община Девол, област Корча.
| Трън Tren/Treni | |
| — село — | |
 | |
  Трън | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Корча |
| Община | Девол |
| Географска област | Корбец |
| Надм. височина | 1166 m |
| Трън в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено северно от Билища.
История редактиране
Северно от Трън са Траяновата крепост и Трънската пещара.[1][2][3] Калето е обявено на 15 януари 1963 година за археологически паметник на културата.[4]
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Тирани, спахийски зиамет и тимар, с 3 ханета мюсюлмани, 36 ханета гяури и 11 ергени гяури.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Търнъ или Тернъ е чисто арнаутско село.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Трън (Терни) е смесено албанско мюсюлманско-албанско православно и влашко село в Корчанската каза на Корчанския санджак със 125 къщи.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Трън е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
В началото на XXI век езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли провеждат теренно изследване сред описваните в литературата в миналото като славяноговорещи селища в Албания. Трън е отбелязано от тях като напълно албаноговорещо.[9]
До 2015 година селото е част от община Център Билища.
Личности редактиране
- Родени в Трън
Христо А. Арапов (Рапов), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[10]
Бележки редактиране
- ↑ Cenolli, Florenc. Guida Arkeologjike e Devollit. Korçë, Drejtoria Rajonale e Trashëgimisë Kulturore, 2020. с. 17 - 18. (на албански)
- ↑ Gjerak Karaiskaj. Pesë mijë vjet fortifikime në Shqipe. Shtëpia Botuese "8 Nëntori, 1981. (на албански)
- ↑ Nicholas Geoffrey Lemprière Hammond. Collected studies. Hakkert, 1994. p. 6. (на английски)
- ↑ Lista e monumenteve: Rrethi i Dibrës // Instituti i Monumenteve të Kulturës – Ministria e Kulturë. Архивиран от оригинала на 2016-06-08. Посетен на 16 септември 2017.
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 118. (на турски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 87.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 88. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51, 594 и 883.
- ↑ Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Prespa - Vërnik - Boboshtica. Munich, Verlag Otto Sagner, 2007. ISBN 9783866880351. S. 19-20. Die Suche nach weiteren Ortschaften mit slavischsprachiger Bevölkerung verlief ergebnislos. Vor allem die für den Raum Korça, Bilisht, Pogradec und Librazhd in der Literatur häufiger genannten Dörfer wie Miras (Božigrad), Bulgarec, Tren, Buzëliqen (Zagradec), Buçimas (Starova), Proptisht und Rajca haben, wie die Überprüfung vor Ort zeigte, keine slavischprachige Bevölkerung mehr.... Überall spricht man aber ausschließlich Albanisch, und bereits die ältere Generation hat angeblich nur diese Sprache benutzt.... Buçimas und die Nachbardörfer wie Zagorçan usw. (Informant: Shaban Hoxha) sowie Rajca (Informant: Spase Tanasov) haben eine rein moslemische Bevölkerung, und man spricht dort nur Albanisch. (на немски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51 и 594.
